ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато има извършено престъпление, обикновено първият въпрос на разследващите е, кой има полза от него. Така е и в българската политика, чиито действия често прекрачват границата на законността. Кой има полза от нагнетяването на етническо напрежение в обществото?
Този въпрос си задаваме винаги няколко месеца преди провеждането на местни, парламентарни или европейски избори. Обикновено поводът е поредният изборен кодекс и поредният спор за провеждането на кампания на майчин език, гарниран с поругаване на джамия от агитки на футболни отбори.
Темата вече е банална. Банален е и изводът, че полза от подобни спорове и драми имат две партии – ДПС и „Атака“. Скоро ще го разберем по електоралните нагласи в социологическите проучвания и по резултатите от изборите. Последната кампания по предизборното разпалване на етническо напрежение, която и този път ще втвърди електоратите на ДПС и Атака, беше толкова очаквана, че дори не предизвика учудване – нито в медиите, нито в техните зрители и читатели. Сякаш подобни изцепки са се превърнали в ритуал за стартиране на предизборни кампании. Този път имам чувството, че всички очакваха депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов да произнесе пламенната си реч за майчиния език, която да бъде последвана от струпване на криминален контингент около джамията в Пловдив. Целият този цирк вече е толкова амортизиран и използван, че излъчва скука.
Едва ли някой се съмнява, че изявата на Хафъзов беше спонтанна. Както си е седял на депутатския стол, го е сполетяла идеята за майчиния език и е излязъл на трибуната, за да я изрази. После да нареди един до друг Нури Адалъ и Ахмед Доган. За тези, които не знаят, ще кажа, че разликата между двамата е толкова голяма, колкото разликата между Нелсън Мандела и Павлик Морозов. Защото докато Адалъ е лежал 25 години в комунистическите затвори заради борбата си за човешките права на турците и мюсюлманите в България, Доган е снасял на оперативните си работници от Държавна сигурност всичко, което чуе от близките си. Може би затова Нури Адалъ днес е забравен дори от тези, за чиито права се е борил истински, а Доган е издигнат на пиадестал и периодично е обявяван за най-великия български политик.
Искам да кажа, че изказването на Хафъзов беше по-обидно за турците, отколкото за българите. Все едно да наредиш един до друг Васил Левски и съдията Иванчо Хаджипенчович, който го е осъдил на смърт и после да кажеш, че си решил да вървиш по техния път.
Иначе думите на речовития народен представител бяха точно толкова спонтанни, колкото струпването на футболни фенове около джамията в Пловдив няколко часа по-късно. Не обичам теориите на конспирацията и изводите, че всичко се командва от един център, но този път организираността беше толкова видна, че двете прояви даже излъчваха известен конфуз. Затова в този коментар няма да обсъждам дали трябва да бъде разрешена предизборната агитация на език, различен от българския, нито дали Главното мюфтийство има право да придобие собствеността върху различни имоти в страната. Това в случая няма никакво значение, защото задочният спор между лумпените от площада в Пловдив и възторжения депутат Хафъзов се води и организира със съвсем друга цел. Той няма нищо общо със защитата на човешките права на малцинствата и насяването на патриотичен патос сред българите.
Какво произлиза от етническото напрежение от последните дни? Най-директният резултат е, че спорът за майчиният език вече е тема номер едно при обсъждането на новия Изборен кодекс. Вече няма никакво значение дали хората ще имат възможност да редят изборните листи чрез преференциален вот, дали ще бъдат ограничени контролираното гласуване и купуването на гласове и дали най-после ще имаме нормален изборен процес без съмнения за фалшификации. Тези теми вече са изместени от темата за майчиния език, по която ще спорим следващите няколко месеца и след това ще я забравим до следващата предизборна кампания. Вторият резултат от цирка е фокусирането на дневния ред на обществото от икономическите несполуки към етническите дрязги. Това ще ни донесе много емоции и малко ползи.
Загуби от драмата ще претърпи със сигурност БСП, която още веднъж ще трябва да изживее арогантността и егоизма на стратегическите си партньори. Едва ли избирателите и симпатизантите на социалистическата партия са доволни от факта, че депутатите и лидерът им Станишев мишкуваха, докато коалиционните им партньори разиграваха сценките си. От БСП не успяха да излязат с ясна позиция нито по отношение на Хафъзов, нито по отношение на футболните протести в Пловдив. И тук се сещам за Иван Костов, който преди години казваше, че ДПС е проклятие за България. Не – ДПС е проклятие за БСП, която го създаде и продуцира в първите години на прехода. Днес столетницата е обречена всеки път, когато иска да се докосне до властта, да се навежда пред група бандити, които сама е произвела и да се сковава от страх всеки път, щом те й скръцнат със зъби.
Добре е да кажем няколко думи и за вътрешния министър Цветлин Йовчев, който се слави с близките си отношения с ДПС и носи пряка отговорност за погрома над джамията в Пловдив. Случилото се в петък е най-големият провал за този министър. Липсата на достатъчно полицаи при положение, че няколко дни преди това се знаеше за протеста, само подхранва тезата, че цялата суматоха е добре режисирана и организирана от близки до властта фактори. Трябва да бъде ясно, че футболните агитки се състоят главно от криминални типове, които имат непрестанни отношения с органите на реда и са добре познати на полицията. Със сигурност в МВР са знаели, кой и как се готви да атакува джамията и са имали всички средства да предотвратят панаира. Само, че не го направиха. Къде бяха хилядите полицаи, които пазеха парламента до преди месец? Кой полицейски началник ще понесе отговорност за това, че погромът беше допуснат, въпреки че можеше да бъде избегнат? Сигурен съм, че никой.
Изводът от всичко това е, че България ще продължава да затъва в блатото от бедност, безсмислие и омраза. Това блато ще бъде пресушено, чак когато истински разберем, че ни лъжат и подобно на сърбите, хърватите и мюсюлманите от Босна и Херциговина издигнем лозунга: „Гладни сме на три езика” и помислим как заедно да се нахраним. Другата алтернатива е да се избием.
