Евродепутатът Александър Йорданов разкри лицемерието на Христо Иванов и как ще върне на бял кон БСП в управлението
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вчера, в разговор с Антон Хекимян в БТВ, кандидатът за депутат Христо Иванов заяви, че „Демократична България” няма да управлява заедно с коалицията ГЕРБ/СДС след изборите. Но не обеща същото по отношение на БСП. С други думи, остави вратата вляво отворена. Похвална бе тази му откровеност. Приех я за нормална, защото „Демократична България” е ляволиберална коалиция и е нормално да търси допирни точки със социалистите, както и с партията на Мая Манолова. Далеч съм от мисълта, че ДБ се създаде, за да помогне на БСП да се върне на власт. Но фактите започнаха да ме опровергават. „Демократична България” наистина работи в интерес на политиката на БСП, за завръщането на тази партия в зоната на властта. Прави го шумно, грубо и варварски, с присъщата за много от нейните „първи лица” политическа бесовщина. Атаката срещу ПП ГЕРБ и СДС е доказателство за това. Атаката срещу „сините” естествено налива вода в мелницата на „червените”. Така е било, така е и днес в българската политика. „Сините” – ПП ГЕРБ/СДС срещу „червените” – БСП. Същото казват и социолозите.
Иванов е овладял до съвършенство „езика на омразата”, нещо което в нашата история познаваме от комунистическия тип говорене – чертаят се фалшиви „светли хоризонти” и се громят безмилостно политическите противници. Неслучайно символи на т.нар. протести миналата година станаха черните чували, ковчезите и бесилките. Всъщност „говорът на омразата” е обединяващата черта между лидерите на „Демократична България” и тези на БСП. Те мразят, ненавиждат, обиждат, клеветят, безскрупулно лъжат. Не им отстъпва с нищо коалицията на Мая Манолова. Омразата е тази, която със сигурност би ги събрала в следващия парламент. Всички останали приказки – за промяна и „модернизация” са само политически целофан, опаковка. Защото тезата, че „модернизацията” ще се реализира чрез подкрепата на депутатите на БСП, ми изглежда просто глупава. И провокация срещу демократична България.
Казаното от Христо Иванов вчера само потвърди това, което многократно съм твърдял, а именно, че „Демократична България” е склонна да помогне на социалистите да се върнат на власт чрез коалиционно управление или чрез т.нар. програмно-експертно правителство. Това предателство спрямо демократичната общност у нас лидерите на ДБ вече опаковат „търговски”. Техен враг е „статуквото”, забравяйки, че именно БСП е най-статукварската партия у нас, записала името си в новата ни история като партия на грабежа и унищожаването на България. В това отношение емблематично е нейното управление в периода 1995-1997 г.
Как обаче на практика БСП може да яхне отново властта? Това е вариантът при който очертаващата се като победител на изборите коалиция ПП ГЕРБ/СДС не успее да състави правителство. „Демократична България” работи за този вариант. Той отваря парашута на Корнелия Нинова и нейните другари. Такава е днешната политическа реалност. А проруският ни президент със сигурност ще погледне благосклонно на всяка политическа договорка насочена срещу „сините” от ПП ГЕРБ и СДС. Затова и Атанас Атанасов, също лидер на „Демократична България”, е така любвеобилен спрямо него. Олигархичното задкулисие у нас, както и забегналите в чужбина олигарси, вече прав сметки какви ползи ще извлече от връщането на БСП на власт. Няма да остане без трохи от трапезата и „Демократична България”.
Обяснявал съм това задкулисно заиграване на лидери, членове и симпатизанти на „Демократична България” с БСП, което наблюдавахме и на последните местни избори, с червената родово-фамилна биография на голяма част от тях. Червеното знаме ги е родило. Но това не е цялото обяснение. Важен фактор, определящ поведението им, е болезнената им амбиция, вманиачаването им, че са „по-по-най”, самочувствието без реално покритие. Оттам идва тяхното черногледство днес, което им пречи да възприемат адекватно действителността.
„Философията” им е проста. За да може БСП да се върне на власт, под една или друга форма - директно или "програмно-експертно", е необходимо да се попречи на ПП ГЕРБ и на СДС да съставят правителство. Точно тази „философия” изрази в интервюто си по БТВ Христо Иванов. Тази мръсна поръчка ще трябва да изпълни на предстоящите избори „Демократична България”. Ще трябва да помогне на БСП да се върне на власт. Дали ще свърши това безкористно? Незнам. Но поне за мен това би било предателство спрямо българската демокрация.
Вярно е, че ние, "сините", не сме безгрешни, че сме били и на върха, но и в пропастта на политиката. Падали сме и сме се изправяли. Но никога не сме подкрепяли БСП. Само когато председател на СДС бе Иван Костов се появиха и при нас политически коронавируси. Започнаха да се правят явни и тайни договорки с лидерите на БСП Николай Добрев и Георги Първанов. Техен резултат бе доктрината за „национално съгласие”, предложена формално от Иван Костов и подкрепена горещо от Георги Първанов в 38-то Народно събрание. Нейна цел бе да не падне дори косъм от главите на грабителите на България, кадрите на бившата БКП и ДС – утробата, която бе родила БСП. Те бяха „усвоили” парите на народа и очакваха „съгласието” за старта на приватизацията. Доктрината за „национално съгласие” им го даде. И те стартираха успешно. Вероятно така си представя сега и „модернизацията” Христо Иванов.
Именно политиката на „национално съгласие” направи така, че у нас нямаше декомунизация и лустрация на кадрите на ДС – охранителите на бившата комунистическа партия. Иван Костов бе противник на лустрацията, а това ще рече и на декомунизацията. Нещо повече. Когато бе лидер на СДС и премиер на страната, той започна да изхвърля седесари от правителството и да издига кадри на бившата БКП. Затова и не трябва да се бъркат седесарите с костовистите, т.е. живковистите на демократичното време. И стана така, че от „смяната на системата” се облагодетелстваха комунистически и ДС фамилии. Именно те днес у нас са „големите бизнесмени” и олигарси. Но това явно не е проблем, който вълнува Христо Иванов. Дори обратното. Той е готов да помогне на социалистите да се върнат на власт. Не го казва така открито, но така го е замислил. Защо го върши ли? Обикновен цинизъм. И вманиачаване. Но ще стане лошо, много лошо, ако планът му успее. Ще има да пати народът ни.
Особено гадна бе провокацията, която направи лидерът на ДБ с твърдението си, че очаква „старите седесари”да подкрепят неговата партия. И даде пример за „стар седесар”, който сега бил от „Демократична България” Найден Зеленогорски. Това е много лош пример и абсолютно неудачен. Защото става дума за гражданин, който използва за личната си кариера СДС и ни изостави, когато ни бе най-трудно. Когато всички воюваха срещу нас. Включително и наши бивши председатели като Иван Костов и Мартин Димитров. Защото е лесно да си седесар, когато побеждавахме. Но се изискваше морал да останеш в СДС, когато бяхме далеч от победата. В такъв труден момент за СДС Зеленогорски избра „Движение „България на гражданите” и стана заместник-председател на тази партия, чийто лидер бе Меглена Кунева, за която споменатия по-горе Костов казваше, че е "последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо”. Явно не е била последната. През 2011 г. бившият плевенски кмет бе кандидат за нов кметски мандат от партията еднодневка „Българска нова демокрация“, отломка от НДСВ. Днес е лидер на партията „Достойнството на един народ". Явно в калабалъка от партии у нас има и такава партия. Но що за седесар е той? Факт е, че на Христо Иванов точно такъв тип прелетни птици му харесват. И затова го дава като пример.
„Старите седесари”, за които говори вчера при Антон Хекимян лидерът на „Демократична България” и към които аз принадлежа от момента на създаването на Съюза на демократичните сили, т.е. повече от 30 години, сме минали през много премеждия, побеждавали сме и сме губили избори. Но никога не сме подменяли истината с лъжа. А истината за нас е, че не прекрачваме линията, която ни разделя от БСП - наш основен противник в българската политика. С БСП ние не можем нито явно, нито задкулисно да се сдружаваме. Защото не сме безпаметни. Би било предателство спрямо паметта за всички българи страдалци, репресирани от комунистическия режим, ако днес седесари гласуват за „Демократична България”. И станат част от подлия сценарий за връщане на БСП на власт. Много членове и симпатизанти на ДБ нямат отношение към тази памет. И вероятно затова гласуваха за кандидата на „червените” за кмет на столицата Мая Манолова. Това бе падение. Впрочем социалистите им върнаха жеста и подкрепиха техни кандидати за районни кметове. И може би тук е мястото да опровергая едно провокационно твърдение.
Провокатори и подлоги на БСП твърдят, че Държавна сигурност била създала СДС. Истината е точно обратната – Държавна сигурност създаде и подкрепяше всички, които се бореха срещу СДС, които искаха СДС да унищожат СДС, да изчезне синият Съюз, да бъде изхвърлен от политиката. Затова и внедряваше сред нас свои „очи и уши”. Но пъкленият план не успя. СДС оцеля. И не бе превзет „отвътре” от кадрите на ДС и БКП. Затова на „плановиците” се наложи да правят „нови политически проекти”. Някои от тях блесват на политическия небосклон и изчезват много бързо. Други кретат известно време без особен успех. Трети продължават да сипят закани срещу нас. Но Съюзът на демократичните сили продължава да работи за гражданите на България и наистина правим всичко възможно да не допуснем връщането на власт на Българската социалистическа партия.
Между „борците срещу СДС” има политици, бивши дипломати, журналисти, собственици на медии и олигарси дори. Това, което ги свързва е пъпната връв с БКП и ДС в миналото. Предателството в душичките им. Не е нужно да им споменавам имената, за да мърсят този ми текст. Те са известни. А журналистът Антон Тодоров периодично показва и „документите” им. Но Христо Иванов и Атанас Атанасов предпочитат явно другарството на лицата с „документите”. Защо го правят ли? Дано да е поради заблуда. Защото другото обяснение е жестоко.
Вече е ясно, че на предстоящите парламентарни избори, които българският народ правилно не позволи да бъдат предсрочни, за да няма служебен кабинет назначен от абдикиралия от конституционните си задължения президент, единствената политическа сила, която може да победи БСП е коалицията между ПП ГЕРБ и СДС. Затова членовете и симпатизантите на тези две партии заслужават уважение и благодарност. Защото имат самочувствието и силата да победят отново съсипниците на България – социалистите. На предстоящите избори няма други партии, които могат да сторят това. А мнозина и не полагат усилие. Като „Демократична България”, например. В това отношение социологическите проучвания са красноречиви. Затова и Хекимян може от сутрин до вечер да кани Христо Иванов в БТВ, но не може да промени предизборната реалност.
Лидерите на „Демократична България” трябва да свикнат с мисълта, че тяхната ляволиберална коалиция ще бъде победена от нас, старите седесари. Ще бъде победена и от младите седесари, а и от всички български граждани, които не желаят БСП да се върне на власт под каквато и да е форма. Коалицията между ПП ГЕРБ и СДС е гаранция, че промените към добро, които наблюдаваме през последните години, ще продължат. В случая цитирам доминиращото в Брюксел мнение. Ще има реформи, но ще има и стабилност. И сигурност. Гаранция затова е членството на ПП ГЕРБ и СДС в дясноцентристкото и християндемократическо семейство на Европейска народна партия. А що се отнася до лицемерието, то винаги трябва да бъде побеждавано. Така ще стане и на тези избори.
Ясно е, че интригантството и популизмът на политици като Христо Иванов няма да секнат след като понесат загуба на изборите. Именно след загуба те започват усилено да мишкуват, да се нагаждат, да търсят формула как и без победа, по „другия начин”, да стигнат до властта. Наричат го „експертен”. Със сигурност ще заговорничат срещу победителите на изборите. Но това е и личностен синдром. Това ни е познато. Политическата подлост у нас е известна. Предстои да видим кои партии ще се възползват от нейните „услуги”. В интервюто си по БТВ вчера Христо Иванов даде заявка да ползва тази услуга след изборите. Защо ли? Ясно е защо. За да бъде отново тъмно в България, но пък да грейне от радост лицето на другарката Корнелия Нинова.
