Ако Борисов се откаже от искането пак да е премиер, Орешарски пада още през февруари
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По всичко изглежда, че релефът на следпреходната десница ще се оформя, така както се оформя всеки релеф – чрез земетресения и наместване на пластовете. В политиката наместването на пластовете протича през остър дебат и сблъсък на политически тези. В това няма нищо лошо, стига сблъсъкът да остане в рамките на политическите идеи и да не се превърне в междуличностен конфликт и самоцелна конфронтация. Българската десница има опит в прескачането на политическите граници и пренасянето на спора на лично и дори махленско ниво.
Първото препятствие пред Реформаторския блок, който все още има потенциала да се превърне в следпреходна десница на България, се крие именно в провеждането на политическия дебат за пътя, който трябва да бъде извървян в следващите месеци и години.
Отстраняването на „Синьо единство” на Надежда Нейнски от Реформаторския блок е само симптом за процесите, които се случват в съюза. Дали начинът, по който беше отстранена тази формация беше най-подходящия ще покаже времето. Със сигурност обаче това няма да бъде последният трус, през който ще премине Реформаторския блок. Ако тезите на бившия външен министър за създаване на единна партия и дясна ориентация на блока имат основание и трябва да бъдат подложени на смислен и спокоен дебат, то призивът й за разговор за миналото на десницата е изцяло неадекватен.
До последните парламентарни избори в България имаше антикомунистическа опозиция, но не и десница. И разговорът за миналото на антикомунистическата опозиция се водеше до 12 май тази година, когато целокупно, всички т.нар „десни партии” изпаднаха от политиката. Мисля, че това е достатъчен повод този разговор да бъде приключен.
Пред Реформаторския блок има един път и на пръв поглед изборът на къде да се тръгне не изглежда много труден. Проблемът се състои в това, че в по-голямата част от съществуването си българската десница винаги е предпочитала вместо по единствения възможен път да опита да мине през гората, където да се загуби в собствените си въжделения и драми. Единственият път пред Реформаторския блок днес е той да се позиционира като твърда и дългосрочна дясна политическа формация, която е в състояние да налага правов ред, да осигурява икономическа свобода и да защитава преди всичко българските национални интереси.
Това липсва в българската политика и който е в състояние да го предложи по разумен и спокоен начин ще успее не просто да спечели изборни победи, но и да промени страната към добро. Мисленето, че България има нужда от политическа формация, която е отвъд дясното и лявото, ще заведе Реформаторския блок в добре познатата гора. Там той ще води дълга и безполезна борба за обществена подкрепа с типажи като Николай Бареков, които също ще твърдят до безкрай, че не са нито леви, нито десни.
В следващите месеци Реформаторският блок ще трябва да избере и начина, по който ще се структурира в дългосрочен план. Тук пътят също е един, но рискът отново да се тръгне през гората също е съществен. Единствената възможност за успех е съюзът да стигне до край в своето обединение. За целта, веднага след европейските избори, на съюзен конгрес, членовете на отделните партии би трябвало да излъчат общ лидер и общо ръководство на блока, с пълното съзнание, че в определен срок след това самият блок ще прерасне в единна партия. Това е по-смелият ход, който практически ще учреди така липсващата в българското политическо пространство обновена десница.
Всичко друго ще бъде повторение на злополучната и бързо разпаднала се „Синя коалиция”. Форматът коалиция, в която партиите запазват своята идентичност, а лидерите им се овъртолват в безкрайни пазарлъци за листи и ръководни постове най-вероятно ще даде възможност на 10-15 души да станат депутати, но ще лиши стотици хиляди десни избиратели от смислен избор. През последните шест месеца десните лидери и партии би трябвало да са разбрали, че днес въпросът не е какви ползи ще имат те от участието си в Реформаторския блок, а какви жертви са готови да направят в името на изграждането му.
Колкото по-големи са личните и колективните жертви, които са готови да направят различните участници в блока, толкова по-големи ще бъдат шансовете за неговия успех. И обратно, колкото по-засукани са бакалските сметки за печалбите от евентуалното общо явяване на избори, толкова повече ще се увеличават рисковете за пореден десен провал.
И още нещо. През последните дни бившият премиер Бойко Борисов покани за пореден път Реформаторския блок да направи следизборна коалиция с ГЕРБ и не получи ясен отговор на поканата си. Честно е този въпрос да получи своя отговор и лидерите на блока да кажат дали биха взаимодействали с ГЕРБ и ако да, при какви условия.
Изключително важно е Борисов да разбере, че нито една дума от оценката на партиите в блока за неговото управление не е загубила давност и това прави невъзможно връщането му на власт като министър-председател. Ако той е готов да се откаже предварително от премиерския пост, правителството на БСП, ДПС и „Атака” може да падне още през февруари. Ако не е готов, то значи, че и самият той не иска истински тази абсурдна коалиция да си отиде по-бързо от властта.
