Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Радев решава задкулисно вота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Независимо от амбициите на антуража на Радев да създаде пропагандната представа, че президентските избори са по-важни, все така определящи за българския обществен интерес са изборите за Народно събрание на 14 ноември. Политическият залог в изборите за президент се свеждат до това дали на 21 ноември българските граждани ще предоставят втори мандат на Радев след всичко онова, което направи, и седеммесечното му еднолично управление. Залогът на парламентарните избори е много по-висок и ще определи как ще се развива България през следващите месеци, а може би и години.
Залогът не се свежда до това да бъде съставено какво да е мнозинство, което да излъчи редовно правителство. Този залог няма нищо общо с „идеалния свят“ на Кирил Петков, в който той си представя „121 народни представители, Румен Радев президент, а Лозан Панов – главен прокурор“. Слънцето грее, птичките пеят и т. н. Някакво мнозинство би могло и да се състави, но то ще включва поне четири политически формации, представляващи на свой ред около петнадесетина различни политически партии.
Възможното политическо решение е да се търси съгласие около програма за управление, обвързана с конкретни срокове и резултати. Вероятността за пълен мандат е пренебрежимо ниска, но и това би трябвало да бъде включено като условие при воденето на преговорите. Това трябва да бъде управленски дневен ред, а не съчинение на тема съдебна реформа, здравеопазване и образование. Този дневен ред трябва да включва и няколко много съществени проблема, които служебното правителство се опитва да потисне и прикрие, за да не окажат негативен резултат върху кампанията на Радев.
Дни преди началото на официалната предизборна кампания политическите партии се опитват да преценят рисковете и преимуществата си. Въпреки че това остава встрани от общественото внимание, има промяна в партийните стратегии и тя би могла да доведе до по-добри резултати. Преди всичко на тези втори поред извънредни и общо трети за годината парламентарни избори ще се явят по-малко на брой партии и коалиции. Намалението е най-съществено по отношение на самостоятелно явяващите се партии.
Сравнението с 4 април и 11 юли показва, че някои от партиите, които самостоятелно не постигнаха удовлетворителни резултати, потърсиха възможност да се коалират. В някои случаи това доведе до твърде разнородни съюзи, но все пак говори за това, че политиците разбраха, че самостоятелно имат много по-малки шансове. Въпреки това броят на коалициите остава по-малък от самостоятелно явяващите се политически партии.
ГЕРБ-СДС изглеждат в добра кондиция след заявената подкрепа за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Предизвикателството пред тях е да се доближат до резултатите си от 4 април и да постигнат повече от 70 мандата в следващото Народно събрание. Ако успеят да постигнат тази цел, ще могат да заемат ролята на опозиция, която вече доказа, че е в състояние да бъде ефективна.
Пропагандната кампания в подкрепа на Радев се опитва да представи електоралните щети, които ще понесе ИТН, като по-големи, отколкото най-вероятно ще бъдат. Подкрепата за партията ще се запази основно сред българските граждани, живеещи в чужбина, а обяснението за това, че са били жертва на предателство от страна на ДБ и ИБГНИ, може и да е достатъчно убедително за техните избиратели в България. Вътрешното напрежение, което възниква между кандидатите за народни представители от ИТН и сценаристите, засега не изглежда като риск от разцепление.
Коалицията „Продължаваме промяната“ няма да успее да мобилизира негласували избиратели, а ще преразпредели електорална подкрепа, преди всичко за сметка на ДБ, ИБГНИ и отчасти на ИТН. Този инженерингов проект има за цел да „сглоби“ или да „сложи в една коалиция“ (както обича да казва Кирил Петков) останалите партии, чрез които може да се образува мнозинство, което да е направлявано от амбициите на Радев. Манипулациите в тяхна полза може да доведат до резултат, но в зависимост от хода на неговата кампания.
БСП отново се намира в трудно положение, което няма да ѝ позволи да компенсира електоралните щети, които понесе на 4 април и още повече на 11 юли. Стратегията на Радев постави БСП в състояние на „изкуствена засада“. Партията не може да мотивира избирателите си нито с победа на президентските избори, нито с надеждна прогноза за участие в парламентарно мнозинство и правителство. Набиращата сила вътрешна съпротива срещу ръководството също играе ролята на „котва“ по отношение на изборните резултати на социалистите.
Изглежда, че стратегията на ДПС на тези избори ще бъде насочена към максимална мобилизация на собствените им избиратели, включително чрез издигането на партийна кандидатура за президент. Подобно на ГЕРБ-СДС то също ще търси възможности за укрепване на позициите си с очакване да заеме ролята на достатъчно влиятелна опозиция.
Обединението „Демократична България“ навлиза също в трудна кампания. Кандидатурата на Лозан Панов за президент им дава шанс да избегнат риска да подкрепят пряко Румен Радев, но не решава проблема им с парламентарния вот. Повтарянето до безкрай за необходимостта от съдебна реформа, разбирана като смяна на главния прокурор, вече няма да бъде достатъчно. Вътрешната разнородност на обединението ще се превръща във все по-видимо препятствие пред формулирането на позиции и постигането на конкретни цели в управлението.
Шансовете на ИБГНИ зависят изцяло от тактиката на Радев. Засега изглежда, че неговите амбиции в по-голяма степен ще търсят реализация чрез „дружеството с ограничена отговорност“ Петков, Василев &Co, отколкото от набързо струпаната и губеща опора ИБГНИ. Анти-ГЕРБ риториката вече няма да бъде достатъчна в предстоящата кампания, а по всичко личи, че те няма какво друго да предложат.
Избирателите на Патриотите на два поредни избора показаха, че не одобряват нито действията им в управлението, нито решението на ВМРО да се яви самостоятелно. Маневрата с оттеглянето на лидерите от кандидатските листи за 11 юли не даде резултат. Изглежда много вероятно поредното им разпокъсано представяне да доведе до по-слаба подкрепа, освен ако не настъпи съществена промяна в общия политически климат или не се изправим пред криза, която да им даде нов шанс.
Вярно е, че кризата е и възможност да бъде променена политическата среда в България, но за да се случи това, е необходимо съчетание между компетентност и политическа воля. А именно това липсва засега.
На 14 ноември българските граждани трябва да изберат не кой да властва, а как би трябвало да се управляват общите ни дела.
