Д-р Стефан Константинов: Комплексното лечение на пациентите в "реформата" на министър Москов е мит

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Много от идеите, които се предлагат под етикета здравна реформа, не могат да получат обществено одобрение, защото не са достатъчно аргументирани. От една страна, е ясно, че министърът на здравеопазването д-р Петър Москов разполага с политическа подкрепа, която последните 7-8 министъра в тази сфера не са имали от собствените си партии.

Но от друга страна предложенията му са спорни и противоречиви. Питате как реагират пациенти и лекари на реформата. Пациентите винаги се притесняват от техния конкретен случай, преди всичко друго, това важи също за лекарите и медицинския персонал от лечебните заведения. Д-р Москов говори за сливане на болници, което по принцип е добро решение, защото чрез него може да се намали администрацията, разходите и др.

Но покрай това се огласява една теза, която е доста фалшива, но пък гали ухото на хората. Тя е в очакването пациентите да получават по-комплексно лечение на заболяванията си. Защо е фалшив такъв ефект? Защото самият начин на функциониране на здравеопазването ни, на плащанията от Здравната каса предполагат добрите очаквания да не се случат. В един и същ момент НЗОК може да плаща само по една клинична пътека, която е, всъщност, едно-единствено заболяване.

Ще обясня: ако вие имате заболяване и отидете за операция в определена болница, а междувременно получите усложнение - бронхопневмония или имате висока кръвна захар, естествено, че няма да получите комплексното лечение. Защото болницата ще ви пусне по клиничната пътека за операция, след това ще ви изпише, за да ви приемат по клиничната пътека, примерно, за бронхопневмония, след което и от там ще ви изпишат и наново ще отидете по клиничната пътека за захарен диабет.

Изненадани сте, може би, но това е начинът за плащане по клиничните пътеки. И няма никакво значение дали болницата разполага с всички други необходими отделения и специалности или става дума за две болници една до друга. Така че след като не се говори по никакъв начин за усъвършенстване, подобряване или за премахване на клиничните пътеки и преминаване към по-съвършени методи на разплащане с болниците, ясно е, че това комплексно лечение остава само един мит. А чистото, механично сливане на болници, с което се прочу реформата на д-р Петър Москов, може да ни подобри здравната статистика. Но по никакъв начин не се поставят бариери пред появата на нови болници, които могат да бъдат и от частни инвеститори.

Оказва се в един момент, че сме изключително строги към дадени структури, за да им "покажем зъби", а към други услужливо се мълчи. Имам предвид, че когато се говореше, че "купонът ще свърши" винаги се визираха държавните болници. Напоследък се правят опити да се говори срещу общинските болници, но на практика те са само една част от пейзажа, а друга, немалка, са вече частни лечебни заведения, в които министърът няма решаващата дума.

Има период, в който при всеки нов министър и неговия екип, казвам го от опит, се появяват всякакви идеи, продиктувани задължително от добри чувства. С времето, обаче, този ръководен екип разбира кое е важното и реално постижимото при определена политическа обстановка и тогава инициативите започват да се избистрят за работа в определена посока. Тук виждаме, при д-р Петър Москов, откакто е начело на здравното министерство, в рамките на 6-7 месеца, всяка седмица да се спуска нова идея.

То не беше премахване на направленията, за да могат пациентите да ползват услуги според заболяванията си, то не бяха нови данъци върху храните, съдържащи повече сол и захар, както и да плащаме по-високи вноски, ако не ходим на профилактичен преглед… В тази група слагам, вече като предложен законопроект, и идеята да се създаде възможност да се приватизират всички болниците, което е точно обратният процес на другия, за който се тръби - за централизирането на болниците и търговете, с общи административни "шапки". В крайна сметка каква е дълготрайната визия на МЗ? Чисто идеологически тези два процеса си противоречат.

Да не говоря, че към момента, с всичките тези дългове, ясно е, че никой няма да отиде да си купи болница, за да развива в нея болнична дейност. Напротив, може да си я купи, за да я ликвидира, както става при много предприятия, за да ползва терена или сградата за нещо друго.

Това вече е голяма дилема и аз подозирам, че с необмисленото и лековато хвърляне в пространството на почина всичко да се приватизира, без разчети и без обяснения, се показва, че има сериозна управленска безпътица в МЗ. Подозирам, че такава кошница от "реформи" ще срещне сериозна съпротива в Народното събрание. Защото в тези разнопосочни предложения, някои от които "с изтекъл срок на годност", и то за един от най-болните сектори, каквото е българското здравеопазване, се губи посоката. А на хората се казват решенията, които те самите искат да чуят. Много професионално се действа, всичко се казва с усмивка от телевизорите, без запъване, директно. И българите остават с впечатление, че ето, всеки момент нещата ще се случат "с такива смели и решителни хора, които досега не сме имали на власт". Блажени са вярващите! /БГНЕС ---------- Д-р Стефан Константинов, лекар. Той е бивш министър на здравеопазването /2010-2012 г./