Досиетата “Калушев”: НПО мрежите на ППДБ залепват все по-здраво за аферата “Петрохан”. Саша Безуханова дарила близо 50 000 лева
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изплуват нови данни от досието "Калушев".
В списъка на Петроханския лама изплува финансиста Камен Славов, който е ексшеф от държавния Фонд на фондовете и съдружник на Безуханова
Разследващите сектанската афера “Петрохан” всеки ден откриват нови факти и обстоятелства за тесните връзки на петроханци с инфраструктурата от неправителствени организации (НПО) на политическата коалиция “Продължаваме промяната – Демократична България” (ППДБ), съобщиха за breaking.bg източници от разследващите екипи.
Вчера зам.-апелативният прокурор на София Наталия Николова съобщи, че продължава активната работа “по записки и документи, открити в хижата “Петрохан”.
Това включва и досиетата “Калушев”, открити в личната обител на Петроханския лама. В досиетата, както вече breaking.bg съобщи, има списък, изписан с грижливия ситен почерк на Ивайло Калушев, в който фигурират лица и НПО-организации от т. нар. “граждански мрежи” на ППДБ. Новото име, изплувало от досиетата “Калушев”, е на бившия управляващ директор на държавния Фонд на фондовете Камен Славов, който е партньор на бизнесдамата Саша Безуханова в т. нар. “акселератор” SCION.
Досието „Калушев“
Именно като “съосновател на SCION” Славов фигурира в списъка на лама Калушев. Саша Безуханова пък сама постави същия “акселератор” сред организациите, подкрепящи НПО-то на Петроханската секта – Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). “Подкрепям лично и с професионалния ресурс на екипа ми широк кръг природозащитни инициативи – дейността на MOVE.BG и SCION са изцяло посветени на темата”, написа Безуханова в профила си във фейсбук само три дни след убийствата и самоубийствата на Околчица и Петрохан.
По време на разпита пред разследващите Саша Безуханова е разкрила и даренията, които е направила в полза на Петроханската секта, казаха за breaking.bg източниците ни от разследването. Според тях първият банков превод в размер на 31 719 лева е от 9 май 2022 г. А вторият – в размер на 15 971 лева, е от 13 август миналата година, т.е. от 2025 г. Така общата сума на даренията достига 47 690 лева, които Саша Безуханова е превела по сметката на НАКЗТ.
Безуханова и Васил Терзиев.
За разлика от кмета на София Васил Терзиев, който е превел над четвърт милион лева по личната сметка на Ивайло Иванов (Ивей) от сектата, а не по сметката на т. нар. “агенция”. Отговорът на този въпрос също продължава да се изяснява в хода на разследването. След като са установили името на съдружника на Безуханова Камен Славов в досиетата “Калушев”, разследващите аферата “Петрохан” са започнали активна работа по финансовите схеми, свързани със SCION. Установени са и останалите двама партньори на Безуханова и Славов – Мирела Йорданова и Константина Войнова, която също като Славов отива в SCION от Фонда на фондовете.
Мирела Йорданова пък е работила в Seedcamp, LAUNCHub Ventures и Google for Startups в сферата на стартиращите компании. SCION е създадена през миналата година или около 3.5 – 4 години, след като Камен Славов влиза в управлението на Фонда на фондовете, което става по времето на втория служебен кабинет на президента Румен Радев през 2021 г. Фигурата на Саша Безуханова се оказва ключов възел между няколко различни среди – НПО-та, акселератори за стартъпи и експертни технологични мрежи.
В рамките на тази екосистема тя работи пряко с финансиста Славов чрез акселератора SCION, създаден като платформа за подпомагане на стартиращи компании в областта на зелените технологии и иновациите. Славов идва в този проект след кариера в държавното дружество Фонд мениджър на финансови инструменти в България, известно като Фонд на фондовете. Тази институция е ключов механизъм за управление на част от европейските средства за иновации и предприемачество. Моделът на работа на фонда е специфичен – той не инвестира директно в компании, а прехвърля средствата към частни инвестиционни фондове за рисков капитал.
Сред най-активните такива фондове в България са Eleven Ventures, LAUNCHub Ventures и Vitosha Venture Partners. В инвестиционния екип на LAUNCHub Ventures в миналото е работила и Мирела Йорданова, която по-късно става партньор в SCION.
Тези фондове получават публичен капитал, комбинират го с частни инвестиции и след това финансират стартиращи технологични компании. В тази структура акселераторите като SCION играят ролята на междинно звено – те подготвят проектите и предприемаческите екипи, които впоследствие могат да кандидатстват за финансиране от фондовете за рисков капитал. По този начин се оформя многослойна схема на движение на средствата. Европейските фондове се насочват към държавния Фонд на фондовете, който ги разпределя към частни фондове за рисков капитал.
Тези фондове инвестират в стартиращи компании, а акселератори и мрежи от неправителствени организации подготвят проектите и предприемачите, които да получат инвестиции. В този контекст връзките между различните участници се оказват многопластови. Саша Безуханова и Камен Славов са партньори в SCION. Безуханова има и участие в редица технологични и граждански инициативи, а в миналото е била част от управителни структури на ИКТ-организации заедно с експерти от сектора, сред които и настоящият министър на електронното управление Георги Шарков. Така между фигуриращия в досиетата “Калушев” Славов и Шарков се появява косвена връзка чрез общи организационни структури и професионални мрежи, в които ключов посредник се оказва именно Безуханова.
Камен Славов
Разгледана като цяло, тази екосистема свързва няколко нива – европейско финансиране, държавни финансови инструменти, частни инвестиционни фондове, акселератори и НПО-та като НАКЗТ на Петроханската секта. Именно на тези пресечни точки често се оформят най-влиятелните мрежи в сектора на технологичните инвестиции и иновациите в България.
Механизмът е формално законен и дори представян като двигател на иновациите: европейски средства влизат в държавния Фонд мениджър на финансови инструменти в България, оттам се насочват към частни рискови фондове като Eleven Ventures, LAUNCHub Ventures и Vitosha Venture Partners, а акселератори като SCION подготвят компаниите, които ще получат инвестиции. Но именно в тази на пръв поглед модерна и „иновативна“ схема се появява и основният въпрос: къде свършва предприемаческата екосистема и къде започва затвореният кръг на едни и същи хора, които се срещат в бордове, фондации, инвестиционни фондове и държавни структури?
Аферата „Петрохан“ – независимо как ще приключи разследването – вече извади на повърхността един по-голям проблем. Тя поставя под прожекторите цялата мрежа от граждански организации, акселератори и инвестиционни фондове, които през последното десетилетие се превърнаха в паралелна инфраструктура на влияние около управлението на европейските средства.
Основателите на акселератора SCION
И колкото повече факти излизат наяве, толкова по-трудно става да се твърди, че това са просто случайни съвпадения в малкия свят на технологичните инвестиции. Защото в крайна сметка въпросът вече не е само кой е дарил пари, кой е работил в кой фонд или кой е бил партньор в даден акселератор.
Истинският въпрос е друг: дали зад фасадата на модерната стартъп икономика не се оформя мрежа, в която европейските средства, неправителствените организации и политическото влияние започват да се преплитат все по-плътно – до степен, в която границите между публичния интерес и частните кръгове стават все по-трудни за разграничаване. И след като разследването на аферата “Петрохан” вече установи, че са правени дарения от кмета Васил Терзиев и бизнесдамата Безуханова към сектата на Калушев, въпросът за отговорността става неизбежен.
Защото всеки, който финансира дадена организация – независимо дали като дарител, инвеститор или посредник – носи и моралната, а при определени обстоятелства и правната отговорност да знае кого подкрепя. Особено когато става дума за структури, за които има съмнения, че стоят зад трагедии, включително отнемането на човешки и дори детски животи. В подобна ситуация обществото има право не само на обяснения, но и на ясни отговори – кой какво е финансирал, защо го е направил и дали е знаел какво всъщност подпомага.
