ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК! Лидерът на ПЕС Сергей Станишев пред медията ни за задкулисието и новия път пред БСП с Корнелия Нинова начело. Ще има ли коалиция с АБВ? Защо здравната реформа на Москов е "ликвидация" и ГЕРБ я подкрепя?
БСП може и трябва да спечели следващите президентски избори
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев коментира ексклузивно пред ПИК актуалната политическа ситуация, процесите в лявото и БСП, здравната реформа, президентските избори, политиката на кабинета "Борисов".
ИНТЕРВЮ НА ЗВЕЗДОМИРА МАСТАГАРКОВА
- Г-н Станишев, възможно ли е победата на Корнелия Нинова да разцепи БСП, нещо, за което предупреди и Стефан Данаилов в края на конгреса?
- Стефан Данаилов е морален стожер за БСП, с огромен авторитет в партията, искрено обичан и харесван. Той направи емоционално обръщение към всички в залата по време на конгреса, не само към новия председател. Неговият апел беше да проявим разум и мъдрост, да мислим за хората в страната и своята отговорност пред тях, не за вътрешните битки.
В същия дух беше и моето изказване предишния ден. Призовах всички да не забравяме, че след 8 май, идва 9-ти и трябва да можем да посрещнем Деня на Европа и Деня на Победата заедно. И заедно сме длъжни да дадем нова надежда на българите и да минем към следващата фаза на опозиционното поведение на БСП – изработване и представяне на управленска алтернатива. Няма да има разцепление в БСП. Тези, които се надяват на това, ще останат дълбоко разочаровани. Но имаше голямо изостряне на противоборството между кандидатите.
В края на конгреса видях много вдъхновени лица, видях и лица, които бяха объркани и разстроени. Затова е голяма отговорността на новоизбрания председател да изгради мостове и приобщи тези, които подкрепиха Михаил Миков, за да се използва целият капацитет на БСП. В противен случай няма да сме достатъчно силни.
- Вие какво очаквате от Корнелия Нинова?
- Моето виждане винаги е било, че БСП трябва да бъде широка лява платформа, която да обединява и хора с по-леви убеждения, и хора, които определят себе си в център-лявото пространство. Има огромен шанс пред БСП в момента – да даде истинска управленска алтернатива на хората и страната.
Всяка промяна носи със себе си надеждата за по-добро. Корнелия Нинова е енергична, има необходимия политически опит и куража да води политически битки. Надявам се да стане обединителна фигура за БСП, да изгради умно вътрешните баланси в партията, да очертае перспектива и път към управлението.
Аз говоря с много хора от нашите структури, с много наши симпатизанти. Това, което всеки очаква, е БСП да се превърне в истинска алтернатива на управляващите. Аз многократно съм изразявал своето мнение, че БСП се нуждае от ярка опозиционност.
Политическият сблъсък с ГЕРБ не е самоцел, а единствената възможност да очертаем своята политическа физиономия и алтернативата, която предлагаме на хората. Мисля, че в това отношение с Корнелия имаме идентични виждания за ролята на лидера на опозицията.
- Как оценявате изненадващия ход на АБВ да напусне управлението и какво, освен изтъкнатия аргумент, че управляващите имат лоша коалиционна култура, се крие зад този акт?
- Винаги съм призовавал моите съпартийци да се държат с необходимото самочувствие – като първостепенна политическа сила и ключов фактор в държавата. Случващото се в последните дни потвърждава моята теза. Нямаше нито конкретен сериозен сблъсък, нито дори повод, от гледна точка на функционирането на управляващото мнозинство. Спор за политики между ГЕРБ и АБВ няма. Следователно – причините са в друга плоскост. Очевидна е връзката между заявения курс за по-категорична опозиционност на БСП и решението на АБВ да напуснат правителството. АБВ има своите вътрешни проблеми като всяка партия. Не всички в партията са доволни от своята реализация и място в управляващата коалиция.
Видимо, АБВ търси политическо препозициониране, защото усеща, че БСП ще бъде техен силен конкурент вляво, че ще очертае нова политическа перспектива пред страната и ако АБВ е част от управлението, ще понася все повече политическите негативи, които властта неминуемо носи със себе си. А това означава и загуба на избиратели.
- Доколко са верни твърденията, че АБВ цели сближаване с БСП и общо явяване на президентските избори? Това възможно ли е?
- Това е очевидно. Обективно, с излизането на АБВ от правителството, отпада една от принципните пречки за по-активен диалог между двете партии, в това число за президентските избори. Искам да припомня, че още между двата тура на местните избори, като лидер на Европейските социалисти, призовах всички леви партии за безусловна взаимна подкрепа на балотажите.
Тогава това не се случи – масово АБВ подкрепи кандидатите на ГЕРБ, игра срещу БСП и това допълнително задълбочи взаимното недоверие. И по време на отчетно-изборната кампания стана очевидно, че много по-масово, отколкото преди две години, партията оценява негативно ролята на АБВ.
Затова и резкият завой с напускането на властта сега породи слухове за предварителни тайни договорки. Надявам се да не е така, защото това няма да се приеме добре от хората в БСП. А иначе диалог трябва да се води – принципен, прозрачен и разбираем за обществото. И водеща в определянето на правилата на този диалог трябва да е БСП. В противен случай ще се възприеме като сценарий за обяздване на най-голямата лява партия в нечий личен интерес.
- Каква кандидатура за президент трябва да издигне БСП?
- Кандидатура, която на първо място да мобилизира симпатизантите на БСП, но която е способна да обедини и максимално широк кръг избиратели зад себе си. В крайна сметка е необходимо да спечелим доверието на повече от половината български граждани.
Трябва да се отчетат основните функции на президента обединител на нацията, ключова институция в сферите на външната политика и националната сигурност и гарант на стабилност на държавата при политически кризи. Важно е да може да надхвърли тяснопартийния интерес и да следва националния в една рязко влошена и крайно несигурна геополитическа среда.
От гледна точка на кампанията най-важното е да се формулира ясна и вдъхновяваща кауза, да се създаде емоция. През 2011 г. номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент, се превърна в събитие, което изцяло промени изборите – даде енергия, подем и във времето, когато ГЕРБ беше най-силен, изведе БСП като реална алтернатива.
За мен е очевидно, че президентските избори изобщо не са предрешени, а са с открит финал. БСП може и трябва да спечели изборите за президент. Това зависи от новия лидер, от неговия екип, от кондицията и мобилизацията на партията, от диалога и взаимодействието на БСП с всички прогресивно мислещи хора в България, които искат и очакват промяна. А те са много.
- В криза ли е управлението в момента и може ли това да бъдат предсрочни парламентарни избори?
- Когато един от коалиционните партньори напуска коалицията, това води до политическа криза. Но в сегашния парламент има много желаещи да участват скрито или явно в управлението заради привилегиите на властта и парламентарното мнозинство бързо ще бъде попълнено.
Напускането на АБВ няма да доведе до предсрочни парламентарни избори. Такива са възможни само при наличието на силна опозиция, която да предлага алтернатива на управлението. Смятам, че управлението на тази разнородна, безидейна коалиция на статуквото и разпределянето на благините от властта, е довело страната и хората до перманентно отчаяние и липса на перспектива.
България има нужда от компетентно ляво управление, от създаване на условия за растеж на икономиката, от работни места и увеличаване на доходите, от публичен сектор, който е в услуга на хората, от ярки социални политики. Погледнете какво става сега в здравеопазването!
Здравната реформа на Петър Москов не е нищо друго, освен ликвидация на здравеопазването. Преди два месеца Конституционният съд отмени закона за основен и допълнителен здравен пакет, с което потвърди, че капацитетът на ресорния министър Петър Москов в сферата на здравеопазването е нулев. Реформата на Москов всъщност отнема възможности и достъп до здравеопазване и прави лечението на хората на практика невъзможно. ГЕРБ обаче подкрепя тази здравна реформа и трябва да си носи пълната политическа отговорност за това.
Обща характеристика на това управление е постоянната промяна на провежданата политика във всяка сфера, съобразно конюнктурата. За да се угоди на публиката в момента или да се потуши един или друг конфликт. Но ако не знаеш къде отиваш, обезателно ще стигнеш там, където не искаш да се окажеш.
- Вие сте изпили горчивата чаша на коалиционното управление. Сега, като наблюдавате четворната коалиция на Бойко Борисов, какво ще препоръчате на бъдещите коалиции?
- Коалиционнотоуправление изисква комбинация от дипломатически такт и достатъчна твърдост по принципни въпроси. Най-трудно е създаването на общ дух на взаимно уважение и съпричастност към обща кауза, да се отнасяш не само към своите министри, а към всички като част от твой екип, да им дадеш мотивация и сигурност в твоята подкрепа. Ние обичаме да призоваваме към национално съгласие.
Винаги съм казвал, че Тройната коалиция е най-яркият пример в съвременната история на България именно за толкова съгласие и работа за държавата. Имаше силна програма, отчитаща вижданията на трите партии – „За Европейска интеграция, икономически растеж и социална справедливост“. И трите й основни приоритета бяха реализирани максимално. Станахме пълноправен член на ЕС, за 4 години брутният вътрешен продукт нарасна с 24 %, преките чуждестранни инвестиции достигнаха 24 млрд. евро, създадоха се 360 000 нови работни места, а средната пенсия и заплата нараснаха с около 85 %.
Голям принос за тези резултати имаше Съветът на коалицията, в който редовно в широк политически формат, в диалогичен дух – в спорове, но конструктивно, се съгласуваха основни политики, бюджетът и други ключови теми. Най-много съжалявам, че не се водеха стенограми от тези заседания. Те щяха да бъдат забележително историческо свидетелство и най-добра защита от свършеното през 2005-2009 г.
През 2013-2014 г. заради изначално нестабилния характер на правителството – на малцинството, после заради протестите и опитите за насилствено сваляне на кабинета, такъв широк формат така и не заработи. Частично бе заместен от ежеседмични оперативни заседания на правителството с участие на председателя на парламента и лидерите на двете парламентарни групи. Впрочем, това правителство имаше най-ясна програмна основа, подложена на обществен контрол редовно. Най-успешна беше широката вътрешна дискусия в много по-широк кръг от БСП и ДПС по бюджет 2014 г., която заложи много добри политики и насоки. Но не успяхме да изградим истинско доверие и взаимодействие. Напротив, със замирането на протестите, противоречията между двете партии все повече се задълбочаваха.
Слабостите на сегашния модел са заложени от подхода на ГЕРБ. Те сложиха 18 свои точки на масата и казаха „айде сега да видим, кой ги приема“. Тъй като повечето малки партии, които влязоха в управлението, бяха привлечени от властта, приеха ги бързо. Но искрено не ги споделят като свои. Затова правителството постоянно се самоблокира и произвежда несигурност за посоката.
Оттук нататък България ще се управлява от коалиции. Затова е важно да се отчете и добрият, и негативният опит от всички тези формули. За мен най-важно е: 1. Да има ясно разписана програма, която да се следва и периодично да се отчита публично 2. Да има ясен политически механизъм за решаване на споровете между партиите в управлението. 3. Да има чисто човешка почтеност и взаимно доверие между лидерите на партиите в управлението.
- Кое от събитията по време на вашето управление искате никога да не се бе случвало?
- Историята е такава, каквато е и не търпи „ако“. Нося отговорност и за постиженията и за неуспехите и на двете управления, в които играх ключова роля. От това никога не съм се крил и съм си плащал сметките, особено за грешките. Но и днес смятам, че най-добрият период за България за целия преход е периодът 2005-2009 г.
Искам да припомня също за правителството „Орешарски“, че основна негова цел и ангажимент на БСП от предизборната кампания беше да не допусне втори мандат на ГЕРБ на основата на репресия и авторитаризъм и връщане към нормален демократичен и икономически живот. В немалка степен това беше постигнато, доколкото беше възможно в онази среда. Има и още нещо, което често се забравя.
Смятам, че освободих БСП от два комплекса от 1990-те – че левицата не може да изкара успешен управленски мандат и че винаги пада от власт от протести. Надявам се БСП да е преодоляла тези исторически травми. Макар че и днес виждам една нездрава тенденция сами да омаловажаваме постигнатото от нас самите.
- Какво пропуснахте да кажете на хората и на своите избиратели?
- Винаги съм се стремял да бъда искрен с хората. Ако не са ме разбрали, със сигурност вината е в мен – в начина, по който съм общувал с тях. Въпреки че за 13-те години начело на БСП съм се срещнал лично с десетки хиляди хора и съм обиколил многократно цялата страна. На политическа кампания съм обикалял от 60 до 80 общини, а имам зад гърба си десетина такива.
Това, което съм научил, е, че най-важно е да чуваш хората – тяхната болка и надежда. Не да ги назидаваш и поучаваш, а да възприемаш и да станеш изразител на очакванията им.
- Вие сте реализиран европейски политик, включително и с президентския пост в ПЕС, който заемате. Как ще обясните разминаването в европейската и българската политическа кариера на един и същи политик?
- Както казват, никой не е пророк в собствената си страна. Често са ми казвали, че „не съм за тук, че не съм за България“. Може би, защото у нас все още е силно очакването на някакъв „вожд“, „месия“, за човек със „силна ръка“, който ще реши всички проблеми. В този образ сигурно не се вписвам.
И никога не съм искал да се вписвам. Защото моето разбиране винаги е било, че всеки има своя принос и роля и в политиката, и в обществените отношения. И моят принос съм виждал в това, че съм се опитвал да направя българските политически нрави малко по-европейски. И в национален план, и в собствената си партия.
Крайно време е да осъзнаем, че само с общи усилия, взаимно уважение, диалог, повече разум и по-малко злоба, можем да направим страната ни по-успешна и в крайна сметка такава, че хората да не искат масово да избягат от нея. Никога не съм разбирал това противоречие в България – искаме да живеем като европейците, но когато видим, че някой се държи по европейски, вместо да го подкрепим, му казваме: „не си за тук“.
Нали ако искаме като европейците, трябва да го караме по европейски. Моят стил на работа и лидерство винаги е бил диалогичен, уважителен, демократичен. Това често се тълкуваше като слабост. Но категорично мога да кажа, че именно този подход от моя страна допринесе както за недостижимите до момента икономически и социални резултати на правителството, на което бях премиер, така и на оцеляването на БСП като първостепенна и значима политическа партия в България. Това, с което се гордея е, че никога не съм злоупотребил с власт, нито като премиер, нито като лидер на партията.
В БСП, която е сложна партия, с много натрупвания и вътрешни отношения, винаги съм се стремял да направя вътрешни баланси, които да обединяват потенциала на различни личности и групи около по-големи, обществени и политически каузи. Ценял съм мнението на по-опитните хора от мен – Михаил Миков, Димитър Дъбов, Ангел Найденов, Евгени Узунов, Катя Николова, Дора Янкова, Янаки Стоилов и още много други. Понякога сме имали несъгласия, но съм се вслушвал в техните критики и бележки.
Наред с това винаги съм давал път на нови лица, за да се утвърдят. Ако погледнете към всички ярки и силни фигури от по-младото поколение на левицата – от Корнелия Нинова през Драго Стойнев, Мая Манолова, Николай Малинов, Кирил Добрев, Валери Жаблянов, Антон Кутев, Филип Попов, Кристиан Вигенин, Красимир Янков, Борислав Гуцанов, Деница Златева, Желю Бойчев, Явор Куюмджиев, Калоян Паргов, Явор Гечев и до Георги Кадиев и много, много други – всички са получили тласък от мен и са били в моя екип.
В най-трудното време за БСП през 2009 година създадохме и развихме младежкото обединение, което и до днес възприемам като своя рожба. То даде път и перспектива на много млади кадри.
Мога и днес да кажа, че не съм започнал нито една „война“ в БСП и левицата и искам да видя всички да работят заедно за силна и модерна европейска левица в България.
В Европейския съюз, дори заради разнородния му характер, състоящ се от 28 страни с различна история, култура, традиции, икономически и социални проблеми, много повече се работи на основата на диалога, намирането на приемливи взаимни баланси и сътрудничеството, а не противопоставянето. Очевидно, имам необходимите качества за такъв тип политика, след като Партията на европейските социалисти за втори път с голямо мнозинство ме избра за лидер на своя конгрес.
- Очевидно, че премиерът Борисов се пече на не по-малък коалиционен огън от вашия. Бихте ли го посъветвали как да овладява напреженията?
- Никой не може да влезе в кожата на един премиер, освен този, който е носил тази огромна отговорност. С министър-председателя днес водим конструктивен диалог съобразно позициите, които заемаме. Той знае, че когато опира до интересите на България в Европа, независимо от това, че сме от различни политически семейства, има моята пълна подкрепа и не получава удари в гръб.
Всички се променяме, освен ако не сме глупави. Мисля, че г-н Борисов се е поучил на много от миналото. Например, че когато водиш политика на конфронтация и репресия, както беше в първия му мандат, логиката на махалото връща същото. Затова виждаме, че днес се стреми да бъде много по-диалогичен и гъвкав, да търси разумния компромис.
Трудното е в балансите между толкова партньори и техните амбиции да не загубиш посоката, в която искаш да водиш страната и да не се превърне този необходим процес единствено в усилие за запазване на властта. Властта има смисъл само, ако с нещо допринася за развитието на страната и за подобряване живота на хората. За съжаление в момента този абсолютно задължителен и основен смисъл на управлението на това правителство отсъства.
- А вие как се справяте с коалицията на децата вкъщи?
- Слава Богу, отношенията у дома не се градят на коалиционни споразумения, а на любов и взаимно уважение.
Щастлив съм, че успяхме да създадем семейство, в което всички деца – и големите и малките се чувстват еднакво обичани и важни. Със своята любов и с децата, с които ме дари, моята съпруга ме направи завършена личност във всяко отношение.
Времето, което прекарваме всички заедно, карайки колела, играейки, или просто гледайки заедно телевизия, за мен е най-ценното, което имам в живота. На тържеството за моя 50-годишен юбилей й благодарих за това пред всички мои гости и я помолих да ми прости за всички удари и неприятности, които получава от „чужди“ и „свои“ за това, че е с мен и ми е опора и вдъхновение.
- В България ли искате да живеят децата ви?
- Естествено. България е тяхната родина! Сега са с мен в Брюксел, защото това налага работата ми като лидер на ПЕС и евродепутат. Първата година в тези две функции едновременно беше изключително изпитание за всички нас.
Прибирах се в София само за събота и неделя и децата започнаха да ме възприемат като гост. А точно в тази възраст имат голяма нужда от общуване и с двамата родители. Да не говорим за това, че ужасно ми липсваха. Затова решихме семейството да се премести там, където работя.
Но амбицията ми е да изградят живота си в България, а за да се случи това, няма да спра да полагам всички сили, страната ни да стане успешна европейска държава.
