Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Конфликтът Петков - Гешев и хаосът в управлението  

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Българските граждани трудно се ориентират в какво е промяната и как продължава тя. Сигналите са толкова разнородни и противоречиви, че засега общественото внимание е насочено по-скоро към персоналните промени и пререкания, отколкото към някаква отчетлива перспектива на развитие. Сигурно е само това, че дневният ред на управляващите остава онзи, зададен от протестите през 2020 г., а той се различава все повече от актуалния дневен ред на българското общество.Това е основната причина, поради която най-вероятно още през следващите дни делът на онези, които не одобряват новото управление, ще се окаже по-голям от подкрепата за него. Крехкото равновесие от началото на мандата няма да бъде удържано, ако бъде запазен досегашният стил на управление.

Страхът от обедняване и несигурността на работните места доминират обществените нагласи. Не е вярно това, че натрупваното десетилетия усещане за несправедливост и недоверие към държавните институции може да бъде преодоляно чрез смяната на главния прокурор, декларации за „нулева толерантност срещу корупцията“ или онова, което се определя като „съдебна реформа“. Причините за усещането за несправедливост и недоверие далеч надхвърлят дейността на съдебната власт. Те са във всекидневието на българските граждани, което формира тяхната представа за управлението и дневния им ред, който остава почти напълно неразбираем за новите управляващи.

Премиерът продължава да се опитва да наложи своето разбиране за управление на държавата въпреки сериозните му дефицити. За него решението на всеки проблем е въпрос на персонални промени. Дневният ред на управлението се мисли като подреждане на списък от хора, които трябва да бъдат сменени, обвинени или и двете. Подобно е отношението и към журналистите. Раздаването на персонални оценки за тяхната работа не е случайност, а част от цялостна представа за това как трябва да се развива диалогът между управляващите и медиите. Критиката вес по-често се възприема като злонамереност или знак за принадлежност към „статуквото“.

Управлението се мисли като възможност да бъдат „сложени едни хора“ там, където се предполага, че би било най-добре. Това дори не е бизнес подход, защото липсва цялостно разбиране за средата, за това какъв е капацитетът на институциите спрямо някакъв, дори елементарен анализ на риска. Вместо това почти всяка следваща изява на Петков го въвлича по необходимост в нови обяснения, както това се случи с противоречивия отзвук от срещата му с Иван Гешев и последвалите изявления и коментари. От размяна на имена и обвинения всичко това придобива характера на открито институционално противопоставяне. По всичко изглежда, че тази конфронтация ще продължи да се задълбочава, тъй като все повече институции на съдебната власт изглеждат готови да се противопоставят на декларираните намерения на управляващите.

Това не е отделна грешка или изолиран пример. Изглежда, че управляващите ще се опитат да наложат именно този стил, при който желаното се представя за действително, а следването на правилата – като проява на ненужна формалност. Патетичното изговаряне на имена все по-често подменя анализа на истинските проблеми. Стилът „en gros“, говоренето на едро, без да се влиза в детайли, може и да изглежда привлекателно, но всъщност увеличава обществените страхове за това доколко управляващите разбират изобщо пред какво са се изправили. А това ги отдалечава все повече както от дневния ред на обществото, така и от формирането на ясна управленска перспектива. Тази спирала от недоразумения продължава да се разгръща и заплашва да подмени цялостния публичен дебат.

За изминалите два месеца от учредяването си на 3 декември 2021 г. Народното събрание също продължава да търси своя собствен дневен ред. Въпреки многократно заявените партийни приоритети те все още не получават формата на конкретни законодателни инициативи. Изглежда, че мнозинството предпочита да остави активното управление на кризата на изпълнителната власт. Или по-точно – правителството не желае да остави на мнозинството водеща роля при управлението на кризата. Почти всяка инициатива за по-активна позиция на законодателната власт бива отхвърлена. В същото време все още липсва ефективна координация между мнозинство и правителство дори и по отношение на онова, което най-общо се определя като „съдебна реформа“.

Създаването на временна комисия по конституционни въпроси като инициатива със сравнително дългосрочно значение не е съгласувано с непосредствени законодателни инициативи, които биха могли да доведат до конкретен резултат. Все още липсват каквито и да било усилия за формиране на обществена подкрепа за предлаганите промени, докато тяхното непрекъснато повтаряне ги отдалечава все повече от обществените очаквания. В същото време чрез министъра на правосъдието изпълнителната власт отново пое инициативата за пряка конфронтация с главния прокурор независимо от законодателните инициативи и обещаваните обществени консултации.

Според „дневния ред на протестите“ изглежда, че основният залог за управлението е смяната на главния прокурор, закриването на специализираната прокуратура и съд и овладяването на КПКОНПИ. Всъщност това не е вярно. Постигането на тези цели няма да има никакво значение за обществените нагласи, ако те подменят действията за активно управление на кризата, която определя аукталния български дневен ред.

Множествената криза, в която се намираме, може да бъде разбрана в понятията на теория на хаоса, но не може да бъде управлявана чрез хаотични действия.