Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев, арогантността и накърненото Его
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Датата за редовните парламентарни избори вече е определена. С това ангажиментите на Румен Радев към изборния процес приключиха. Това, разбира се, не означава, че той или представители на неговата администрация ще престанат да се месят в дейността на други институции, нарушавайки правомощията си. Той направи своя избор, а с това за пореден път ни показа собствената си същност. Защото ние сме това, което избираме.
Нека за момент си представим, че държавният глава на една парламентарна република на базата на сериозна експертна оценка е преценил, че институциите, отговорни за провеждането на изборите, все още не са готови в новите и допълнително усложнени условия. Ако става дума за държавен глава, той едновременно би трябвало да насърчи институциите да положат повече усилия и да се опита да синхронизира в максимална степен тяхната подготовка с определянето на дата. Ако общата ни цел е да проведем избори, които да създадат всички необходими условия за активно участие, при спазване на всички санитарни изисквания, то определянето на датата би трябвало да бъде функция от съчетание на различни фактори, между които здравето на хората и гарантирането на политическите права на гражданите би трябвало да е на първо място. Но Радев избра друг път. Той потърси максимално ранна дата, за да затрудни допълнително работата на институциите. А това е всичко друго, но не и поведение на държавен глава.
След като в началото на декември заяви категорично, че датата на изборите ще бъде най-ранната възможна – 28 март, Радев направи минимален компромис със собственото си себелюбие и определи 4 април, заявявайки, че това било „бонус“ от една седмица за политическите партии. С това може би несъзнателно каза много повече за себе си и за членовете на своя екип, отколкото би имал желание.
Определянето на дата, на която ще празнуват Възкресение Господне католици, протестанти и представителите на арменската общност, можеше да бъде избягнато, ако не ставаше въпрос за накърнено честолюбие. Първите негативни реакции дойдоха от всички страни, но когато към тях се добавиха и политическите, „беквокалите“ на Радев решиха да се намесят. И с това направиха ситуацията още по-сложна.
Вицепрезидентът Йотова се опита да заличи неприятното впечатление от безцеремонното обявяване на тази дата с тезата, че този избор не е насочен срещу нито една общност. Тя се опита някак да свърже избора на дата с т. нар. консултации, без да стане ясно каква връзка има с тях, след като тази тема изобщо не беше предмет на срещите и разговорите на „Дондуков“ 2. В крайна сметка стана ясно, че според нея Великден е просто още един почивен ден, в който няма съществени проблеми хората да гласуват.
Кристиян Вигенин от БСП каза, че всъщност всяка неделя имало нещо, така че не можело да се угоди едва ли не на всички. Не е случайно, че всички „защитници“ на Радев изразиха сходно пренебрежение към Великден. Всички те имат общ политически произход и сходен манталитет. За тях един от най-големите празници на християните по света не е нищо повече от още един почивен ден. В този дух бяха изявленията и на други знайни и незнайни съветници и сътрудници на Радев. Никой вече не се и опитва да разбере с какво точно се занимават тези хора. Докато този манталитет доминира при управлението на държавните дела, колкото и патетично да декламираме общи фрази, не ни очаква нищо по-добро.
Главният секретар на администрацията на президента за пореден път си позволи да се изявява в социалните мрежи, изразявайки свои мнения. Първо, той обясни, че 28 март бил неподходяща дата заради смяната на времето. Това можело да създаде объркване. Разбира се, той не знае или не пожела да спомене, че вече сме правили избори на такава дата и това не е довело до объркване. Но той не се задоволи с това.
След като си позволи да публикува открито писмо до министър-председателя, а след това покани с SMS главния прокурор на среща, главният секретар на Радев си позволи да атакува по недопустим начин лично председателя на Народното събрание, обвинявайки я в непознаване на конституцията.
Не е ли време най-после да поставим нещата на местата им? Какво всъщност прави администрацията на президента на републиката? Тя е напълно изолирана и самостоятелна структура, в която назначенията се правят само от президента, без каквато и да било прозрачност, отчетност или контрол. На какво основание главният секретар на тази администрация може да си позволи да води политически спорове или да изразява лично отношение? Къде в длъжностната му характеристика (която, разбира се, не е публично достъпна) е записано, че той има право на политически изявления? Не е ли време, след като толкова упорито говорим за публичност, отчетност и прозрачност, да се опитаме да разберем за какво и най-важното – с какъв резултат, тази администрация изразходва ежегодно отделените за нея милиони от държавния бюджет?
Много подходящ момент би бил годишният отчет на Радев за изминалата година. Но както и досега, много малко вероятно е той да се опита да представи какво е свършила назначената лично от него администрация през тази година. Важно е да разберем например как работят неговите съветници и секретари, включително и онези, които са обект на досъдебно разследване. Какво са свършили например назначените лично от него, без всякакви правила или прозрачност, един представител в КПКОНПИ, двама членове в СЕМ, представител в Съвета по наркотични вещества, трима членове на Управителния съвет на БНБ, четирима членове на Комисията за защита от дискриминация и т. н. След като главният секретар на неговата администрация си позволява да се намесва в политическия дебат, и то от служебната си позиция (макар и през социалните мрежи), а не като обикновен български гражданин, това означава, че тази администрация не само е извън нормите за публичност, отчетност и прозрачност, но и се опитва да въздейства върху политическия процес в страната. А това е недопустимо.
Но с това трагикомедията не завърши. Радев посети католическата катедрала на София, колкото още веднъж, още по-арогантно да защити накърненото си Его. Той заяви, че партиите не могат да коментират датата, а че тези избори щели да бъдат истински Великден за всички български граждани и за „възкръсващата българска демокрация“. Освен това добави, че според него изборите трябвало да се състоят в началото на септември миналата година. И тук отново сбърка.
Как всички тези претенции, които се опита да събере и обобщи Радев по отношение на изборното законодателство през последния месец, можеха да станат факт при предсрочни избори през септември 2020 г.? С какво подготовката на изборния процес щеше да бъде по-добра, отколкото сега? Единствената разлика би била в това, че служебен кабинет, назначен лично от него, както собствената му администрация на „Дондуков“ 2, щеше да организира изборите. И тогава нямаше да спорим за гласуване по пощата или за електронно гласуване, а би трябвало да бъдем доволни, че администрацията на президента най-после е „поела нещата в свои ръце“ и именно тя ще управлява европейските средства, които иначе биха били „източени“.
Ние сме това, което избираме. Нашите избори показват истинската ни същност. Остава ни само да се надяваме, че през оставащите месеци до края на мандата на Радев все повече български граждани ще успеят да се ориентират в неговите истински планове и амбиции.
