ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Докога Радев ще бави връчването на мандатите? Топ конституционалистите проф. Пламен Киров и доц. Борислав Цеков посочиха всички СРОКОВЕ и ПРОЦЕДУРИ, които притискат президента до стената

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Колко още може да се бави връчването на проучвателните мандати за съставяне на правителство? Все по-често този въпрос излиза на дневен ред, след като месец и половина след предсрочните парламентарни избори президентът Румен Радев още не е приключил с консултациите с партиите.

Експерти смятат, че пртокаването на конституционните процедури се прави с цел, ако не се стигне до избиране на редовен кабинет, новите предсрочни избори да могат да се насрочат най-рано в началото на март. Това би означавало, че 48-ото Народно събрание ще трябва да се разпусне след коледните и новогодишни празници.
Какви са конституционните срокове и как Радев възнамерява да забави процедурите чак до след празниците. Отговорът на тези въпроси дадоха специално за агенция ПИК експертите по конституционно право доц. Борислав Цеков и проф. Пламен Киров.

Ето какво сподели доц. Цеков:

- След като мандатът бъде върнат на Радев изпълнен, има ли срок, в който той да го вкара за гласуване в НС?

- За да приключи успешно проучвателния мандат по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Конституцията, е необходимо кандидатът за министър-председател да представи пред президента проект за структура и състав на Министерския съвет. Тази процедура е разгърната в тълкувателно отношение и в известното решение на Конституционния съд по к.дело № 30 от 1992 г. Заедно с това, президентът трябва да установи, че кандидатът отговаря на останалите конституционни изисквания за избираемост, след което следва да издаде указ, с който предлага на Народното събрание избирането на този кандидат за министър-председател. Изричен срок за това действие в Конституцията не е предвиден, за да се даде възможност за съобразяване с конкретния политически контекст и обстановка. Това не означава, че може да се протака седмици наред. Указът следва да се издаде в разумен срок.

- Какъв срок се приема за разумен?

- В правото има един принцип, прилаган главно в частноправните отношения, според който онова, което се дължи без конкретно посочен срок, се дължи веднага. В публичното право и в частност в конституционното, този принцип се модифицира с въвеждането на понятието “разумен срок”. Това не означава, че този срок е според нечии настроения или субективни хрумвания и интереси. За да бъде разумен срокът, в който се развива една конституционна процедура, за която изричен срок не е посочен, то първо трябва да има легитимна цел. В конкретния случай легитимната цел е съставянето на правителство.

С други думи, ако осъществяването на тази крайна цел изисква известно забавяне на издаване на указа, примерно с 2-3 дни – поради искане на кандидатът за министър-председател да се внесе някаква корекция в състава или структурата на Министерски съвет поради непредвидени преди това обстоятелства, то държавният глава може да вземе това предвид и да забави издаването на указа. Съгласно цитираното решение на КС при необходимост от корекции кандидатът би могъл да ги направи и след издаването на указа, но може да се прецени и от него, и от президента, че е по-добре да направи корекцията и тогава да се издаде указът и да се представи проектът за състав и структура на МС в парламента. Това би било легитимна цел.

Освен целта обаче трябва да се взема предвид и политическата обстановка. Това означава, че сред политическите сили в парламента трябва да има разбиране, че едно забавяне на етапите от конституционната процедура, за които чл. 99, когато не е предвиден изричен срок, е необходимо и преследва легитимната цел. Забавянето трябва да допринася за постигането на легитимната цел – да се състави правителство, а не да има други цели. Ако такова разбиране липсва, всяко излишно протакане от президента би било в разрез с духа на Конституцията и ще води до политическа дестабилизация.

- Ако не бъде подкрепено правителство в НС с първия мандат, има ли срок, в който Радев да връчи втория мандат?

- Има срок – разумен срок, в който трябва да се проведат консултации. Няма място за преценка от държавния глава кому да връчи – длъжен е да го връчи на кандидат, посочен от втората по численост парламентарна група. Разумният срок, както вече подчертах, следва да се преценява според политическата обстановка и наличието на легитимна цел.

- Ако третият мандат бъде връчен преди коледните празници, може ли той да бъде забавен по време на празниците?

- За връчването на третия мандат Конституцията посочва изричен срок – седем дни. В тази времева рамка президентът трябва да връчи на някоя от следващите парламентарни групи. Тук вече мандатът се дава на парламентарна група, а не на кандидат за министър-председател. Повече поле за политически маневри има във връзка с изпълнението на третия проучвателен мандат, където няма изричен срок. Но самата логика на конституционната процедура, която е изтъкната и от Конституционния съд, е, че процедурата в този заключителен етап се забързва, защото шансовете за съставяне на правителство вече са много по-малки. Коледните празници могат да са аргумент за забавяне с няколко дни. Но след като вече е връчен, протакане на изпълнението на третия мандат седмици и месеци наред при положение, че стане ясно, че легитимната цел – съставяне на правителство, не може да се постигне, е недопустимо.

В разрез с Конституцията са твърденията, които преди време се опитваше да лансира Корнелия Нинова, че можела да “държи” третия мандата, докато се приемели някакви закони. Единствената цел, с която може да има такова задържане, е сглобяването на мнозинство и съставянето на правителство.

- При провал и с третия мандат има ли срок, в който Радев трябва да разпусне парламента? Пример - ако третият мандат бъде върнат неизпълнен преди Коледа, може ли НС да се разпусне чак след празниците?

- Отново е в сила правилото за разумния срок, в който президентът трябва да разпусне НС и да насрочи нови парламентарни избори, чиято дата трябва да е в рамките на следващите 2 месеца след прекратяване на правомощията на парламента.

Ето какво сподели и проф. Пламен Киров:

1. При успешно завършен проучвателен мандат президентът представя на Народното събрание кандидата за премиер. Започва парламентарната част от процедурата за формиране на правителство. Това обикновено става на първото редовно заседание на Народното събрание, като председателят на парламента включва изслушване на кандидата за министър-председател в дневния ред. Възможно е да се свика и извънредно заседание. Срокът, в който това се случва, е не повече от 3-4 дни.

2. Няма обвързващ срок за президента да връчи втория проучвателен мандат на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър- председател. Държавният глава може да проведе допълнителни консултации с политическите сили, но в рамките до 7 дни след първия провален опит в парламента за съставяне на правителство, следва да връчи втория проучвателен мандат.

3. Третият проучвателен мандат не се развива в конституционно фиксиран срок. Тук се прилага правилото на” разумния срок”. Този срок се преценява винаги конкретно, с оглед на обстоятелствата. В случая коледните празници могат да се прескочат и да се отиде към продължаване на процедурата след Нова година. Това не е фатално, стига да е ясно какво става с държавния бюджет.

4. Президентът може да отложи в някакъв срок разпускането на парламента, защото със същия указ насрочва предсрочни избори в 2-месечен срок. Избори се провеждат само в неделя, но не и когато денят съвпада с национален празник. Президентът може да лавира, но и тук срокът е около седмица, не повече.