"ДОНДУКОВ 2" - бюро за криминални справки и услуги. А ако Пламен Узунов бе дясната ръка на Бойко Борисов?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Аферата с Пламен Узунов, ключов секретар на президента, е без прецедент в новата ни история.
Дясната ръка на Румен Радев е търгувал с влияние, изнасял е в аванс съдебни решения, уговарял е назначаване на прокурор, опитвал се е да влияе за статута на руски гражданин у нас, ровел е за информация в масивите на КАТ, подавал е данни за конкретни лица от системата на МВР, лобирал е за фирми и за акредитация на посланици.
И все в услуга на обвиняем бизнесмен!
Извинете, но какво би се случило, ако ставаше дума за дясната ръка на Бойко Борисов?
Представете си само - врява по медиите от зори до мрак, истерични писъци във фейсбуците на умнокрасивите, протести на БСП, Мая, Слави, Черепа, Копейкин, декларации на ДеБъ за оставка на целия кабинет, ругатни към "хунтата", затънала в корупция...
А сега всички изброени икони на свободата и правдата са си глътнали граматиките и нехаят. Все едно няма такъв скандал, няма такава тема, няма данни, извадени официално от прокуратурата, че президентството на България е обърнато на бюро "криминални справки и услуги".
И все едно главният прокурор не е поискал от Конституционния съд да разтълкува границите на имунитета на Радев.
И все едно няма едни СРС-та, в които същият този Радев се сговаря с командира на ВВС да потулят проверка на КПКОНПИ за съпругата му.
Хайде сега да погледнем на сюжета огледално. Да сменим "Радев" с "Борисов".
Дясната ръка на Борисов системно издава поверителна информация на обвиняеми лица. Лобира за фирми и назначения на посланици. Вади в аванс съдебни решения, бърка в масивите на МВР и КАТ, предрешава статута на руски граждани.
Самият Борисов е засечен в СРС да осуетява институционална проверка срещу жена си. (Е, понеже няма жена - срещу дъщеря си или сестра си).
Какво щеше да последва?
Че те разтресоха държавата само заради снимка, на която е заснет да спи и само заради очевидно монтиран запис с цинизми, от които не произтича нищо...А какво остава за деяния, съизмерими с онези, в които в момента са уличени Радев и секретаря му Узунов...
Няма реципрочност в отношението към първите мъже на България от страна на самопровъзгласилия се "мейнстрийм" и това е притеснително.
Което е позволено на Радев, очевидно не е позволено на Борисов, стандартите на "демократите", кото апелират за морал в политиката, са двойни.
Тук, разбира се, идва и темата за личната отговорност. Борисов би уволнил дясната си ръка още при първия обиск на прокурори и полицаи в дома му - не би позволил подобно публично унижение и дискредитация на цялата институция. В същото време Радев не просто не навежда глава, не просто не уволнява Узунов, а наглее - това било провокация към него.
Аферата с корупционния секретар на президента е полезна за ориентацията на публиката. Всеки с глава на раменете си вече може да прецени кой е почтеният. И кой е почтен само на думи.
Иначе е много готино и "хай" да цитираме Гьоте и да изискваме "повече светлина". Когато обаче прожекторът се обърне към нас и освети скелетите в гардероба ни, ревваме, че "хунтата" ни репресира...
