Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": „Гръмките разкрития“ на министрите обслужват Радев и предизборната кампания
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Служебното правителство насочи цялата си енергия встрани от практическите задачи, които би трябвало да реши. Време е за междинно отчитане на отклонението спрямо неотложния български дневен ред, с който напълно очевидно временно управляващите нямат никакво намерение да се съобразяват. Всеки от министрите, заедно и поотделно, се опитва да впечатли Румен Радев, колегите си и медиите с поредни „гръмки разкрития“. Но всичко това само задълбочава усещането за безвремието, в което навлизаме.
Организирането на изборите, управлението на санитарния риск, мерките за подпомагане на бизнеса, ефективността на социалната политика, Планът за възстановяване и устойчивост, както и европейският и международният контекст изграждат основата на дневния ред, който, изглежда, че никой няма намерение да следва. По всяка една от тези теми отклонението е съществено, а още по-лошото е, че няма воля то да бъде преодоляно.
По-малко от четиридесет дни преди провеждането на извънредните парламентарни избори изглежда, че все повече членове на ЦИК се надяват Конституционният съд да се произнесе по-бързо и да отмени поне част от последните промени в Изборния кодекс. Предварителната оценка за необходимия допълнителен брой машини нарасна на 2000 – 1500 сега и още 500 в резерв. Освен допълнителни средства все по-очевидна е липсата на какавато и да било организация за решаването на логистичните ребуси, които създаде изискването за гласуване с машини и в чужбина. ЦИК проведе три теста с машини, колкото да установи очевидния факт, че гласуването с машина не е по-бързо, както и че по-възрастните и хората с по-ниско образование ще се затруднят при използването на машината. Тези тестове би трябвало да бъдат направени преди промените в Изборния кодекс. Резултатите потвърдиха опасенията, че за съществени групи от избирателите гласуването с машина ще се превърне в бариера пред участието в избори.
Освен първоначално гласуваните средства до момента правителството не е направило почти нищо от онова, което е необходимо, за да бъде осигурен изборният процес. Съвещанието на МС с новоназначените областни управители бе обявено като посветено на провеждането на честни и прозрачни избори. „Нашата задача е да не допуснем всякакви нередности“, както каза служебният министър-председател. Машините трябвало да бъдат „сертифицирани по прозрачен начин“, каквото и да означава това. Областните управители трябвало да взаимодействат с всички останали правоохранителни органи и местната власт, но прокуратурата като че ли случайно не беше спомената. Всъщност правителството няма ясен план как ще организира процеса в чужбина, нито може да предостави каквито и да било гаранции за сигурността на машините и протоколите, които ще трябва да бъдат доставени и върнати според предварителните оценки от около 300 секции в чужбина. Освен това е напълно възможно броят на тези секции да продължи да нараства. Все още има известно време, в което отклонението по тази тема би могло да бъде коригирано, но поне засега не изглежда да има политическа воля за това.
Предстои приемането на нов единен протокол за лечение на Ковид-19. Въпреки че броят на новите случаи намалява, както и на хоспитализираните и пациентите в интезивни отделения, пандемията не е отминала. Имунизационната кампания не беше ускорена. В същото време изглежда, че са налице интереси, свързани с промяна в ръководствата на държавните лечебни заведения, както и амбиции за преоценка на дейността на НОЩ. Все пак и тук отклонението засега е по-скоро поправимо.
Не така изглеждат нещата от гледна точка на мерките за подпомагане на бизнеса и социалната политика. Вицепремиерът Донев обясни, че нямало пари за допълнителните плащания към пенсионерите и едва успели да ги съберат от други дейности, а финансовият министър съобщи, че държавата разполагала само с 2 млрд. лева. Няма каквито и да било официални разговори и консултации с представителите на бизнеса и синдикатите. Напълно очевидно е, че в бюджета има достатъчно средства не само за да бъдат продължени тези мерки, но и те да бъдат адаптирани към променящата се ситуация. Нека не забравяме, че предстои актуализация на бюджета от редовно правителство, а освен това в него са предвидени достатъчно възможности за покриване на текущите разходи.
Създаването на представа за финансови затруднения пред дейността на служебното правителство заради „наследството на Борисов“ има изцяло пропаганден ефект. Точно в тази посока бе насочена и досегашната изява на министъра на икономиката, който се опита да привлече вниманието към състоянието на Българската банка за развитие с риск да създаде недоверие в нейната стабилност.
Очевидно темата за парите има водещо значение за служебните министри. Точно затова вицепремиерът Пеканов заяви, че той и неговите експерти работели „24/7“ за подобряването на Плана за възстановяване и устойчивост. Очевидно те не се щадят в усилията си да подобрят плана, но поне засега няма и помен от опит този процес да бъде направен публичен и прозрачен. Липсва публична дискусия, няма и дебат за приоритетите не само на възстановяването на България, но и онова, към което би трябвало да се стремим през следващите години. Няма обществени консултации, няма търсене на експертни становища, няма и усилие да се обясни какво всъщност не е наред във версията на плана, която остави редовното правителство. Действията на вицепремиера засега оставят впечатлението, че всъщност се търси място за проектите, по които Румен Радев сам заяви, че също е работил. Ако това е целта на „24/7“ усилията на вицепремиера Пеканов, това само би потвърдило съмненията, че забележките към плана не идват от Брюксел. Отклонението тук изглежда много сериозно, а възможностите за неговата корекция са минимални. Подходът на служебното правителство е насочен в точно противоположната посока – към „ревизия“ на европейските програми и проекти, нещо, което няма нищо общо нито с мандата на това правителство, нито с българския деневен ред.
В европейски и международен план България практически отсъства. Освен участието на Румен Радев в Европейския съвет, с което той изглежда, че успя да изненада мнозина от онези, които нямаха предварителна представа за отстояваните от него позиции. Българската позиция по преговорите с РСМ продължава да бъде все така изолирана. Претенциите на Радев по отношение на мерките срещу Руската федерация и необходимостта от „нови инструменти“ за работа с Федерацията – също. Страната ни не участва активно в европейския дебат по стратегически въпроси като Зеления пакт и Дигиталната трансформация. Служебното правителство дори и не направи опит да заеме позиция по отношение на Украйна или Беларус. Времето за определяне на позиции отминава, а с него и възможностите, които България би могла да реализира в бъдеще. Отклоненията от дневния ред тук са съществени и няма да бъдат преодолени, а с това общата стойност на щетите и неоползотворените възможности продължава да нараства.
Злобата на деня все по-съществено подменя българския дневен ред. В търсене на „разкрития“, с които да окаже влияние върху предизборната кампания, служебният кабинет е на път да генерира верижна реакция по отношение на промените във висшата държавна администрация. Най-малкото, защото следващо редовно правителство ще трябва отново да подмени част от кадрите, които днес биват инсталирани на различни позиции. Не е ясно дали са били „заложени бомби пред правителството“, както твърдеше Радев, но е сигурно, че то самото „минира“ деликатната граница между политически кабинет и държавна администрация. Преодоляването на последиците от всичко това ще ни коства още много време и усилия.
