ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В доклад за отношенията между Сърбия и Косово Европейският парламент оценява, че решението на сложните политически предизвикателства изглежда по-далеч от всякога, а противоположните възгледи остават силни. Документът на аналитичния отдел на Европейския парламент на тема „Отношения между Сърбия и Косово: конфронтация или нормализация“ гласи, че повече от 100 държави, включително 23 държави-членки на ЕС, са признали независимостта на Косово, но че "пълно признаване" в Косово и членството в повечето международни организации все още е далеч, предава скопското електронно издание „Плюс инфо“, цитирано от "Фокус".
Както се казва в доклада, и Сърбия, и Косово искат да бъдат членове на ЕС, а Съюзът настоява Сърбия да нормализира отношенията си с Косово, преди да се присъедини.
От 2011 г., с посредничеството на ЕС, двете страни решиха някои технически проблеми, но недоразуменията възпрепятстваха нормалното ежедневно взаимодействие между тях в области като търговията, енергийните доставки и трансграничните пътувания, се казва в доклада.
В началните етапи на организираните от ЕС преговори между Сърбия и Косово, които започнаха през 2011 г., преговарящите се съсредоточиха върху практическите проблеми с надеждата за успех в решаването на тези проблеми, за да се изгради доверие и да се създадат условия за разрешаване на други трудни политически въпроси, като например автономията на косовските сърби.
В един момент изглеждаше, че този подход работи и бяха изготвени редица договорки, които завършиха с Брюкселското споразумение от 2013 г., а по-късно и със споразумението от 2015 г. за Общността на сръбските общини, се казва в доклада.
Оттогава обаче процесът е спрян, се казва в доклада, което подсказва, че страните са против дори когато става въпрос за технически въпроси като електропреносната мрежа или регистрационните номера на превозните средства.
„Решението на сложните политически предизвикателства изглежда по-далеч от всякога, нито една от страните не е готова да направи отстъпки дори в замяна на членство в ЕС“, се казва в документа.
Отбелязва се, че вариантът за корекция на границите, споменат през 2018 г., временно е създал надежди за евентуален напредък, но противопоставянето на вътрешната и международната опозиция на тази идея изглежда непреодолимо.
„Въпреки че и Косово, и сръбските лидери признават, че трябва да продължат да говорят, няма признаци за готовност за компромис“, се оценява в доклада и се добавя още, че „въпреки увеличения натиск върху двете страни най-накрая да постигнат споразумение, което може отключи вратата за членство в ЕС, отношенията все още са напрегнати и в момента напредъка към нормализация е в застой“.
Авторът на доклада посочва, че през 2015 г. Сърбия и Косово представиха четирите споразумения, сключени по време на преговорите с ЕС, като поражение за другата страна. Тогава премиерът Хашим Тачи каза, че Прищина всъщност е принудила Сърбия да признае Косово за независима държава, докато сръбският пратеник Марко Джурич отбеляза, че това е победа с 5:0 за Белград.
Подобен извод бе направен и когато сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович приветства отказа на Интерпол да приеме Косово през 2018 г., както и продължаващите преговори за евентуално признаване или непризнаване на Косово от трети страни.
„Както Тачи, така и американската администрация са убедени, че през 2019 г. може да бъде постигнато всеобхватно споразумение. Въпреки това силните противоположни възгледи все още са налице и компромисите, необходими за постигането на споразумението, изглеждат малко вероятни“, заключва авторът на доклада.
