ДРАМА! Семейство с 15 деца в село Царевец мизерства! Двамата са безработни, разчитат само на детските
Последвайте ни в Google News Showcase
Семейство Славеви от свищовското село Царевец се радват на 15 деца и 5 внучета. Кирил и Румяна с много лишения, труд и заеми отгледали и продължават да отглеждат съвсем сами своите наследници. Днес обаче и двамата са навели глава и признават, че в България, да имаш толкова деца, се приема много противоречиво. Не крият, че се чувстват ощетени и дискриминирани поради факта, че държавата като че ли е абдикирала от функцията си да подпомага семействата във време на тежка демографската криза.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Кирил е на 60, а Румяна – на 54 години. Родом са от Царевец. Любовта им пламнала още когато завършили училище, а през 1980 година вдигнали сватба. Като всяко младо семейство бързали да си имат рожба и планували да създадат… 3 деца. „През 1981 година се роди първото ни дете. Кръстихме го Валентин, на моите родители – заяви Румяна. – После дойдоха всички останали”, допълва съпругът й Кирил. Днес двамата се радват на 6 момичета и 9 момчета: Валентин на 35, Емилия на 34, Върбинка на 31, Капка на 30, Гергана на 29, Румен на 28, Камен на 27, Виктор – 25, Ана – 23, Марина – 21, Кирил – 20, Ивайло – 17, Дениз – 16, Николай – 13, и Мартин на 11.
Някои от децата им вече са задомени, други временно живеят в Свищов, където работят, а останалите 7 учат и живеят в бащината къща. Всички те обаче се възпитани да се трудят и винаги да изкарват парите си по честен начин. Това било най-важното нещо, на което родителите им ги учели.
„Не сме имали трудности при възпитанието им. Когато правим буркани зимнина, се включват всички. Никой не се скатава. И момичетата, и момчетата помагат в градината, копаят, сеят, вадят картофи, берат домати, пипер. Грижат се за животните. Когато някой от селото има нужда от помощ, те ходят да работят и там”, увери майката.
Тя от своя страна се грижи да изхрани всички гърла с домашните ястия, на които е научила дъщерите си. Една от тях – Марина, е нейната най-голяма отмяна, защото готвенето е голямата й сила. „Най-много обичат пълнени чушки. Истината е обаче, че невинаги може да си позволим месо и колбаси. Децата разбират това и не са претенциозни, хапват каквото има”, допълва Кирил.
Семейството знае стойността на всяка една стотинка и лишенията за него не са нещо необичайно. Преди 30 години Кирил изтеглил първия си кредит от 15 000 лева, които използвал за построяване на къщата. Последвали заеми за готварска печка, хладилник, бойлер, пералня… В магазина също пазаруват на вересия.
Кирил има 40-годишен трудов стаж, но в момента е безработен. „Аз съм тракторист в местната земеделска кооперация. В момента обаче няма работа, защото сезонът е такъв. На борсата съм. Като взема пари, плащаме сметките, кредита, дължимото в магазина и живеем с каквото остане”, обясни той.
Единствените ни доходи на майката са от детските надбавки, които получава за някои от децата. „Почти 20 години съм без работа, стоя у дома и гледам децата. Тежи ми, защото не мога да им помогна финансово. Като ида да питам за работа – винаги няма нужда от хора. Освен това някои възприемат противоречиво това, че имаме 15 деца. Казват: „Оправяйте се, защо са ти били толкова деца? И така… гледаме си ги, колкото можем”, споделя Румяна.
Двамата признават, че се срещат и добри хора, които им помагат. Такива са кметът на селото Марин Любенов, градоначалникът на Свищов Генчо Генчев, председателят на местната земеделска кооперация Ганчо Ламбев и други.
Родителите твърдят, че за тях най-важно е децата им да намерят своя път в живота и да се реализират в областта, която желаят. Марина например е студентка втора година по бизнес икономика в Свищов. Николай пък жъне успехи във футбола и е сред големите надежди на отбора в селото. Най-малкият – Мартин, ходи на народни танци и мечтае да стане професионален танцьор.
Празници за тях не липсват, защото фамилията отбелязва рождени дни всеки месец. Единствено през юли няма нито едно родено дете. Последния път, когато се събрали, било на Сирни заговезни. Както повелява традицията, децата поискали прошка и си направили равносметка за свършеното през изминалата година. „Може би ние с баща им трябваше да им поискаме прошка, задето невинаги сме можели да им осигурим каквото искат. Никога не са тръгнали боси и голи, но виждат другите деца с какво разполагат и тайно си мечтаят и те да го имат”, казва Румяна.
Марина, Николай и Мартин споделят, че и тази година Дядо Коледа подминал техния дом. Били си поръчали смартфони и таблети, за да не се карат кой да седне на компютъра вкъщи. Липсата на подаръци обаче не ги разочаровала. Също като родителите си смятат, че здравето е на първо място, а материалното – напълно постижимо един ден, когато започнат работа.
