Една история без заглавие, която ще докосне сърцето ти! Отдели 1 минута и я прочети! Заслужава си!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В една стая бавно светели четири свещи. Била почти пълна тишина и можело да се чуе разговорът им.
Първата свещ казала: "Аз съм МИР - хората не успяват да ме запазят, мисля, че ще се изгася". И веднага се изгасила.
Втората свещ казала: "Аз съм ВЯРА - за съжаление, много хора смятат, че не съм необходима, няма смисъл да горя и нататък". Само щом казала това, духал лек вятър и свещта се изгасила.
Третата свещ жално казала: "Аз съм ЛЮБОВ - нямам вече сила, хората често ме забравят и ме слагат на заден план. Дори и забравят, че обичат своите близки "....и в същия момент се изгасила.
Малко след това в стаята влязло едно дете. "Какво е това? Трябваше да горите докрай ", казало детето и започнало да плаче.
Тогава се обадила и четвъртата свещ: "Не бой се, докато аз горя, ще можем да запалим останалите свещи. Аз съм НАДЕЖДА ".
С блясък в очите, детето взело свещта "НАДЕЖДА" и запалило останалите.
Пламъкът на надеждата винаги трябва да гори в сърцата ни, за да може всеки от нас да запази вярата, мира и любовта ...
