Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Политическият шантаж на Слави Трифонов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Позицията на ИТН подменя правото за съставяне на кабинет с отговорността за постигане на парламентарно мнозинство. Тя ограничава до минимум възможностите за постигане на съгласие и повишава още повече нивата на политически риск. Тази позиция изглежда като недовършено изречение, изпълнено с правописни грешки.
Символичното значение на победата на една нова партия (макар и съставена от познати лица) над ГЕРБ, спечелили последователно пет парламентарни избори, изглежда съществено, въпреки че става въпрос само за малко над 16 000 гласа повече. Тук няма нужда да припомняме в каква предизборна среда бе реализиран този резултат, въпреки че винаги е добре представата за успех да бъде поставена в конкретен контекст.
Според Конституцията първата политическа сила получава проучвателен мандат за съставяне на правителство. Това е правото на първия, но мандатът не е само папка или възможност за лансиране на собствен еднопартиен кабинет. Мандатът се дава, за да бъде съставено правителство, което да управлява страната, но само ако бъде постигнато парламентарно мнозинство в негова подкрепа.
Това не е въпрос на парламентарна аритметика или на еднократно гласуване. Политическата отговорност в демократични условия означава носителят на този мандат да се стреми към постигане на мнозинство. Както и в много други случаи, успехът се измерва не с полагането на усилия, а с постигането на резултат. Първата политическа сила трябва да изгради основа, върху която да е в състояние да реализира успешно проучвателния мандат. А това предполага коренно различно поведение от онова, което виждаме сред представителите на ИТН.
В своята позиция, изразена в интервю на председателя на парламентарната група Тошко Йорданов с председателя на партията ИТН (и негов работодател!) Станислав Трифонов, той отново заяви, че ще предложи кабинет и с това ще понесе своята отговорност. Ако останалите искат – го подкрепят такъв, какъвто е. Ако не – отиваме на избори. Това беше послание към избирателите на ИТН, а не към останалите парламентарно представени политически партии. Именно затова Трифонов подчерта, че неговите решения и позицията на партията му зависят единствено и само от онези, които гласуват за тях. Посланието: „ДБ иска постове“, трябваше да убеди избирателите в почтеността и почти хъшовската непримиримост на Трифонов и компания.
Мнозина добронамерени наблюдатели определиха позициите на ИТН като резултат на неопитност, съчетана със съществена доза политически инфантилизъм. Според тях новата политическа формация „се учи в движение“ и се опитва да преодолее грешките, които прави от незнание. Реалността изглежда доста по-различно. ИТН има за цел да промени цялостната система на политическо представителство в страната и именно затова няма никакво намерение да се съобразява с правилата, които досега биваха следвани. Точно затова Трифонов отказа да поеме отговорността да бъде кандидат за министър-председател. По същата причина от ИТН умишлено бъркат „преговори“ с „договорки“. Това е причината да се твърди, че „коалиция“ е мръсна дума. Затова и се опитват да убедят всички в своята правота, макар и това да прикрива бягството от собствената им отговорност.
Единствената политическа цел в демократични условия е формирането на мнозинство. Всеки политически проект, колкото и да изглежда добър или привлекателен, трябва да постигне съгласие сред мнозинството, за да се реализира. Всичко останало няма нищо общо с демокрацията. Инициативата би трябвало да бъде в онзи, който предлага определен модел на управление, за който търси максимално широка подкрепа. Позата, в която „ние предлагаме, а вие подкрепяте или не“ просто така, на „юнашко доверие“, е опит за политически шантаж, който разчита на „страха от избори“. Но дори и този страх да се окаже решаващ фактор за политическите решения на останалите парламентарно представени партии, това няма да означава, че е постигнато мнозинство по демократичен път. Още по-малко, че подобно мнозинство би могло предвидимо и устойчиво да подкрепя определени решения.
Ако става дума за демократични принципи, мандатоносителят би трябвало да търси подкрепа сред цялото народно представителство. Предварителното поставяне на разделителни линии, както и отказът да бъде търсен диалог с опозицията или с други политически партии, получили доверието на гражданите, минира парламентарния процес. Няма никакво значение какво точно си мислят в ИТН за коалицията ГЕРБ-СДС. Те са опозиция в това Народно събрание и именно като такава би трябвало да бъдат консултирани. Съвсем друг въпрос е, че подобна формална консултация бе проведена с ДПС, макар и с уговорката, че това е само жест към парламентарната демокрация. Този „жест“ задълбочи разбирането, че от ИТН нямат никакво намерение да следват принципите на парламентарната демокрация.
Не става дума за политическа инфантилност. Онова, на което разчитат от ИТН, е, че при нови избори преди края на тази година биха могли да повишат изборния си резултат. Подобно очакване не е лишено от основание. В 45-ото Народно събрание ИТН предизвикаха парламентарна криза, връщайки веднага проучвателния мандат, който получиха като втора политическа сила. Това доведе до резултатите, които Трифонов определи като „удивителни“. Онези почти 100 000 български граждани, които гласуваха за ИТН, всъщност подкрепиха именно този модел на поведение – след като нямаме мнозинство, няма да съставяме правителство.
Сега лайтмотивът е друг – ние поехме отговорността да предложим правителство, но другите не ни подкрепиха. Всъщност това е друг начин да бъде „върнат мандатът“, но с определен „бонус“, който се изразява в това, че „другите“ са виновни за това. Подобна маневра би могла отново да се окаже успешна, още повече в представите на онези, за които ИТН е политическо въплъщение на непримиримата борба срещу всички недъзи на съвременното българско общество. Тази „самотна, но героична поза“ би могла да се окаже достатъчен мотив за част от избирателите, които си представят, че „моделът“ трябва да бъде разрушен именно по този начин – чрез отказ от следване на правила, от договаряне с представителите на „статуквото“ и неотклонен стремеж за постигане на самостоятелно мнозинство.
Настоявайки на своето право, ИТН всъщност се опитват да отклонят и прехвърлят отговорността си на другите. Това означава, че ако не бъде реализиран собственият им мандат, те няма да подкрепят трети възможен проучвателен мандат, на когото и да бъде възложен той.
Въпросът продължава да бъде един и същ – кой печели от това?
