Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "РЕТРО": Офертата на ИТН е политическа провокация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предложеният от ИТН проект за кабинет може да се окаже друг начин да бъде бламиран проучвателният мандат за съставяне на правителство. Резултатите от изборите показаха, че и в 46-ото обикновено Народно събрание шансът ще бъде само един. И именно той в момента изглежда по-малко вероятен откогато и да било. Както казват от ИТН: „Време е за друго“, най-вероятно – за друго Народно събрание.
ДБ и ИСМВ реагираха критично на предложението. И то не само защото някои от тях вече се виждаха в ролята на министри. Останалите партии също запазиха мълчание, но БСП и ДПС се подготвиха и да поставят условия. ГЕРБ-СДС еднозначно определиха предложения кабинет като път към нови предсрочни избори. Но независимо от политическия си профил партиите се противопоставиха на опита за ултимативно налагане на волята на партия, спечелила малко повече от 60 депутати.
Предложението на ИТН задълбочи кризата, която определи критично ниската избирателна активност. Защото това не е предложение за обсъждане, а заявка за самостоятелно правителство, което да бъде подкрепено от другите. С това новата фаза на парламентарната криза е значително по-близо, отколкото изглеждаше.
Предложението само по себе си цели да бъде бламирано, за да може политическата отговорност за следващите извънредни парламентарни избори да бъде прехвърлена на другите политически партии. Тезата, че няма правителство на малцинството и мнозинството, защото всички са правителства на България, очевидно трябваше да представлява готовност за поемане на отговорност от страна на ИТН. Но беше възприета като пример за политика на свършените факти.
За първи път ИТН представи своята представа за приоритети на управлението. Ако това се беше случило преди изборите, можеше и да има определен ефект. Поне част от избирателите щяха да разберат за какво им предлагат да гласуват. Същото предложение за кабинет можеше да бъде направено и в рамките на 45-ото ОНС. Но изборът на момент за оповестяване на този проект чрез партийната телевизия на ИТН придоби облика на откровена политическа провокация.
Обявените приоритети на кабинета включват странна смесица от цели. Между тях няма допирни точки нито като идеологически профил, нито като икономически подходи, нито като модели на управление. Тук дори не е нужно да се връщаме към предложението, което щяло било да реши проблемите с Република Северна Македония. Отвъд екзотиката част от тези приоритети не кореспондират с българския дневен ред, а други просто няма да могат да бъдат изпълнени, още по-малко по предложения от Трифонов начин. Общото е в това, че техен гарант ще бъде само председателят на партията, който ги избрал, и това би трябвало да бъде достатъчно за всички. Колкото до определянето на онова, което ще е необходимо, Трифонов подчерта, че то ще бъде „колкото – толкова“.
Структурата на този кабинет не включва съществени изненади освен липсата на министър на околната среда. Двама вицепремиери – на външните и на вътрешните работи; стандартно разпределение на ресори (с известна разлика по отношение на иновациите в Министерството на образованието и науката, и демографската политика в министерството на труда); министър без портфейл по ромските въпроси. Това е стандартна структура на еднопартиен кабинет, в която не личи каквото и да било усилие за преосмисляне на отделните сектори на управлението.
Темата за многоезичието на кандидатите се оказа важен акцент в тяхното представяне. Изтъкването на „знаенето на езици“ като качество е просто отглас от добре познатия ни комплекс за малоценност и културен провинциализъм. Вместо опит в управлението на публични политики например използването на чужд език се оказа предпочитано качество за ИТН. Това, разбира се, е предимство в очите на онези, които не знаят нито един чужд език и говорят зле собствения си матерен език.
Персоналният състав на кабинета предизвика повече внимание от приоритетите или структурата му. Предложението за министър-председател наистина изненада почти всички. Николай Василев е човекът, който е бил най-често харесван за министър. Той е може би единственият български политик, който в рамките на две последователни правителства е бил вицепремиер и министър на три министерства. Преди това неговият опит беше изцяло в частния бизнес, но сега в сравнение с останалите кандидатури изглежда като най-опитния в държавното управление кандидат.
Сходен е и профилът на мнозинството от кандидатите за министри. Те имат добро образование и професионален опит, почти изцяло в частния бизнес. Сред тях има доказани експерти като Любомир Дацов, хора с опит в администрацията, но и консултанти, които, изглежда, са били предложени по-скоро като представители на интересите на своите работодатели. Те също имат добро образование и бизнес кариера, но ролята им може би ще бъде съвсем различна.
Това е и едно от възможните обяснения за избора на ИТН. Този проект за кабинет и неговите приоритети звучат като ултиматум за примирие в корпоративната война, която се води през последните повече от седем години в България. Изглежда, че перспективата за трайно отстраняване от властта на ГЕРБ се възприема като подходящ момент да бъде направена оферта за новото разпределение на корпоративните интереси, които се стремят да овладеят управлението на държавата. Затова и предложението на ИТН не е към политическите партии, а има по-скоро за цел да оповести как ще бъдат пренаредени интереси и позиции след дълго продължилото корпоративно противопоставяне.
Политическите партии трябва да оценят дали евентуална подкрепа за този кабинет няма да им коства твърде много, но и какви биха били щетите, ако трябва да поемат отговорността за провала на правителството и парламента. Но докато те решават тази задача с повишена трудност, корпоративната битка навлиза в нова фаза, в която губещите политическите си позиции ще трябва да преговарят за размера на „репарациите“, които ще трябва да платят в края на тази корпоративна война. Те също имат избор и биха могли да преценят, че разполагат с необходимите ресурси, за да се опитат още веднъж да окажат съпротива.
Независимо от решението, което ще изберат парламентарно представените политически партии и участващите в конфронтацията корпоративни играчи, тази оферта на ИТН най-вероятно ще бъде отхвърлена. Изглежда дори, че в самата партия на Трифонов не се готвят сериозно за реализирането на проучвателен мандат.
А ако някой все пак попита: колко избиратели биха гласували за подобно правителство, очевидният отговор е: „колкото – толкова“.
През 2001 г. Василев (вляво) заедно с Пламен Панайотов бе в групата на НДСВ, която преговаря с другите партии за съставяне на кабинет. В заключителния кръг на разговорите се включиха Симеон Сакскобургготски и лидерът на ДПС Ахмед Доган.
