Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Как БСП ще отхвърли социалния бюджет на Борисов в помощ на хората
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предварителната информация за параметрите на бюджета за следващата година показва, че правителството е решило да поеме определен риск, увеличавайки дела на социални плащания. В политиката риск от този тип се поема срещу реформи или за да бъдат постигнати конкретни цели. От една страна, следващата година изглежда изпълнена с несигурност, а подкрепата от страна на държавата ще бъде оценена високо. От друга, възстановяването на икономиката може да отнеме повече време от очакваното. В същото време никой не би могъл да предвиди колко време ще трябва да действат противоепидемичните мерки. И все пак този значително по-социално чувствителен бюджет би могъл да се окаже изпълним.
Първоначалните катастрофални прогнози за влиянието на ограниченията срещу пандемията върху българската икономика се оказаха неточни. Мнозина побързаха да заявят, че противодействието срещу пандемията ще разруши производствени вериги и ще доведе до вторичен, почти „камшичен удар“ върху отворената българска икономика. Първият удар бе поет от хората в „сивата“ икономика, които не можеха и да разчитат на пълноценна държавна подкрепа. В същото положение се оказаха и онези, които трябваше да се завърнат в България от Западна Европа, където също заемаха по-често подобен тип позиции. Въпросът е дали „бялата“, легална икономика, няма да бъде застрашена през следващите месеци. А това е само част от въпроса за приходите, които би трябвало да осигурят планираните разходи.
Почти никой не е готов да се ангажира с някаква по-конкретна прогноза, но няколко неща вече изглеждат ясни. Преди всичко възстановяването след уникалното по своя характер решение на правителствата да спрат икономиката няма да ни върне там, където се намирахме в края на 2019 г. Мнозина се надяват да съживят модела на държавния протекционизъм, намалявайки зависимостта си от глобалните пазари, но това не изглежда нито възможно, нито перспективно решение. Промяната в условията на труд се ускорява и все по-голяма част от развиващите се предприятия ще търсят възможности за пренастройване. Време е за нови бизнес стратегии и ново равнище на коопрериране, включително на регионално ниво. Онези, които успеят да разчетат новите възможности и да се възползват от тях, ще заемат ключови позиции. Но това е нещо, което трябва да направи по-скоро бизнесът, а не държавата.
В българските условия идеите за икономическа трансформация отпреди около две години, с преориентиране към икономика във висока степен на добавена стойност, не успяха да намерят своята реализация като държавна политика. В условията на сегашната криза тези решения биха могли да бъдат много полезни, но засега тяхното постигане изглежда въпрос по-скоро на корпоративна стратегия. Поне бюджетът за следващата година не подсказва готовност на правителството да насочи приоритетно средства към създаване на подобни възможности.
Бюджетът е най-синтезираният образ на политиката на мнозинството. Но този проект за бюджет ще създаде и допълнителни политически проблеми пред част от парламентарно представените партии. От една страна, той е подчертано социален и за БСП ще бъде трудно да го отхвърли без сериозни аргументи. В подобна позиция може да се озове и ДПС, което евентуално би могло да настоява за по-ясно очертани реформи, а не само увеличени разходи. Критиките към бюджета, че той „харчи предизборно“, идващи от страна на извънпарламентарната опозиция, също би трябвало да бъдат преосмислени. Най-малкото, защото през следващата година ни предстоят както парламентарни, така и президентски избори, от които ще зависи цялостното състояние на политическата система и възможността да бъде формирано устойчиво мнозинство и работещо правителство, което да изпълни този бюджет.
За ГЕРБ и „Обединени патриоти“ ще бъде сравнително лесно да аргументират политически предложенията за бюджета през следващата година. Те имат достатъчно широко пространство за маневриране, защитавайки тезата, че са чули исканията на хората и търсят възможност чрез публичните финанси не само да подпомогнат домакинствата, но и да поддържат трудовия пазар в добро състояние. Данните за безработицата са по-малко тревожни от очакванията и със сигурност, поне засега, социалните системи могат да издържат на натоварването. Но отвъд политическия дебат има поне още един много съществен въпрос, без отговор на който разговорът за бюджета би останал непълен.
Въпросът е какви проекти за възстановяване и подготовка на следващото поколение на Европейския съюз ще представи България в края на октомври. Ако планираният дефицит в бюджета би могъл да бъде покрит от дълг, при сравнително добрите показатели на България, то по-съществен изглежда въпросът за допълващия ефект, който биха могли да имат средствата за възстановяване и развитие, които обсъжда Европейската комисия, и разбира се – какъв ще бъде техният размер за България.
Ако правителството подготви и защити в Брюксел проекти, които да стабилизират и развият стратегически сектори за българската икономика, това би могло да бъде „липсващото звено“ по отношение на плановете за следващите години. Ако сравнително доброто състояние на публичните финанси помага да бъдат увеличени социалните разходи, а чрез Европейския съюз успеем да постигнем необходимата икономическа трансформация, то тогава опасенията и критиките могат да получат адекватен отговор. Как ще бъдат управлявани тези средства и в каква степен те ще допълват собствените ни публични разходи за модернизация и икономическа трансформация? Ако съществува обвъзаност между планираните бюджетни приходи и разходи, от една страна, и онова, което България трябва да защитава пред европейските институции – от друга, то бюджетната щедрост може да се окаже премерен риск. В противен случай изглежда, че ще трябва да влязат в сила планираните „буфери“ в бюджета, а не е изключено да се наложи и актуализация, ако кризата се задълбочи отново.
И все пак независимо от конкретните параметри на бюджета политическият дебат по него ще изисква много повече аргументи, особено от страна на онези, които ще го отхвърлят. Обществените очаквания за подкрепа от страна на държавата са толкова високи, че ще бъде трудно да се отстоява теза за необходимостта от икономичност и стриктна финансова дисциплина. Но както и по отношение на икономиката като цяло, изпълнението на бюджета през следващата година ще зависи изцяло от нагласите и поведението на хората. Естествената реакция пред несигурността е по-скоро затваряне и опити за изолиране. Съществена промяна в поведението на потребителите и инвеститорите би могла да се окаже ключова по отношение на икономиката, а оттам и да постави пред изпитания изпълнението на бюджета.
Заради всичко това, дори и бюджетната щедрост да е премерен риск, все така най-важно ще бъде доверието на потребителите и бизнеса в устойчивостта и предвидимостта на държавната политика.
