Другото име на злото: Цветан Василев, Цеко Минев...

Комбинацията „държава плюс откровени бандити“ тероризира обществото

Имам си в двора на село веялка. В момента я гледам през прозореца, докато пиша. Веялка ще рече: уред за отсяване, по метода на отвяване на по-лекото, на зърното (онова, от което се прави хлябът) от плявата (онова, от което хляб не се прави). Веялката работи с една човешка сила, която върти съответната ръчка, за да се случи отсяването. В последните седмици стотици хиляди човешки сили излязоха по улиците на България, за да завъртят веялката на прякото гражданско въздействие. Макар събитията да са още далеч от размаха на революциите от 1990-та и 97-ма, народната веялка все пак си върши работата. Постепенно отсява зърното от плявата. От самото начало протестиращите напипаха основната болест на България – монополите. От години всякакви субекти се опитват да постигнат сладкото положение на монопол, за да дърпат онези свръх-печалби, които се получават, когато няма честна конкуренция. Опитват се от години, но България окончателно се превърна в монополна държава при управлението на ГЕРБ, тъй като герберите насочиха цялата мощ на държавата към засилване, укрепване и създаване на монополи. Затова днес, където и да бръкнеш, изскача монопол. Те са буквално стотици. Представете си стотиците потоци и поточета свръх-печалби, стичащи се към всичките тези монополисти – и ще разберете, защо сте бедни. Токът, парното, храната, лекарствата – всичко това (и още, и още) е много по-скъпо, отколкото трябва да бъде. Защото няма честна конкуренция, а монополи, пазени от мощта на държавата, в здрав съюз с мутрите. Речението, разбира се, не е да превърнем частните монополи в държавни – така просто по веригата ще се накачулят нови орди чиновници, засега нямащи достъп до цялата печалба. В това отношение искането за национализация са плява, която веялката още не е отсяла. Истината е, че цените ще паднат, когато – както си седим вкъщи, вдигнали крака върху дивана и пийвайки аперитива – ще можем да огледаме брошурите на 8-10 доставчици на ток и да си изберем, с кого да сключим договор. А когато не ни хареса услугата – да сключим с друг. Обаче протестиращите са прави да искат там, където монополът е „естествен” (т.е. няма начин да го няма), той да бъде поставен под директен контрол на гражданите. Всички искания, които чуваме за включване на граждани в надзорни и междуведомствени съвети целят точно това – народът да има очи и уши там, където ще се увъртат мошениците. И да ги спира, преди да са се захванали да източват парите му. Принципът на гражданско участие, разбира се, трябва да бъде разпрострян из цялата изпълнителна и законодателна власт. Навсякъде, където се събират и разпределят парите на народа, той трябва да има представители. Засега протестиращите не са се сетили, как да стане това, но модели има. Пример е механизмът за подбор на съдебни заседатели в Англия и САЩ. Прави се списък от примерни граждани – плащащи си всички дължими вземания, неосъждани – и от него се привикват членовете на съответните тела, за определен (кратък) мандат. Получил честитката, гражданинът отива, защото това е негов граждански дълг. Нещо като ходенето запас. Тази система не само ефективно снабдява съответните иснтитуции с граждански надзорници, но е и мощна защита против корупцията – защото инак едва ли е много трудно някой, просто ей-така взет от улицата, да бъде купен от енергийната мафия, например. Народната веялка отся, още на ранен етап, детинските, но опасни искания за тотална революция. Вече не се вика в полза на забрана на парламента и пряко управление на местни комитети, например (което е болшевизъм). Нито се иска представителство на гражданите по линия на профсъюзни и гилдийни организации (което пък е фашизъм). Наистина, остава на дневен ред искането за „забрана” на партиите – но то пък е балансирано от реалистичното и правилно искане в граждански сдружения да могат да се явяват на избори при същите условия, както и партиите. Истина е, че опитът за създаване на първия голям форум с гражданско участие – Обществения съвет на президента – засече. Извираща отвсякъде плява блокира засега работата на веялката. Президентът не съобрази, че поканването на едри бизнесмени може да вбеси хората, въстанали против монополите. Но и протестиращите се изложиха. Вместо да използват безпрецедентната власт, която президентът им даде, се отказаха, защото се нацупиха. Веялката обаче продължава да работи и има надежда тези засечки в близко бъдеще да се оправят. Веялката на народния гняв започна да отвява и чисто политическа плява. Яне изгони Марешки от коалицията „Ярешки” и отново си остана РЗС. Не, че и Яне в скоро време няма да бъде отвят, но засега се държи с последни сили, за да не литне с плявата. Същото прави и „синята” десница и най-вероятно – със същите шансове за (не)успех. След като „сините” съумяха да станат предводители на революциите от 90-та и 97-ма, този път по детински паднаха по нос в самото начало на народното надигане. Вместо да дадат израз на народното недоволство, започнаха да ръсят намеци, че ГЕРБ трябвало да бъдат подкрепяни... Отвяван заедно с плявата се оказва и наглед вечният кмет на Варна Кирил Йорданов. Макар той да бе изградил най-сложната и наглед здрава система за запазване и усвояване на властта в цяла България, веялката го завъртя и него. А самият размах на неговите схеми, вместо да му спаси властта, му гарантира това, че за пръв път в историята Варна, а не София стана столицата на бунта. С отвяването на плявата се проясниха не само погледите, но и душите на протестиращите. Тези дни бе преодолян лепкавият страх от назоваване на имената на злото. След като всички политици страхливо отказаха да произнесат „ТИМ”; и след като тимаджиите наръгаха с нож първия водач на въстанието във Варна (и така му запушиха устата), накрая ледът на страха все пак се пропука. Вече всички знаят, че ТИМ е едно от названията на злото, просмукало България – на онази комбинация между държава и откровени бандити, която изтребва средната класа, спира развитието и тероризира обществото. Време е всички медии да престанат да се правят на ударени и да назовават всекидневно останалите имена на злото: Валентин Златев, агент на Русия и монополист на горивата; Цеко Минев, монополист на зимните спортове и планинските склонове; Богомил Манчев, монополист при всмукване на пари от проекта АЕЦ-Белене; Цветан Василев, монополист на събиране на държавните (нашите) пари, с които издържа медийния монопол, крепящ ГЕРБ; Емил Димитров, монополист на горите; и още, и още... Време е някой да каже, чия е ЕнергоПро, третото ЕРП, което властта ни рекламира като чужбинско, но което е населено от чисти българи, предимно с варненски акценти. Време е да бъдат разкрити монополните схеми при захарта, кафето, алкохола, лекарствата, тестените изделия, телекомуникациите, пътното строителство, здравеопазването, образованието, правосъдието. И още, и още. ...Стотици хиляди човешки сили въртят веялката на народния гняв и постепенно нещата си идват на мястото. Само не бива да се спира. Сега е времето да отсеем зърното на бъдещето от плявата на миналото.