Доц. Банкова: Свети Георги ни обединява повече, отколкото всеки друг
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Унисон между човека и природата и вяра в чудодейната сила на Свети Георги Победоносец събира на едно място Гергьовден, предаде БГНЕС.
Корените на древния празник, честван и до ден-днешен от българите като най-големия, можем да открием не само в родния фолклор, но и в традициите на различни етнически общности, живели по нашите земи. Погледнато от друг ъгъл, в астрономическите представи на народа ни, годишното време се разделя на две – от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден, като двамата светци предопределят и цикличността, и стопанската дейност.
Точно поради тази причина Гергьовден отбелязва края на периода, в който преобладават празниците и започва онази част от годината, когато българинът трябва да направи всичко възможно, независимо с какво се занимава, така че да може да бере плодовете на своя труд на Димитровден.
През това време той трябва да обърне внимание на земята и плодовете, които тя ще му даде, разказа доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика при Българската академия на науките. Според етнолога в това отношение Свети Георги може само да помогне.
От една страна, ако погледнем житийната литература, той е великомъченик за Христовата вяра, а от друга страна, в представите на народа – храбър войн, който ще отърве хубавите девойки от змея или селото от ламята, затворила извора и прекъснала живота. Именно заради тези негови качества, в народните представи, Свети Георги е този, който ще внесе порядък в хаоса, за да можем да вършим нормалната си дейност.
Неслучайно, на този ден, от ранни зори природата и човекът са в унисон. В този контекст се намесва и светецът, убивайки злото, което може да попречи на хармонията. Още рано сутринта, на Гергьовден, започват и всички живителни ритуали като въргалянето в росата. Народните повери гласят, че тя е изключително полезна и затова дори се използва при замесването на обредните хлябове в чест на светеца. Вярва се е също така, че ако двойки се срещнат под топола, ще имат много дълги коси. Наред с всичко това гергьовските билки, които се различават от еньовските, предпазват от летните болести. "Някога са удряли ходилата на възрастните жени и малките деца с коприва, за да са пъргави и работни през годината.
Жените са си връзвали стрък коприва против главоболие, а мъжете – върбови клонки, за да не ги боли кръстът. Смятало се е, че водата, която се завърта на ляво, е лечебна и затова болните са се къпели в нея. Това показва, че хората са обръщали голямо внимание на трудовата си дейност и са търсили начини, за да я облекчат.
Осъзнавали са, че земята има лечебна сила и затова трябва да я пазят", разказа още доц. Банкова. Що се отнася до произхода на Свети Георги, въпросът е колкото интересен, толкова и сложен. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием не само неговите тракийски корени, стъпили върху представата за Тракийския конник, но и в славянските вярвания, чиято интерпретация ще видим в зелените люлки, на които се люлеят момите.
Ще намерим Гергьовден и в старата българска символика на коня, копието и стрелите, и в митологичната представа за дракона и змея, както и в съвременната интерпретация в Деня на храбростта. Всяко поколение добавя нещо ново към култа към светеца.
Така е с всяка ценностна система. Факт е обаче, че днес Свети Георги е жив и като представа, и като вярване, и като смислово значение. И най-вече заради своето име и именниците, които го подновяват – Георги е едно от най-популярните български имена със своето значение на земеделец, победител, войн, храбрец.
На Балканите пък Свети Георги ни обединява повече, отколкото всеки друг светец. Доказателствата затова ще намерим както в Гърция, Македония, Румъния, така и по на изток. Ще срещнем корените на храбрия светец и сред традициите на българските мюсюлмани, които празнуват Хъдърлез, свързан с моминската обредности и началото на лятото.
