ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само с по ден-два ще разполагат политическите партии, за да се радват или да скърбят за изборния резултат. Веднага след това ще осъзнаят, някои с ужас, че им предстоят съдбоносни решения и действия,за които те не са готови. По-точно – те са се подготвяли и са работили точно за обратното. Ами сега?
Можем да наречем тази политика късогледа, недалновидна, без визия. Няма значение как ще я наречем, важното е, че в историческия момент нашите политици нямат силата да поемат политическата отговорност за смели решения. Те са с вързани ръце, сами са се оплели във възел от погрешни взаимоотношения. Жалки и безпомощни, те са обречени на пропадане. Тъжното е, че повличат след себе си целия народ.
Този момент на истината ще настъпи, когато дойде времето да се състави правителство и трябва да се вземат решения кой с кого и накъде. Такъв случай имахме преди една година, когато патовият резултат от изборите доведе до управлението, което и сега, когато си отиде, все още не знаем как да наречем-не беше еднопартийно, не беше коалиционно, не беше програмно, не беше нито експертно, нито партийно. Има много голяма вероятност и тези избори да доведат до подобна ситуация, макар и с разменени играчи в главните роли. Нека видим кои са тези сложни комбинации и как изглежда днешното поведение на основните партии спрямо утрешните им изпитания.
Да започнем с БСП, защото с избора си на нов председател на партията тя е най-актуалният пример. От този избор се очакваше, а вероятно и още се очаква, да даде нов импулс, нова енергия на изстрадалата болезнени загуби социалистическа партия. Отсега е ясно, че най-вероятно тя няма да е първа партия, вероятно няма и да е в управлението. Но БСП е изправена пред по-ужасен кошмар - да не е и втора партия и да бъде изпреварена от ДПС. Това ще означава, че не само подемът след избора на нов председател не е настъпил, твърде кратък е срокът за някакви забележими промени, но и че разпадът подължава и БСП е на път да слезе трайно от политическата сцена, където тя стоеше неизменно през годините на прехода. БСП едновременно се съхрани и промени през всичките тези години и това се цени в Европа. Между другото това е и една от причините Сергей Станишев да бъде издигнат на такъв висок пост като председател на европейските социалисти. У нас по стар български обичай този успех на БСП се премълчава, мнозина антикомунисти се надяват горещо, че настъпва края на тази партия и това ще донесе светли бъднини на България.
За съжаление подготовката на избора на нов председател не създаде предпоставките за нов подем. Повечето кандидати разчитаха, че „наказателният“ вот от евроизборите ще се повтори на партийния форум, заложиха на него и се надпреварваха да дават отрицателни оценки на състоянието на партията. Това едва ли би вдъхновило партийните активисти за преодоляване на кризата. Трябваше да излезе някой и да обяви просто: Все още сме много, силни сме, ще успеем. Аз ще ви водя, знам пътя. Уви! Само тъжни констатации, унили критики, меланхолични пожелания. Може би има някакъв шанс в самата личност на новия председател Михаил Миков. Забележете, той единствен стоеше настрани от хора на оплаквачките. Не от конформизъм, а защото има опита и познава настроенията в партията.
Ако оставането на второто място е минималната, но жизненоважна задача на БСП, която вероятно ще реши чрез помирение с отцепниците от АБВ /Станишев даде своята благословия/, тя има пред себе си и едно много голямо изпитание - да успее да стане незаобиколим фактор за бъдещето управление на страната. Изключвам вероятността от съставянето отново на някаква коалиция от партиите, класирали се на второ и трето място и неочакваната подкрепа от някого още. Става дума за голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. Парадоксално, но този път външните фактори благоприятстват едно подобно фамозно решение. Имаме примера с голямата коалиция в Германия, пред която всички български политици свалят шапка. Имаме примера и с Брюксел, откъдето ни дават и одобрителни знаци. Имаме един положителен пример и у нас с успешното правителство на Димитър Попов. Въпреки това недоверието у нас е голямо, като основна причина се сочеше враждата между Станишев и Борисов. Станишев вече се оттегли, а за Борисов БСП тепърва ще решава дали той е заобиколимо препятствие. И тук идва най-сложното в цялата игра - БСП да подготвя своите избиратели за една подобна стъпка - управление с ГЕРБ и едновременно битка с ГЕРБ за по-добро представяне на изборите. Защото, няма и съмнение, едно слабо представяне на БСП на изборите изключва самата мисъл за участие в калиция с ГЕРБ, където тя ще бъде поставена не само в подчинено, но и в унизително положение, при което съуправлението с ДПС ще й се стори рай. Сложна е задачата на БСП, но на Миков трябва да му е ясно, че председателското място в партията не е почетна длъжност, а огромни отговорности.
Възбудата на Бойко Борисов от очертаващото се завръщане във властта го държи в едно еуфорично състояние на неспираща логорея. Ако се опита човек да извлече от всичко казано от него някакви знаци как и с кого смята да управлява ГЕРБ, ще изпадне в пълна заблуда, не защото липсват заявени намерения, а защото често те са взаимоизклюващи се. Борисов знае много добре пред какви изпитания ще бъде поставен след изборите, за нищо на света той не би искал да се повтори ситуацията от предишните избори - ГЕРБ да бъде първа партия, но вън от властта. Податлив на байганьовското простодушие и арогантност, Борисов сипе всякакви закани и прогнози. Ако ГЕРБ няма 121 депутати, ще мине в опозиция и няма да участва в никакви коалиции. Затова ще се яви самостоятелно на изборите. Ясно, това трябва да мобилизира избирателите за пълна победа на ГЕРБ. Оттук започват разминаванията на Борисов с действителността, пред която ще се изправи веднага след изборите. Проблемът пред него е не, че не вижда опасностите, а че не вижда причините в себе си. Така преди миналите избори той се скара с десните в парламента, унижи и купи половината депутати на „Атака“, а след изборите нямаше на кого да разчита. Сега се опитва да се „поправи“, като твърди, че само реформаторите могат да бъдат коалиционен партньор на ГЕРБ. Но и ГЕРБ и РБ се явяват самостоятелно на изборите. Така че проблемите ще започнат тогава и в голяма степен ще зависят от представянето на реформаторите, на които май мнозина симпатизират, но малцина гласуват за тях. За БСП Борисов признава, че от ЕНП му оказват натиск за „голяма коалиция“, но пък избирателите на ГЕРБ били против общо управление с тях, твърди хитрецът от Банкя. Също така били против коалиция и с ДПС, уточнява негова милост. Знае той, че всяко сближаване с ДПС му носи минуси. За тях, без много да се напряга, той е подготвил същата роля, каквато играеше „Атака“ спрямо правителството на Орешарски. Т.е. ДПС няма да участва официално във властта, но ще подкрепя кабинета по възлови и критични теми. Това устройва ДПС, ако им гарантира облагите от властта, все едно че е в кабинета. Задкулисието е пространството, в което Доган, Пеевски и политическият им изпълнител Лютви Местан се чувстват най-добре. Това ще бъде едно жестоко надхитряне между бруталния порив за надмощие на Борисов и изтънчените мурафети на лидерите на ДПС. Проблемът с ролята на ДПС в българската политика отново ще бъде нерешен, защото никой няма интерес да нарече нещата с истинските им имена. Нека протестърите празнуват, докараха задкулисието до нови върхове.
Не споменавам никъде каква ще бъде ролята на ББЦ на Бареков в бъдещето устройство на държавата. Никой не знае какво ще стане със самата партия. Напуснаха я ВМРО, Славчев като символ на протестите, не се знае ще разполага ли тя вече с финансови възможности. Под въпрос може да бъде дори влизането й в парламента. Ако това все пак стане, ББЦ няма да е онзи фактор, за който мечтаеше — да измести ДПС от ролята на балансьор, да не говорим за премиерското място. Няма господари но мълчанието у нас след оттеглянето на царя, уви!
