Доган, Божков, Батков, Пещаците, Домусчиев, Илия Павлов, Кюлев... Кое е общото? Докато не скъсаме с ДС, няма да изчистим олигарсите
Посланик Кабан е полуправ. Ако избягаме, оставяме България на Пеевски, но и на Прокопиев, а най-вече на ченгетата и доносниците
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Ако емигрирате, оставяте България на Пеевски", обяви в прощално слово към българите отиващият си френски посланик Кабан.
Мосьо Кабан обича да предъвква полуистини, приспада солидно ДДС върху фактите.
Като си казал "а", кажи и "б". Като кажеш Пеевски, кажи и Прокопиев. Няма как, разбира се, ако обядваш и вечеряш през ден с последния и си превърнал мандата си в дипломатически рупор на корпоративните му интереси.
Персонификацията обаче е само част от проблема. Имената нямат съществено значение - Пеевски, Прокопиев, Божков, Домусчиев, Ветко, Маджо, Батков, Пещаците... А преди тях Кюлев, Илия Павлов, Румен Спасов, Венци Йосифов, Моллов...моделът е един, принципите са едни, омертата е същата, срастването на мафия и държава прокужда читавите от географската ни територия.
25 години вече България живее в режим на квазилиберална партокрация. Имитативен ерзац на евроатлантизъм, в който устойчиво властват рефлексиите от комунизма.
И ако олигарсите продължават да контролират законната власт, причината е и в неслучилата се раздяла на обществото с практиките на зловещата Държавна сигурност. Без изключение, изброените по-горе "херои на прехода" са генетично сътворени в лабораториите на политическата полиция от Живково време. Те са идейни и икономически продължители на милиционер-социализма.
България остана единствената страна от бившия комунистически лагер, която не пожела да приеме Закон за лустрацията. Агентите, доносниците и техните наследници (физически и морални) са се окопали здраво в управлението, бизнеса и медиите, размахват пръст, проповядват, нравоучителстват.
Две трети от издателите на медии у нас са бивши сътрудници на Държавна сигурност. Две трети от политическите коментатори, които ежедневно пълнят телевизионните студиа и страниците на вестниците, са с досиета и тази безобразно нехигиенична публична среда не тревожи никого. Обратното, тези хора се ползват с почести и обществено внимание, смятат се за стожери, макар всъщност да са част от голямата подмяна, от нахалната манипулация на националната памет.
Нормално ли е, да речем, че доказани агенти напират за президенти? И че няма лустрация, която да ги спре? Докога "балансьорът" в българската политика и "незаобиколим фактор" при всички коалиционни пазарлъци ще е агентът на Държавна сигурност Сава?
Колко от народните представители са с картончета, но това не им пречи да се перчат от парламентарната трибуна и да богатеят от данъците ни? Защо Реформаторският блок се сниши за обещания Закон за лустрацията (а какви закани само бяха след изборите през 2014 г.)? Защо не обявяват в целостта им имената на кредитните милионери с принадлежност към бившите тайни служби - кого жалят, кого прикриват?
Докато не се изчистим от ченгетата, няма да се изчистим и от олигарсите. Те са в корелация. И не е нужно някакъв Кабан да ни го казва.
