Д-р Мирослав Ненков с лични признания: Бог да ги прости родителите ми, но и двамата ме биеха много
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Бях много ученолюбив още от дете. Бог да ги прости родителите ми, но и двамата ме биеха много. Спомням си, че мама беше на родителска среща, аз знаех какво ще ѝ кажат там и от страх си легнах да спя в 5 часа следобед, но не помогна. Смесвах разни медикаметни и ги прецеждах през филтър, защото това, което остава във филтъра, е много лесно запалимо и гърми. Майка ми се прибра и ме посрещна с шамар, без „добър ден”, свали ме на земята, защо ѝ гръмнали в ръцете, когато се опитала да ги премести."
Това призна в ефира на Нова телевизия д-р Мирослав Ненков.
"В седми клас ми правиха пункция на синусите и точно тогава разбрах, че ще бъда лекар. Тогава нещо ми стана на главата. Избрах анестезиологията, когато бях в четвърти курс. Тогава ходех в Бърза помощ на практика и там се запалих по реанимацията. Това е велика наука. Там трябва да мислиш стратегически, да гледаш много напред, да познаваш функциите на човешкото тяло във всичките му области. Една от спецификите на нашата специалност е точно това - и анестезиологията и интензивното лечение", заяви той.
"Започнах да работя като санитар от самото начало на обучението ми. Сблъсках се челно с болничния живот. Беше беднотия. Подът се миеше с горнище от пижама. Много ми помогна това. Виждаш неща, които няма как да видиш в училище. Колегите, които са минали по този път, вече с много неща и процеси си наясно", разказа д-р Ненков.
"Има едно нещо, което се нарича плацебо ефект. Миех аз коридора след полунощ и един човек излезе от стаята и ми каза, че от 15 дни не е спал. Казах му да се върне в леглото, взех една спринцовка и заредих физиологичен разтвор. Казах му, че това е много скъпо лекарство, доставено от Англия. Сложих му разтвора и човекът заспа и спа до сутринта", спомня си докторът.
"Аз и идна сестра сваляме покойник в моргата и всички аутопсионни маси бяха заети от починали. Младата сестра много се уплаши при гледката и санитарката ѝ каза: Що се плашиш от умрелите, от живите се плаши". Което е самата истина", спомни си той.
