ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Понятието „егоизъм” е познато на всички. Не всички обаче го натоварваме с един и същи смисъл – едни приемат егоизма като качество, човешка проява, част от природния инстинкт за оцеляване и самосъхранение, други пък смятат, че егоизмът е негативна проява на човешкия характер.
Също така в повечето хора е вкоренена представата, че за тях няма нищо по-важно от това да се приспособяват към околния свят с неговите изисквания и правила. Само това прави животът им пълноценен. Там, сред другите, те намират признанието и сигурността, към които се стремят.
Само че всеки отделен индивид има една цел: да получи от съвместния си живот с другите колкото се може повече за себе си. Колкото се може повече щастие, удовлетворение, самоосъществяване.
Много често този стремеж става повод за конфликтни ситуации с другите.
Търсейки своята изгода, от естествената игра на съвместния живот, отпадат онези, които не съумяват да се наложат. Обикновено това се дължи на вярата в един несъществуващ свят, подхранвана от правилата, с които ни закърмят от най-ранно детство. Познати ли са ви следните изрази?
1. Не мисли за себе си. Съобразявай се с другите. Всички ние сме в една лодка.
2. Само ако помагаш на другите, ще ти помагат и на теб.
3. Ти не можеш без другите. Трябва да пренебрегваш своите интереси в интерес на обществото.
4. Всички за един, един за всички.
5. Бъди винаги в помощ на другите, те ще са ти благодарни за това.
Така постепенно се оформя нагласата, че светът, в който другите са всичко, отделният човек е нищо. Мечтите за мир, сплотеност, сигурност и щастие се оказват илюзия и рано или късно идва момента, в който трябва да си признаем:
1. Който се съобразява единствено и само с другите, без да мисли за себе си, бива използван.
2. Отстъпчивостта се приема за слабост и изкушава другите да продължават да ни експлоатират.
3. Никой не би помогнал, ако не открива в това някаква своя изгода.
Така се откриват две възможности, като всяка от тях води последици след себе си. Нека се запознаем с тях:
Да живеем живота, който се харесва на другите
Вероятно е напълно погрешно да се твърди, че такъв живот не си заслужава. Факт е,че той удовлетворява повечето хора. Те намират достатъчно сигурност, нагаждайки се към обществото и неговите правила, вършейки онова, което се изисква от тях. Сигурността обаче изчезва щом поредната им социална роля бъде отнета. Въпрос на време е да се нагодят към следващата роля, която ще им бъде определена от другите. Онова, което получават в замяна са компенсации. Ето и най-често срещаните от тях:
1. Възхищение от усърдието и успехите им.
2. Удобен живот, в който по-голямата част от отговорността е на другите.
3. Похвала и признателност за жертвите, които правят за другите.
Да водим живота, който искаме да живеем
Това преди всичко означава да разчитаме сами на себе си. Никой не познава по-добре от нас истинските ни потребности и никой не е по-заинтересуван от тяхното задоволяване.
Това би означавало да се занимаваме с онова, което ни харесва, а не с това, което се харесва на другите. В стремежът си да отговорим на собствените си желания, трябва да мобилизираме своя потенциал, най-доброто у нас.
След себе си това неминуемо ще доведе конфликти, нападки дори и от най-близките ни, които искат да ни употребяват за собствена изгода. Дори нашите родители очакват да следваме техните критерии и да живеем живота така като те го разбират.
Началниците ни настояват да следваме указанията им, дори това да ни коства повече работа, стрес и напрежение.
Дори пазарът очаква от нас да купуваме новите му продукти, които биха ни донесли повече престиж и позиция в обществото, но това естествено няма да струва евтино.
За да изградим защита и да продължаваме да живеем живота, който ние искаме, трябва да развием у себе си способност да утвърждаваме собствените си възгледи за живота.
Всеки е свободен да направи своя избор и да приеме последствията от него, но едно е сигурно и то е, че животът ни се предоставя само веднъж!/obekti.bg
