Дъщерята на Гарелов с ПОКЪРТИТЕЛНИ ДУМИ: На последния си рожден ден ни каза, че ни обича. Беше сбогуване
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Година след кончината на легендарния тв водещ Иван Гарелов, дъщеря му Калина прави уникален жест - решава да дари колекцията му от картини на Софийската градска художествена галерия.
"Повечето картини и пластики в колекцията са му подарък от приятели - Михалис Гарудис, Генко Генков, Светлин Русев, Греди Асса, Павел Койчев, Енчо Пиронков, Едмон Демирджиян, Стоян Цанев, Сули Сеферов, Йоан Левиев, Божидар Йонов, Димитър Казаков. Много ги ценеше, смяташе, че това е основното му материално и нематериално богатство, защото те са и предмети, но и много повече. Понеже не знам как точно да ги съхранявам, мисля, че най-добрият начин е да направя дарение", споделя Калина пред "24 часа".
Дъщерята на Гарелов разкрива и друга негова страст - кулинарството.
"Най-страшното нещо беше някой да му се намеси в яденето и да му го развали. Когато ходехме на море на къмпинг, той готвеше за много хора. И там се е случвало някой да мине и да сложи сол в боба му, което го скандализираше. Имаше твърди възгледи за това как трябва да се готвят нещата", спомня си Калина.
И споделя първия спомен с баща си:
"Двамата вървим заедно в планината ръка за ръка и той ми пее една гръцка песен - “Мария ме та китрина” (“Мария с жълтите дрехи”). Тогава не съм разбирала текста, но помня, че имахме песента на малка грамофонна плоча, която не беше черна, а в преливащо се синьо-зелено. Всичко това ми изглеждаше много хубаво и специално".
Калина допълва, че едно от специалните качества на известния й баща е, "че той можеше да бъде на ниво, но същевременно много се радваше да общува с всякакви хора". "Харесвах лекотата и как той влиза в съвсем равностоен разговор с тях. Те го спират на улицата, но той се интересуваше от тях", спомня си още тя.
"Последната снимка от живота му, която имам, е на плажа миналото лято. Той отивал да се къпе в морето, една жена със сина си го спрели, попитали може ли да се снимат и имат много смешна снимка - той и до него едно мъничко момченце. Тя ми я изпрати, когато той си отиде. Беше много мило, но и много показателно за това как той се отнасяше към всички хора около себе си", разказва Калина.
По думите й Мистър Панорама до последно е бил работохолик и перфекционист, особено в периода на работата си в БНТ. "Много харесвах работата на баща ми, струваше ми се много интересна и динамична", споделя тя.
И допълва, че през последните 20 години много се е сближила с баща си: "Последната година има две неща, които промених в себе си, вземайки пример от него.... Другото нещо, което видях от баща ми, беше на последния му рожден ден, когато той събра някои близки хора и отдели време на всеки от тях да каже защо го харесва. Беше се подготвил, беше намислил за всеки човек най-важното нещо, което имаше да каже за него".
"Бях втрещена. Беше обикновен рожден ден, ядене, седене, дребни приказки. И той в един момент като започна... Защо не го записах?! Не очаквах, че се е подготвил. Шокира ме и това, че си дадох сметка как по някакъв начин той се сбогува с тези хора. Никога не е живял с мисълта, че си отива, но го направи. Много е хубаво от време на време да можем да кажем на хората защо ги харесваме и каква роля имат в живота ни. Това не са очевидни неща в характера му, но са конкретни неща, които неусетно съм възприела", казва още тя.
И не крие емоциите си: "След като баща ми почина, месеци наред всички хора, които срещах по различни причини, ми изказваха съболезнования. Много хора споделяха с мен, че те също са загубили близък. Някак си ми се иска да върна към тях същото добро отношение. Страшно съм благодарна за това. Хубаво е хората да си дават сметка и да разбират, че всеки, който е преживял някаква загуба, може да е малко разсеян, объркан, неадекватен, че вътре в него все още има много силна тъга и една голяма част от него е като затворена. Важно е по този начин да се отнасяме към всички известни и неизвестни хора. Един човек, предприемач, ми каза: “Аз много харесвах баща ви. Той е единствената известна личност, за която съм плакал, когато почина”. Това са невероятни думи".
