ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК TV! Борислав Цеков с гореща версия: Правителството на Габриел ще мине на ръба, най-вероятно със 116 гласа (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С високо квалифицирано мнозинство е приет законопроектът в правна комисия и в пленарната зала. На практика всички партии го подкрепят и единствено "Възраждане" се въздържа, няма "против" - това свидетелства за една висока степен на парламентарно съгласие за тези промени и въвеждане на така наречения механизъм за разследване на главния прокурор. Така коментира в предаването "Видеовръзка с Цветан Фиков" по ПИК ТV докторът по конституционно право Борислав Цеков приетите днес от парламента промени, свързани с главния прокурор.
По думите му е очевидно че противоречията, които през последната година са изпъстряли дебатите за тези промени, са преодолени. Според него вероятно това се се случило и под натиска на обстоятелствата и скандалите, на които сме свидетели в последните седмици.
"От гледище на самия законопроект,той беше прецизиран в сравнение с предния парламент и това вероятно е аргументът, който надделя за това светкавично приемане -вчера беше приет на правна комисия, а днес вече на първо четене в пленарна зала. Има известно прецизиране, защото ако предходни варианти на тези текстове, бяха дискусионни дали са в съзвучие с Конституцията, сега пак продължават да са дискусионни, но поне в по-малка степен. Един от основните упреци от конституционно гледище, които се отправяха, беше, че не може съдия да разследва прокурор, защото се смесват две основни функции в съдебната власт. С тази допълнителна корекция и последвала прецизация на текста включително и с оценката на венецианската комисия, че всъщност само се подбира между съдиите определен магистрат и той бива официално избран и назначен "ад хок" за прокурор, това до голяма степен неутрализира моментите за противоконституционност, но искам да подчертая, че дискусионният характер все още остава и има и други детайли и би било интересно, ако по-нататък някой сезира Конституционния съд, каква позиция ще заеме той", допълни Цеков.
По думите му позицията на конституционния съд по тази тема ще покаже и по-нататъшната съдебна реформа дали може да бъде осъществявана в рамките на обикновено Народно събрание. Той подчерта обаче, че е впечатляващ постигнатият парламентарен консенсус.
"ВСС вече е започнал процедура по отстраняване на главния прокурор и тя вече навлиза в следващ етап от вътрешните правила, които са гласувани по тази процедура от ВСС. Намираме се в рамките на срока, в който главният прокурор има възможността да представи своите възражения и да се защити срещу отправените спрямо него упреци. Що се отнася до въпроса с изтеклия мандат на ВСС, няма конституционна пречка в никакъв случай, защото няма изрична норма законова, която да казва, както е например по отношение на Народното събрание, че когато изтече мандатът, се прекратяват правомощията му. В случая за ВСС няма такова изискване и тогава влиза в сила конституционният принцип за "непрекъсваемост на държавното управление". Неслучайно Конституционният съд по повод на сходен казус за инспектората към ВСС постанови в същия смисъл, че един държавен орган, след като липсва такава изрична разпоредба, че след изтичане на мандата не може да упражнява своите пълномощия, ако все още няма избран, то тогава този орган с изтекъл мандат продължава да осъществява с изтекъл мандат пълноценно функциите си до избирането на нов", категоричен е докторът по конституционно право.
По думите му упрекът за така създалата се ситуация е в парламента. Според него въпроса за това дали ВСС може или не може да прекратява мандата на главния прокурор и да избира нов, докато е в изтекъл мандат, е чисто морално политически. Той подчерта, че е нужно партиите в парламента да предприемат необходимото и да съберат 2/3 мнозинство, с което да изберат парламентарната квота във ВСС и да има новоизбран съвет.
"Народното събрание да бъде така добро и да си свърши работата. Ако не, да не пречи на ВСС и на независимата съдебна власт да решават по законовия ред тези професионални конфликти, на които ние сме свидетели в последно време", подчерта Борислав Цеков.
Той сподели, че никога не е приемал този мит за това, че главният прокурор не може да бъде разследван. Според него дори тези, които защитават подобна теза, че няма механизъм, неслучайно са прибавяли, че липсва механизъм за "ефективно разследване" на главния прокурор.
"Това бяха оценките на венецианската комисия и на други международни и европейски органи, чието становище и от България е търсено през годините. Това е именно, че липсва механизъм за "ефективното" разследване на главния прокурор. Това произтича от от онова прословуто решение на съда в Страсбург по делото "Колеви срещу България". Да, механизъм винаги е имало, конституционният съд го каза - всеки прокурор при наличие на съответните законови основания и достатъчно данни може да извърши такова разследване. Но претенцията беше и продължава да е да има механизъм за "ефективно разследване". Защото се смята, че бидейки йерархично подчинени прокурорите, те не биха предприели никакви ефективни действия по разследване срещу главния прокурор. Затова се стигна до този скорострелно гласуван след дълги полемики вече втора година законопроект", допълни Цеков.
По думите му независимо от консенсуса по този закон няма данни и споразумение за състав на правителство между ГЕРБ и ПП. Той припомни, че ПП и ДБ са заявили категорично, че няма да подкрепят правителство на ГЕРБ с номинацията на Мария Габриел.
"Очевидно е обаче, че се върви към състав на правителство. И аз това, което виждам като страничен наблюдател, ми се струва, че другата седмица ще имаме макар и с усилие, на ръба, но ше имаме избрано правителство на Мария Габриел. С подкрепата и на ДПС, която беше заявена, на ИТН, на ГЕРБ, естествено, и шарена подкрепа от няколко души от различни партии. Има много парламентарни маневри, които биха позволили да мине едно такова правителство. Най-реалният шанс от гледище на парламентарната аритметика има първият мандат. Досега реално подкрепа за такова правителство са заявили три партии и те общо имат 116 депутати. Тоест не им достигат петима депутати, за да имат обикновено мнозинство. Знаем обаче, че решението за избиране на Министерския съвет е с мнозинство от присъстващите. Тоест колкото по-нисък е кворумът, толкова по-малко депутати са необходими за гласуването и избирането на едно правителство. Ако 5-6 души от всякакви парламентарни групи независимо един от друг отсъстват, кой по обективни, кой по субективни причини -те може да са политически, да е влязъл в някаква колаборация, но винаги има по няколко отсъстващи, кой болен, кой в чужбина и тъй като залогът е голям -правителство, криза, бюджет, аз не изключвам да станем свидетели на един такъв вариант, при който правителството се избира със 115-116 гласа", заключи Борислав Цеков.
Целия разговор вижте във видеото:
