Доц. Огнян Боюклиев за храните: Премиерът наясно ли е с кого води война?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Комисията за защита на потребителите ще налага санкции в размер от 10 000 до 50 000 евро за всеки артикул, при който бъде установено необосновано покачване на цената. Санкции ще има и при заблуждаващи търговски практики, обяви председателят на комисията Мая Манолова. Засилените проверки на КЗП са насочени към хранителните продукти, като целта е да се постигне намаление на цените и по-справедлива стойност за потребителите. Това е поредна мярка на управляващите в опит да свалят цените на основни хранителни продукти.
"Обсъждаме вече един месец - Министерството на икономиката пусна за обсъждане един проект, който имам чувството, че от мой набор е готвен, защото тук има повече политикономия на социализма, отколкото пазарна икономика и модерна икономика, съвременна икономика. Въобще аз не знам министър-председателят наясно ли е с кого води война, защото това е война", изказа мнението си пред БНР доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.
Търговските вериги - това е трайно явление в съвременния свят, напомни той. Според него не може да се обоснове кое е справедлива цена и кое не е:
"Това е абсурд. Справедливата цена е пазарната цена. Тя се формира между търсене и предлагане. Няма такава - никой не води в търговските обекти счетоводство по продукти - колко е влезнало и на колко продаваш".
Относно одобрената от правителството методика за реда и начина за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените, която предвижда да бъдат използвани публични, проверими и съпоставими данни, за да се установят икономически необосновани увеличения в цените на стоки и услуги, доц. Боюклиев попита:
"Как ще стане? Как ще го направиш това, как ще го изчислиш? Ние в института го правихме това преди години - разлагахме цената на фермера, на производителя - суровината, енергията, работната заплата и т.н. В търговските обекти може да разложим цената, но не по продукти".
"Първо трябва да бръкнем в Закона за храните, да видим кое е българска храна, коя е вносна", подчерта експертът в интервю за предаването "Преди всички". И обясни:
"Ако аз купя масло на едро от Германия или пък купя месо на едро от Германия и направя български колбас или пък при маслото, където е още по-фрапантно - само го пакетирам в малки пакетчета - това по сегашното законодателство става български продукт. Български продукт ли е? Мога ли да го кръстя филе Елена, ако е немско месо? Тези неща трябва да се изяснят в Закона за храните. Това са временни мерки. Такова нещо няма в Западна Европа - там се борят за местния производител, за традиционните храни, за късите търговски вериги".
Според него, особено в условията на свръхдефицит, не трябва да се променя ДДС за храните. По думите му трябва да има социална политика.
"Смениха се толкова правителства, толкова кошници за хора и т.н. - трябва да се обърне внимание на българския земеделски производител, на българския традиционен продукт и там да се насочи активна аграрна политика и активна социална политика. Затова не бива да намаляваме ДДС. Малките производители да се стимулират, но много е опасно - в никакъв случай да не се допуска да се нарушават вековни принципи при кооперирането, защото това е прикриване на ДДС. Сега ще правят с юридически лица и физически малки производители ще правят кооперациите. Това го няма никъде по света".
