Доктор Неделя Щонова разкри тайната на щастието и как да накараме фонтаните да запеят в душата ни

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Известната от малкия екран доктор Неделя Щонова разкри тайната на щастието и как да се стараем да го постигнем. Докторката е модерирала семинара у нас на Боб Дойл - ветеран сред мотивационните учители, композитор, писател и създател на „Богатство отвъд причините“, който с програмата си „Живот без ограничения“ има многобройни фенове по целия свят, тя разказала следната история:  

Салата от глухарчета и ядливи цветя.

Днес модерирах семинара на Боб Дойл в България и разказвах за нещо, което сега ще споделя тук. Мисля, че е важно.

През 2014 година големият американски актьор Робин Уилямс се обеси. 
Животът му изобилстваше от награди - „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля - участие във филма „Добрият Уил Хънтинг“, две награди „Еми“, шест награди „Златен глобус“, четири награди „Грами“. Той е на 13-то място в списъка "100 най-големи комици за всички времена", през 2009 година е отличен като Легенда на Дисни.

Кралят на комедията, признат за “най-забавния човек на света” се обеси в дома си в Калифорния.

Защо?

Деменция с телца на Леви, Паркинсон, болест на Алцхаймер?
Възможни причини.

Но в Лос Анджелис Тони Робинс ми разкри истинската причина:

- Успехът, постиженията и парите нямат нищо общо с пеещите фонтани в душата. Различни Галактики са. Да ти дъха на щастие в сърцето е нещо, което иска дълбока, осъзната, самостоятелна, вътрешна работа. И не е свързано с награди, пари, кариера, почести, постове, Aston Martin-а и хайвера.
Чиста радост, усещане за вътрешно щастие, духовно богатство, необятен покой, благодарност - това е резултат от вълшебния свят ювелирно изкуство, което ние невидимо творим.
Вътре в себе си.
Със себе си.

Роби беше всичко – доктор, летец, вълшебен дух, бавачка, професор, президент, Питър Пан. Винаги разсмиваше и забавляваше.
Публиката.
Другите.
Външния свят. 
Хорските очаквания.

Но той самият никога не се погрижи за собствената най-фина енергия.
Никога не се погрижи за крилата, светлината и цветята в собствената си душа.
Тя го болеше. Но той не чуваше, не обръщаше внимание. Беше зает с това, да радва другите. Депресията го разби на хиляди самотни болки, които един ден скъсаха язовирната стена.

Затова е важно...
Да се завръщаме при душата си, да я оглеждаме, изкъпваме, стопляме, подреждаме.

Дълги години съм живяла в Африка, Мозамбик. В Мапуто видях интересно измерение на бедността - въпреки, че обядваше само салата от листа, глухарчета и ядливи цветя, Абу бе винаги щастлива и усмихната.

В щастието няма стандарт.

И е хубаво, не да поддържаме ядливите цветя и люляци живи от влагата в очите. Ами да ги отглеждаме като съвършено разлистени вътре в нас.

За да огрява Слънчо душата, трябва дълбока вътрешна работа.

Дай, Боже, всекиму!