Медиите в цяла Европа да бъдат регулирани от по-строги общи правила, предлага доклад на група от експерти, представен от еврокомисаря за дигиталните технологии Нели Крус.
Препоръчва се на Евросъюза да се намесва в защита на свободата на медиите на национално ниво, за да осигури основните права на гражданите на общността, сред които правото на свободно движение и на представителна демокрация.
Документът е изготвян в продължение на година от групата, ръководена от бившия президент на Латвия Вайра Вике-Фрейберга. Той предлага уеднаквяване на медийните закони в 27-те страни членки на ЕС, особено в областта на законите за клеветата и защитата на личните данни.
Брюксел няма да се намесва в България за уреждане на медийните проблеми, въпреки че разбира тяхната острота, заяви Раян Хийт, говорител на зам.-председателката на Еврокомисията Нели Крус. Според него
тя получила задоволително писмо от премиера Бойко Борисов, което я успокоило, след като през септември м. г. посети България и стана свидетел на медийни разпри, а на 12 октомври изпрати писмо до Борисов, изпълнено с тревога за прозрачността и разнообразието на медийната среда.
"Премиерът изрази своя ангажимент да спазва всички ценности на плурализма и свободата на медиите. Комисарката желае сега да има национални дебати по въпроса. Тя би искала, ако може, да допринесе реална стойност като убеждаваща и посредническа сила. Но не иска да пише правила от Брюксел и да урежда множеството разпалени противоречия, които съществуват. Тя ще помогне на българския народ да води тези дебати. Това ще бъде пределът на нашата намеса, освен ако не ни бъдат дадени нови факти по въпроса", заяви Раян Хийт, запитан от български журналисти. Той говори на пресконференция по повод огласяването на доклада за медийната свобода в Евросъюза, изготвен по искане на Нели Крус.
В него се препоръчва страните от ЕС да правят редовни оценки на медийната среда, а приемането на нови членки да бъде обвързано с наличието на свободни и плуралистични медии. Не са посочени обаче държави нарушителки.
"Важен е политическият ангажимент по въпроса за свободата на медиите. Искаме да посочим принципите, а не да класираме държавите кои са по-добри и кои по-лоши", обясни Раян Хийт.
"Оставяте решението на проблема в ръцете на човек, който е самият проблем, защото е обвинен, че брутално потъпква свободата на медиите в България", реагира кореспондент на български вестник в Брюксел.
"В България има много обвинения в много посоки. Брюксел не е в добра позиция да бъде арбитър. Гледаме с реализъм на нашата роля, юридически сили и добавена стойност. Не можем да твърдим, че ще се справим по-добре от хората в България, от нейната медийна общност", отвърна говорителят.
Проблемът за качеството на журналистическите текстове, предавания и репортажи поражда загриженост у всички страни членки на Европейския съюз. Едно от сериозните предизвикателства пред медиите в Евросъюза през последните няколко години са примерите за опити да се ограничи свободата на журналистите. Най-често това се случва чрез политическо влияние, търговски натиск, въвеждане на нови бизнес модели в средствата за масова информация или заради увеличаващия се брой на т. нар. нови медии, пише „Капитал”.
Експертите препоръчват финансиране от фондове за висококачествена и разследваща журналистика, като средствата се отпускат по прозрачни правила и само за медии, приели кодекс за етично поведение. Предлага се всички медийни организации задължително да публикуват, включително на собствените си сайтове, правилата за поведение и описание на редакционната политика, която следват.
Всяка обществена медия трябва да бъде подчинена на строги правила, които забраняват правителствената намеса и защитават вътрешния плурализъм, пишат експертите. Те препоръчват в националните законодателства да залегне принципът за защита на източниците на информация, като тайната на източниците да може да отпада само със съдебна заповед, ако е съобразена с конституцията на държавата.
