ЕКСКЛУЗИВНО в ПИК и "Ретро"! Съпругата на Вежди Рашидов с разтърсваща изповед за болестта на министъра, приятелите, брака, работата и живота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Вежди вече е практически здрав. Добре че всичко свърши”, каза пред „Ретро” съпругата на министъра на културата д-р Снежа Бахарова.
Световноизвестният скулптор повече от два месеца се лекува с химиотерапия и лъчетерапия в клиника в Берлин, след като му откриха възли на гласните струни. А Снежа бе неотлъчно до него. От седмица Вежди Рашидов отново е на работа, въоръжен с типичния си хъс и амбиция.
Д-р Бахарова е кардиолог и от 25 години работи в „Пирогов”. Тя деликатно страни от светлината на прожекторите и влиза в ролята на министерска съпруга само когато го изисква протоколът.
Какъв е непознатият за публиката Вежди Рашидов, когато свали министерските одежди, как я е спечелил преди близо 20 години, как се живее с емоционален и импулсивен артист и кои са били най-тежките моменти в битката му с болестта, д-р Бахарова разкри пред „Ретро”.
Интервю на Вера Чалъкова
- Д-р Бахарова, как се чувства министър Рашидов, повдигна ли се духът му, след като се завърнахте от Берлин?
- Вече е много добре, в кондиция и с хъс за работа. Още като стъпи на българска земя, си отдъхна. Най-хубаво е да си у дома. Когато кацнахме на летището, се разплаках.
- Как прекарахте коледните и новогодишните празници, посрещахте ли гости?
- Бяхме в най-тесен семеен кръг. Той все още трябваше да се пази и да избягва контакти с много хора.
- Министърът каза, че се е държал мъжки в клиниката в Берлин – „най-малкото, за да не се излагам пред жена си”. Така ли беше?
- О, да, наистина се държа смело и мъжки въпреки страданията, които изпитваше. Даже веднъж му казах: „Ти киборг ли си, айрънмен ли си?!”. Ако е било и заради мен, още по-хубаво.
- Кога ви беше най-тежко?
- Може би първата седмица в Берлин, когато още не знаехме как ще се случат нещата, как той ще понесе лечението, какво ще ни кажат. Наблюдавахме как ще се нагоди организмът му към лечението, какви са първите му реакции след химиотерапията и лъчетерапията. Но вече е много добре, фактически в момента той е здрав. Предстоят, разбира се, контролни прегледи.
- Изпитанието е било не по-малко тежко и за вас.
- Колкото и да беше тежко, трябваше да се стегна. Хубавото е, че всичко свърши, надявам се.
- Промени ли се Вежди Рашидов – ще я кара ли по-спокойно, ще се примири ли, че както сам казва, „мерси няма да получа”?
- Обеща ми го. Когато преживееш нещо такова, трябва да си преподредиш приоритетите. Зарича се, че ще се ядосва по-малко, че ще гледа по-спокойно на живота, дано го изпълни.
- В такива моменти човек разбира кои са му приятели. Вие усетихте ли кои са най-истинските сред тях?
- Естествено, че си преброяваш приятелите. Това са хората, които освен да питат как си, казват: „Имаш ли нужда от нещо”. В такъв момент човек се нуждае не само от съчувствие. И ние си преброихме приятелите и се оказа, че не са толкова малко. И са от цял свят. Обаждаха ни се и от Франция, и от Турция, и от Германия.
- Говорите за страданието – физическото или психическото е по-силно?
- Него го болеше разбира се, защото имаше проблем с гърлото – беше му трудно да говори, да преглъща. Това беше физическата болка. Психическата според мен е много по-страшна. Това е страхът от неизвестното – какво ще се случи, ще има ли ефект след всичките тия мъки, които понася. Напрежението беше огромно. Нито той можеше да спи, нито аз. Колкото и да са хубави и прехвалени болниците в Германия, все пак си е болница, не си си вкъщи. В Берлин времето беше непрекъснато мрачно, трябва да палиш лампите още в 3 следобед, доста потискащо. Сега, бидейки от другата страна, разбирам всички хора, които отиват да се лекуват в чужбина. Много е тежко. Чувстваш се сам. Няма с кого да говориш, да обмениш опит. Но не искам повече да се говори за тази болест. Не искам хората да възприемат Вежди като някакъв страдалец. Той вече е практически здрав. Поставена е диагнозата, мина основното лечение и след това в рамките на години се правят профилактични прегледи. Всички хора са така. Почти във всяко семейство има човек с подобно заболяване.
- Министър Рашидов от седмица отново е на работа. Вие като негово джипи не се ли възпротивихте?
- Аз мисля, че това е много добре. Иначе какво – да седи вкъщи, фиксиран в себе си... Човек трябва да се чувства пълноценен и да е ангажиран с нещо. Затова е най-добре да ходи на работа. А и той няма никакви оплаквания. Вталил се е, изглежда много по-добре, отколкото преди (смее се). Няма диабет, защото отслабна повече от 10 килограма.
Между другото, докато беше в Германия, Вежди непрекъснато работеше по телефона. Всички задачки от там се поставяха, колегите му се обаждаха, съветваха се с него.
- Известно е, че Вежди Рашидов лесно се пали. И вкъщи ли е такъв?
- Много е емоционален. Пали се като клечка кибрит – светка и след малко изгасва. Може да се скараме за глупости – за кучето или някакъв битовизъм, но много бързо му минава, не държи карез, както казват хората.
- А кой е министърът у дома?
- Мисля, че аз (смее се). Аз съм министърът вкъщи. Той ме слуша. Вкъщи е Вежди, не е министър. Както и аз съм Снежа, а не д-р Бахарова.
- Значи буйният му нрав подлежи на опитомяване от женска ръка?
- Ние сме 20 години заедно и сме се опитомили взаимно. Тежък характер е, разбира се, но аз съм му намерила цаката. Другите му качества обаче са повече – много е нежен, състрадателен, грижовен... Много добър човек е.
- Прави ли романтични жестове?
- Прави ми подаръци с повод и без повод, често се прибира с цветя. Или пък на връщане от работа минал през магазина и ми купил фрешчета, защото аз обичам. Такива дребни неща. Обича да пазарува, готви много хубаво, пали камината, слага масата.
- Министър ви слага масата – много симпатично...
- Прави го и като министър, но главно преди това. Когато се прибера от работа след него, винаги е подредил масата, сложил ми е чашата за вино и ме чака за вечеря. Това са много мили неща. Даже имам колеги, които казват: на мен такова нещо не ми се е случвало никога през живота. Сега съм много нещастна от факта, че е министър, защото по-често ми се налага да готвя, а не обичам. Но в събота и неделя, когато няма ангажименти, или пък вечер, той е готвачът.
- Вие избягвате публичността, как се чувствате в ролята на министерска съпруга?
- Аз много рядко ходя с него някъде – придружавам го само когато се налага. Не обичам да съм център на внимание. Затова се опитвам да стоя по-настрани. Мисля, че съумявам засега. В началото на първия му мандат много хора искаха да ходатайствам за тях. Но видяха, че при мен не става. Отговарях им, че мога да им помогна като лекар в „Пирогов”, но дори не знам къде точно се намира Министерството на културата. Така че това приключи още първите няколко месеца. Вежди също не идва в моята болница, той не се меси, как ще се меся аз.
- Как се промени отношението на колегите ви към вас, откакто сте близо до властта?
- Работя в „Пирогов” 25 години. Мисля, че името, което съм си изградила, не се е променило с по-добро или по-лошо заради това, че съм съпруга на министър. Вежди е голям скулптор и е бил много известен и преди. Мисля, че колегите ме уважават и обичат, поне голяма част.
- Спомняте ли си как се запознахте с Вежди Рашидов?
- Беше преди близо 20 години, доста тривиално – на купон за рожден ден на наш приятел, който после ни стана кум. Даже и „кума”, защото на сватбата ни се появи с шотландска пола, беше много смешен.
Цялото интервю чететe само в Retro.bg
