Доналд Тръмп би направил "Америка отново велика", ако спаси Полша от...самата Полша
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комунистическият режим в Полша рухна преди 28 години, но гражданите й остават до ден днешен благодарни на американците за това - и особено на техния бивш президент Роналд Рейгън. Някога той се намеси, за да спаси Полша от авторитаризма. Сега Доналд Тръмп трябва да направи същото, се казва в редакционна статия на вестник Foreign Policy, цитирана от Фокус.
От десетилетия лидерите на Вашингтон са проумели, че развитието на демократичните принципи в света е в национален интерес за САЩ. Един по-свободен свят е също и един по-сигурен свят, а един сигурен свят е един по-проспериращ свят. Това очевидно е от полза за САЩ. Рейгън разбираше това вероятно по-добре, отколкото повечето американски президенти, а ако Доналд Тръмп наистина се стреми да направи Америка отново велика (Make America Great Again е предизборният му слоган - бел. р.), то той ще трябва да последва примера на 40-тия държавен глава на страната - или поне що се отнася до Полша.
Ролята на Рейгън за края на ерата на комунизма се разпростира далеч отвъд реториката.
"Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благоденствие за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата. Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!" Това са думите, които Рейгън изрича на 12 юни 1987 г. пред гражданите на Западен Берлин край Бранденбургската врата, с които ще бъде запомнен за вечни времена. В действителност обаче на заден план остават множество негови скрити действия, насочени към падането на Желязната завеса.
Малко известен е фактът, който първият съветник на Рейгън по националната сигурност нарече "един от най-големите тайни съюзи на всички времена", и който бе подробно разказан от легендарния журналист Карл Бърнстейн е, че 40-тия президент на САЩ и роденият в Полша папа Йоан Павел II са заговорничели да изтръгнат Полша от хватката на СССР. Работейки съвместно, Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Ватиканът са снабдявали полски дисиденти с радиостанции, факсове, печатни преси и други комуникационни средства.
Заради неуморните си усилия да освободи поляците и да насочи нацията по пътя към демокрацията, през 2007 г. Лех Качински посмъртно удостои Рейгън с "Ордена на Белия орел" - награда, която поляците връчват на чужденци.
Оттогава насам обаче времената са се променили драстично. Президентът Качински загина трагично в самолетна катастрофа през 2010 г., а неговият близнак, Ярослав, се превърна в най-могъщия политик в страната. За разлика от починалия си брат, той е жаден за власт, антисоциален и склонен към конспиративност. Въпреки че не заема конкретна длъжност (председател е на управляващата партия "Право и справедливост"), Ярослав Качински може да разчита на лоялността на министър-председателя и редица други ключови фигури от политическата сцена във Варшава.
В резултат на това Качински успя да консолидира властта, като нареди на своята партия да ограничи свободата на печата и да подкопае независимостта на съдебната система. Държавните медии, които преди това бяха свободни да критикуват правителството, сега станаха трибуна на партията на Качински. Последва удар и върху съдебната система, след като Варшава прие закон, който ще позволи на правителството да пенсионира множество съдии и да ги замени с партийни апаратчици.
Опасявайки се от полския флирт с авторитаризма, Европейският съюз предприе безпрецедентен наказателен процес спрямо държава от Общността, като задейства член 7 от Договора за ЕС. Макар да е малко вероятно да се стигне до сериозни дисциплинарни действия спрямо Полша - главно заради съюзника й в лицето на унгарския премиер Виктор Орбан, политическото и икономическото бъдеще на Полша е изправено пред най-сериозната заплаха за последните три десетилетия.
Ако Тръмп иска да подражава на Рейгън, то той трябва да се намеси. Полша продължава да се възхищава на САЩ и да възприема сериозно политическите изявления на Вашингтон. Тръмп трябва да използва това влияние, за да помогне на страната да се върне към здравословния демократичен път. За щастия, в ръцете на американския лидер има много "моркови" и "тояги", които той може да използва.
Полша отчаяно се нуждае от либерализация на визовия режим със САЩ. Програмата за премахване на визите за гражданите на 38 държави - повечето от тях европейски - им позволява да пътуват в САЩ за 90 дни без усложнени процедури. Изключването на Полша от тази програма предизвиква завист и обида във Варшава, особено в светлината на силната лоялност, която страната демонстрира към САЩ. (В действителност Полша дори последва САЩ в Ирак и Афганистан, и наскоро изпрати още войници в последната.)
Друг морков е продажбата на зенитно-ракетната система "Пейтриът". Миналия месец Пентагонът одобри сделката, която е на стойност 10,5 милиарда долара. Поляците приветстваха споразумението, но същевременно бяха принудени и да изпият чаша студена вода - те се надяваха да похарчат само 7,6 милиарда долара за сделката. Тръмп би могъл да демонстрира уменията си на бизнесмен, за да "умилостиви" производителя "Рейтион".
Ако тези "моркови" не доведат до желаните резултати, има "тояги", които биха могли. През януари 2017 г. Полша приветства американските войници на нейна територия, което оправдано бе описано от водеща световна агенция като "изпълняването на една мечта, която някои поляци са имали след падането на комунизма през 1989 г." Няколко месеца по-късно пристигнаха американски военни части на НАТО в район, разположен на около 35 мили (малко над 56 км) от полската граница с Русия. Ако Полша не се откаже от отстъплението от демокрацията, Тръмп може да заплаши да изтегли американските войски от страната. По-голяма "тояга" представлява и отмяна на сделката за закупуването на "Пейтриът".
За съжаление е малко вероятно американският президент да изкушава с "моркови" или да заплашва с "тояги" Полша, защото той и Качински гледат към света с едни очи. И двамата са националисти, и двамата обвиняват чужденците за проблемите на тяхната страна. И двамата са скептични към международните организации, включително и към Европейския съюз. При посещението си във Варшава през юли тази година, полското правителство посрещна Тръмп като божество. Затова едва ли държавният глава на САЩ ще дръзне да "накаже" едни от най-верните си фенове.
Застъпничеството за демократичните ценности не изглежда жизненоважна част от външната политика на Тръмп, но то определено трябва да бъде. Всъщност, ако Тръмп се стреми към ореола на Рейгъновото великолепие, би било добре да помисли над въпроса какво би направил той на негово място. Отговорът изглежда ясен: Рейгън нямаше да стои безучастен в момент, в който една велика европейска нация и близък американски съюзник се плъзга към авторитарно управление.
Стратегическият интерес на Полша е да бъде изцяло обединена - не само военно и икономически, но също политически и философски - с останалата част от ЕС.
Задвижвана от опасенията за руска заплаха, Европа най-накрая направи уверена крачка напред в плана си за създаване на единна армия. Силна Полша, която може да се изправи срещу Русия, ще играе ключова роля в защитата на Европа - нещо, което със сигурност е в интерес на САЩ. Рейгън разбираше това; Тръмп също трябва да го проумее.
Статуята на 40-ия президент на САЩ бе открита във Варшава през ноември 2011 г. На церемонията първият демократично избран президент на съвременна Полша Лех Валенса заяви: "Нека се поклоним пред Роналд Рейгън", спомняйки си за ролята му в спасяването на Полша от Съветски съюз. Ако Тръмп иска да бъде почитан по същия начин, сега трябва да се намеси, за да спаси Полша от... самата Полша. Това е начинът, по който ще направи "Америка отново велика".
