Ексклузивно в ПИК! Веселин Маринов: Срещнах момиче, което ми върна вярата в любовта!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Веселин Маринов вече над 20 години е сред най-обичаните родни изпълнители на шлагерна музика и продължава въпреки кризата да е близо до почитателите си с над 70 концерта из страната всяка година.
Сега обаче за първи път ще е пред очите на цяла България по телевизията, след като се съгласи да е ментор на децата в предаването за малки музикални таланти „Големите надежди” по Нова телевизия, което стартира в сряда. Маринов е лице и на благотворителната кампания, която всяка година около Великден събира пари в помощ на над 5000 български семейства във финансово затруднение, които получават хранителни продукти.
Наред с това на 31 март с концерт в Дряново певецът стартира и традиционното си пролетно турне, на което ще представи най-новия си албум, завършен преди дни – „Островът на любовта”. Как ще се справи с толкова много ангажименти и остава ли му време за личен живот, Веселин Маринов сподели за читателите на „Ретро” и ПИК.
- Г-н Маринов, за пръв път се съгласявате да участвате в тв формат и при предишното ни интервю в края на лятото казахте, че особено през пролетта сте много зает заради традиционното ви турне из страната. Защо се съгласихте за „Големите надежди”?
- Отказвал съм много предложения за подобни формати заради моята ангажираност, която е наистина огромна. Аз правя 74 концерта всяка година и хората са свикнали и ме очакват да пея в техния град. Не можах да откажа на Маги Халваджиян, защото наистина става дума за по-различно предаване, а и екипът е прекрасен. Едва седмица след като приех, изведнъж отрезнях, дадох си сметка за предстоящите ангажименти, датите, на които са изявите ми и факта, че трябва да разместя всичко, защото в сряда няма как да съм на концерт, тъй като са живите тв предавания, и разбрах, че не е трябвало да приемам. Уважението ми към екипа не ми позволи обаче да се откажа, а и винаги съм бил точен човек, така че с нетърпение и надежда очаквам „Големите надежди”.
- Имахте ли възможност да се срещнете с децата, какви са те?
- Видях само някои от тях и веднага разбрах, че сред такива чисти и искрени души, както и големи таланти, ще забравя моите притеснения и няма да съжалявам за участието си. Избрани са 60 деца от няколко хиляди и всички са толкова надарени, че от самото начало предаването ще е истинска атракция. Те ще ни заредят с положителна енергия и ще ни върнат надеждата за добро бъдеще на България, защото ще се види какви невероятни таланти ражда нашата земя.
- Не се ли притеснявате как ще избирате кои таланти да останат, защото това е много тежка отговорност, особено когато става дума за деца?
- Тук е мястото да уточня, че всъщност аз няма да съм жури и няма да давам оценки и да решавам бъдещето на тези дечица. Ние ще бъдем съветници, а няма да създаваме състезателно настроение, което е много хубаво. Като цяло този състезателен дух не е присъщ на детската душа и е опасен за нея, но тъй като ние няма да имаме такава роля, аз приех да участвам. Радвам се и че моите колеги ще бъдат представители на поколението изпълнители след мен като Любо и това младо момиче Дивна, което за нула време направи една хубава кариера. Помня, че преди няколко години тя спечели с Миро в предаването от този характер „Пей с мен” и имам впечатления, че е много добра изпълнителка, танцува добре, а вече има и много популярни песни.
- Как минаха кастингите?
- На тях в провинцията ходиха селекционерите, един от които е Краси Гюлмезов. Той е мой близък приятел и сега дори записах новия си албум в неговото студио. Той беше учуден как така нашите български таланти нямат край и все има нови и нови. За това съм благодарен, че ние няма да имаме отговорността да избираме и да сме подложени на това напрежение.
- Готов ли е новият ви албум?
- Както споменах Краси Гюлмезов е основен аранжор, а също и Пламен Велинов и Светослав Лобошки. Току-що завършихме албума, който се казва „Островът на любовта” . В края на месеца ще е готов. Побързахме заради пролетното турне, защото после пък има една седмица около Великден, когато не може да се пътува, а и направихме голямо разместване на датите за концертите заради „Големите надежди”, в които аз трябва да съм всяка сряда. Ще е трудно, ако сме например в Шумен във вторник и аз трябва да пътувам, но така ще бъде 12 седмици и се надявам да се справим. Първият ни концерт е по традиция в Дряново на 31 март.
- Как успявате да правите по над 70 концерта всяка година и да издавате албуми в тази криза?
- Не се изморявам, а се зареждам много. Има моменти, когато съм изтощен и всеки път, когато мине концерта, имам два-три дни, в които си почивам, и дори нямам търпение да дойде следващият.
Аз съм безумен оптимист, но вече усещам, че ни остана едната надежда. Връщайки се назад си казвам, че много завиждам на колегите, които са малко по-големи от мен и имаха възможност да работят в по-спокойни години. Тогава дори да е било изкуствено, се ядосвахме, че в рамките на един час по радиото 80 процента от музиката беше българска. А сега нима е по-добре - не можем да чуем български шлагер никъде. Чуждопоклонничеството ни залива отвсякъде. Лошият живот на хората поражда в тях първични искания. Нямат време в главата си за театър и книга. Интернет пречи до голяма степен за личния контакт между хората, отчуждихме се. Това пък пречи до голяма степен на моята работа. Сега има безкрайно много музикални телевизии, но въпреки това не се помага от страна на медиите на българската популярна песен. Мои песни от години не звучат никъде, но и на колегите ми също. Аз поне по мой, побългарен, начин търся популяризация с моите 74 концерта годишно. Създадох фирма, в която пътуваме с техника, танцьори и се представяме пред местните радиа и вестници, само и само да разберат почитателите ми, че моят албум е излязъл.
- Имате над 20 албума, но коя е лично вашата любима песен?
- Да, имам 26 албума и не мога да ги отделя. От всеки албум остава по някой шлагер, а на мен ми харесват тези, които са по-бавни, балади. Те не стават хитове в повечето случаи, но там изпълнителят може да покаже какво може.
- Вие сте от малкото изпълнители, които през годините успяхте да си запазите стила. Какво ви костваше това?
- Усещам музиката като нещо по-хубаво и различно в живота ми. Човек като мен никога не би слушал поп-фолк. Не казвам нищо лошо, защото изглежда това е музиката на народа в момента. Какъв стана животът ни? Музиката, футболът, всичко е отражение на това какъв е животът ни, каква е икономиката и политическата ни посока. Отражение на бедността, безверието, безразличието на хората към всичко, бездуховността, липсата на приоритети на национално ниво, които да са свързани с културния живот.
Аз обаче никога не съм правил компромис с мечтите си. Като студент работех по нощните барове, за да се издържам, спях по няколко часа и след това тръгвах да гоня моите мечти. Мечтите ми бяха точно за това, което преживявам в момента, за тази обич, която срещам по улиците.
- Влюбен ли сте, защото в едно интервю казвате, че когато не си влюбен, не можеш да пееш?
- Не бих казал, че не можеш да пееш, ако не си влюбен. Напротив. Когато не си влюбен, можеш да изпееш такива тъжни песни, които при никакви други обстоятелства не можеш да изпълниш по същия начин. Когато човек обича и любовта е споделена, може да прави чудеса. Всеки един като мен, който се е разочаровал, продължава да очаква любовта. Не мога да кажа да я търси, защото любовта не може да се търси.
- Преди Коледа казахте, че отново вярвате в любовта. Развиха ли се положително нещата в тази връзка?
- Не бих искал да коментирам лични неща, но има едно момиче, което много харесвам. Въпреки това е рано до се говори за каквото и да е. Искам да й благодаря, че ме накара да повярвам, че отново мога да имам чувства.
- Смятате ли, че възпитавате добро у хората?
- Да. Тези песни са много обичани. Когато след концертите ми се срещна с хората, разбирам, че не е на вятъра това, което правя. Сега направихме една песен, която се казва „Отец Паисий обикаля още”, много актуална за сегашното време. Понякога изпитвам и малко болка, защото подобни песни заслужават да получат по-голяма реализация. Но това е болка на всички творци от шлагерния жанр.
