ЕКСКЛУЗИВНО В ПИК TV! Борисов с ключов коментар за Бюджет 2017! Завръща ли се петилетката на мода?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Постарали сме се навсякъде да дадем повече. Аз не знам дали повече пари по министерства са давани досега“, казва премиерът Бойко Борисов по време на извънредното правителствено заседание в понеделник, на което бяха одобрени бюджетните законопроекти за 2017 г. Стенограмата от обсъждането в МС беше публикувана снощи.
„Знам, че всеки би искал и повече, но в приоритетите това, което винаги сме залагали, е образование. Това, което сме залагали, е здравеопазването. Това, което сме говорили за сигурността и отбраната, сме се постарали максимум да го има. И с по-добро управление, а и аз се надявам, че в следващите месеци и години не само, че няма да намалее събираемостта, не само че ще има повече приходи, защото вече системите, които вършат тази работа и министъра на финансите ги изброи, вече много добре се напаснаха и всеки месец с по двадесет – тридесет милиона дават повече отколкото дори миналата година“, обяснява премиерът.
„Затова съм оптимист. Разбира се, много ни се иска да свършим всичко, ако може, както едно време казваха: „Петилетката за четири години”. В случая всеки ден ни е важен и всеки ден искаме да постигнем повече“, казва още Борисов.
Ето и пълният текст на стенограмата:
Точка 1
Проект на Закон на държавния бюджет на Република България за 2017 г.
БОЙКО БОРИСОВ: Горанов!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми колеги, това е третият поред бюджет, който това правителство разработва и внася.
С няколко думи ще ви представя основните допускания, при които е съставен законопроектът за държавния бюджет за следващата година, както и тригодишната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година.
В съответствие с чл. 79 от Закона за публичните финанси подготвихме Законопроекта за държавния бюджет, който е придружен и от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година, който съгласно нашето законодателство представлява мотиви към законопроекта.
Макар и в кратки срокове, законопроектът е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет. Тази година намерихме време да проведем и традиционните срещи между първостепенните разпоредители и Министерството на финансите, на които опитахме в максимална степен да разберем проблемите на отделните министерства и да търсим взаимно приемливо решение.
Настоящата актуализирана средносрочна бюджетна прогноза съдържа изискванията съгласно Закона за публичните финанси и съпоставка на актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите с тази на Европейската комисия, като за първи път е включено и сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Комисията по отношение на показателите на сектор „Държавно управление”.
Рамката на бюджет 2017 и параметрите на прогнозата до 2019 година са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистични според нас оценки за приходите, както и ограничаване темпа на нарастване на разходите чрез относително задържане на националните разходи.
Макроикономическите перспективи по начина, по който ги виждаме, показват следното:
Очакванията са реалният растеж на брутния вътрешен продукт да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017-та слабо ще се забави до 2,5 на сто от БВП, а за периода 2018-2019 година се очаква постепенното му ускоряване до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще е водещо за растежа както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите.
Между другото, ефектът на увеличено вътрешно търсене по наши оценки е основно в резултат на политическата стабилност и липсата на сериозно вътрешно напрежение в икономическите субекти, което помага да се увеличава склонността на потребление на българските граждани.
В същата връзка нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и през 2017 година да достигне средна стойност от 7,3 на сто от работната сила. Задържащ ефект върху спада на безработицата се очаква по линия на по-бавното намаление на работната сила в резултат на предприетите мерки за повишаване на възрастта и стажа за пенсиониране, които се очаква да задържат хора в трудоспособна възраст по-дълго на пазара на труда. За нарастване на икономическата активност на населението се очаква да допринесат и провежданите активни мерки на пазара на труда. В средносрочен план през 2019 година очакваме коефициентът на безработица да се понижи до 6,5 на сто.
Очаква се следващата година да се завърне инфлацията, като средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени се очаква да бъде 1,5%, а в периода 2018-2019 година инфлацията да се ускори, при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене, като тук, разбира се, в зависимост от международната конюнктура този сценарий може и да не се състои.
Промените в данъчната политика влияят слабо върху динамиката на потребителските цени, тъй като единствената параметрична промяна е поетапното увеличение на акциза на тютюна, за който знаете, че на 1 януари 2018 година изтича десетгодишната дерогация от директивата за достигане на минималните акцизни ставки на съюза и от 1 януари 2018 година трябва да постигнем 90 евро на 1000 къса цигари.
Приоритетите в бюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани, първо, с насърчаване на реформите в сектор „Образование”.
Знаете новия Закон за училищното и предучилищно образование, който се прие. Успяхме със съвместни усилия, на всички колеги, да включим достатъчно средства в проектобюджета, така че средното образование да се очертае като един от приоритетите в бюджета за следващата година.
Включили сме мерки, които да гарантират равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора и привличането на млади учители в системата на средното образование чрез увеличение на възнагражденията.
Следващ приоритет, който се очерта още от Консултативния съвет за национална сигурност от месец април 2015 година – поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната.
Спазено е изискването средствата за отбрана за следващите години да са не по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора на отбраната в съответствие с решението на съвета, което цитирах, като е осигурен и ресурс за програмите, свързани с модернизацията на армията, одобрени от Народното събрание.
Не малък ресурс се добавя (след това ще премина и през детайлите) и в системата на здравеопазването. Приоритетните направления и дейности остават в спешната медицинска помощ, където за поредна година се предвижда увеличение на възнагражденията, електронно здравеопазване, майчинското и детското здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Продължава изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. За нея знаете колко положително се оценява и как през 2017 година се очаква неколкостотин сгради да бъдат завършени. Това, което мога да споделя тук е, че имаме вече договорен почти целият ресурс от 2 милиарда и с госпожа Павлова трябва да коментираме на следващ етап бъдещето на програмата след изчерпването на този ресурс.
Средносрочната перспектива на фискалните цели и параметри е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за поддържане на фискална консолидация, разбирайте – намаляване на дефицита и придържане към консолидационните стъпки, които бяхме предложили още с пролетната средносрочна прогноза за периода 2017-2019 година.
В резултат основно на очакваното по-бавно разплащане на средствата от Европейския съюз за 2016 година при старта на новия програмен период се очаква балансирано бюджетно салдо по консолидираната фискална програма за тази година.
Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 година, в настоящата прогноза запазваме целите за дефицита за периода 2017-2019 година, съответно, 1,4 на сто от БВП дефицит за следващата година, 1 на сто за 2018 година и половин процент от брутния вътрешен продукт, така както бяха заложени по-рано в средносрочната бюджетна прогноза.
По отношение на приходите за периода 2017-2019 година, те се движат в границите между 38,4 на сто и 37,7 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт.
Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 година спрямо 2016 година е в резултат на повишаване на мерките на събираемостта на данъчните приходи и промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 година, разчетени в програмата за 2016 година. Тук най-вече коментираме очакваните значителни постъпления от концесионирането на „Летище София”, което няма да се състои до края на 2016 година и отново е разчетено в 2017 година като реализация.
Общите разходи по консолидираната фискална програма в средносрочен план показва тенденция на намаление от 39,8 на сто от БВП през 2017 година до 38,2 на сто от през 2019 година.
По отношение на разходите се запазват очакванията за намаление на разходите по националния бюджет чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
Последните години предвиждаме и сега сме предложили фискалният резерв към края на 2017 година да не може да спадне под 4 милиарда и половина, въпреки че по наши оценки сме далеч от подобно очакване, но се изисква в законодателството да има такъв фиксиран минимален неснижаем остатък на фискалния резерв.
Въз основа на допусканията и прогнозираното нетно дългово финансиране, за периода 2017-2019 година съотношението държавен дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт се очаква да бъде около 25 на сто към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
Между другото, за следващата година нетното финансиране ще бъде отрицателно. Тоест, в 2017 година след значителните погашения, които ще направим по външния дълг, нетният дълг в 2017 година ще бъде отрицателен, тоест ще намалее нетният дълг на страната.
Основните политики за периода 2017-2019 година, свързани с бюджета:
През този период данъчната политика е насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниски нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвени данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване тежестта на данъчно облагане и очаквам положителен ефект от засилените действия при администрирането на приходите. Няма да повтарям традиционните коментари колко добре, заедно с колегите от Министерството на вътрешните работи и техните служби и прокуратурата под егидата на премиера, разбира се, дава възможност да отвоюваме това, което се полага на държавата.
Тук е моментът да коментирам, че точно тази част от нашата политика – неизкушаването да се промени данъчния модел, е едно от основните предимства, което мога да очертая пред водената от правителството политика, тъй като знаете, че много пъти е ставало въпрос и нашите колеги от опозицията са готови във всеки един момент да преразгледат модела на пряко облагане, превръщайки го от пропорционално в прогресивно. Нещо, което удобно спестяват предизборно, но нещо, което, според нас, ще си го кажа, е изключително негативно върху потенциала за растеж и развитие на икономиката. Затова оценявам подкрепата на партиите, които подкрепят правителството за запазване на сегашния модел и система на облагане на доходите на физическите лица.
Осигурителната политика предвижда запазване на съотношението на осигурителните вноски за фоновете на държавното обществено осигуряване, като за двете години – 2017-а и 2018-а, се повишава размерът на вноската за фонд „Пенсия” на държавното обществено осигуряване с по един процентен пункт.
Това не е новина. В 2011 година, с изменение в Кодекса за социално осигуряване, беше предвидено увеличение с два процентни пункта на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване, т. нар. универсални пенсионни фондове.
През 2015 година и в контекста на недостига на средства във фонд „Пенсии” на ДОО, съвместно с представителите на социалните партньори, се уговорихме и парламентът реши тези два процентни пункта, които бяха предвидени за частните пенсионни фондове, да подпомогнат стабилизирането на държавната пенсионна система. Затова и с тези стъпки от 2017-а и 2018 година с по един процентен пункт увеличаваме размера на вноската за фонд „Пенсии”.
Политиката, свързана с определянето на размера на пенсиите е в резултат на промените, които реализирахме в Кодекса за социално осигуряване. Постепенно се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, като за следващата година процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 на сто – 2,4% номинално увеличение.
От следващата година осигурителния стаж за придобиване на право на пенсия се увеличава с по два месеца до достигане на 35 години и осем месеца за жените и 38 години и осем месеца за мъжете в 2019 година.
Актуализираната средносрочна прогноза за периода 2017-2019 година предвижда и увеличение на размера на минималната работна заплата така, както още с първата прогноза 2015-2017 година на сегашното правителство бяхме предвидили тези стъпки. Тук е мястото да обърна внимание и на социалните партньори, и на моята колежка Русинова, че имаме няколко месеца, в които да договорим нов модел за определяне на минималната работна заплата или да търсим в последствие критикуваните административни решения за определяне на минималната работна заплата. Затова и в 2018-а и 2019 година в прогнозата на правителството съм предложил запазването на размера на минималната работна заплата такъв, какъвто ще го фиксираме от 1 януари на следващата година.
И през следващия тригодишен период приоритет остава успешното управление на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз най-малкото, защото те се следват на българската общество заради членството, заради вноската, която правим и заради усилия да сме един предвидим и пълноценен член на Европейския съюз.
С цел постигане на по-висока заетост и социално включване ще се реализират проекти по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, които са насочени към насърчаване на заетостта на населението и подпомагане на тази категория граждани.
За периода 2017-2019 година средствата от структурните фондове по Оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж” 2014-2020 ще се насочени главно към инвестиции в нови уникални научни инфраструктури, каквито са центровете за върхови постижения, центровете за компетентност и регионалните научни центрове.
През 2017 година се очаква усвояване на предоставената от Европейската комисия спешна финансова помощ за овладяване на миграционния натиск чрез мерки, финансирани по механизма за спешна помощ от фонд „Вътрешна сигурност” и фонд „Убежище, миграция и интеграция”.
По отношение на местните власти мерките са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие и повишаване на ефективността им, подобряване качеството и обхвата на дейностите на местно равнище.
По отношение на бюджетните взаимоотношения с общините се предвиждат по-високи стандарти в сферата на социалните дейности, образованието, здравеопазването и културата, които отразяват макроикономическите допускания и прогнозния ръст на минималната работна заплата.
Общото увеличение на собствените приходи на общините е във връзка с тенденция за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, включително данък върху превозните средства, както и от въвеждането на нов данък върху таксиметров превоз на пътници в приход на общините.
Подобрен е механизмът на взаимодействие между централата и местните власти, както и на системата за управление и администриране на местните данъци и такси.
Тук искам да добавя, че в една следваща точка ще гледаме изменение на Решение №304 на Министерския съвет от 2016 година за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности. Взе се решение да се осигури допълнителен ресурс за подобряване на административния капацитет на местните власти – нещо, което отдавна беше тяхно настояване, и се надявам да окаже положителен ефект върху управлението на местните общности, на местните финанси и въобще на общините.
Оценките за стабилните перспективи за развитието на публичните финанси в България, които се отчитат в анализите на Европейската комисия, на международните финансови институции и на рейтинговите агенции са ориентир за реалистичността на целите на фискалната политика и на бюджетните прогнози.
Положителното развитие в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година се подкрепя и от силната фискална позиция, от устойчивостта на икономиката и от резултатите в следствие на ускорените програми за структурни реформи, където е постигнат прогрес в сфери като образование, здравеопазване, съдебна система, банков сектор и енергетика.
Това означава, че страната ни се е завърнала към политическа стабилност, която ще подкрепя реалния растеж на икономиката и ще минимизира вътрешните рискове за бюджета.
Пропуснах да спомена в частта за взаимоотношения с местните власти, че предвиждаме задълженията на общините във връзка с проекти и наложени финансови корекции по проекти от програмния период 2007-2013 година да бъдат редуцирани с 80 на сто, като се надяваме, че натрупването на положителен опит и въобще на опит при управлението на европейските фондове ще намали бъдещите финансови корекции. Това решение е продиктувано от невъзможността на голяма част от местните власти да разчетат задълженията си по тези финансови корекции – нещо, което водеше или до риск от блокиране дейността на общините, или до невъзможност за бъдещи техни действия.
Това решение, макар и да съдържа елемент на морален хазарт, в смисъл такъв, че да дава сигнал, че всеки може да греши и след това някой ще плати сметката, според нас като еднократен акт е целесъобразно от гледна точка на това, че то решава натрупани проблеми за целия предходен програмен период, в който всички участници в процеса, можем да кажем, се учеха как се управляват европейските фондове.
В заключение мога да кажа, че сме се опитали до голяма степен да решим почти всички крещящи проблеми пред отделните сектори, като, разбира се, основното качество на парите е в тяхното количество и те никога не достигат. Затова и подобряването на ефективността в управлението на разходите е нещо, което при по-голяма част от колегите ще е предпоставка за успешната ни работа и в следващата година.
Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Доста обсъждания се направиха. Постарали сме се навсякъде да дадем повече. Аз не знам дали повече пари по министерства са давани досега, можеш да видиш в сметките.
Знам, че всеки би искал и повече, но в приоритетите това, което винаги сме залагали, е образование. Това, което сме залагали, е здравеопазването. Това, което сме говорили за сигурността и отбраната, сме се постарали максимум да го има. И с по-добро управление, а и аз се надявам, че в следващите месеци и години не само, че няма да намалее събираемостта, не само че ще има повече приходи, защото вече системите, които вършат тази работа и министъра на финансите ги изброи, вече много добре се напаснаха и всеки месец с по двадесет – тридесет милиона дават повече отколкото дори миналата година. Затова съм оптимист. Разбира се, много ни се иска да свършим всичко, ако може, както едно време казваха: „Петилетката за четири години”. В случая всеки ден ни е важен и всеки ден искаме да постигнем повече.
И много внимателно, Дончев, трябва да се следи оттук насетне – като се има предвид, че общините изключително много от години го говорят, още от предишния мандат това са го поставяли като проблем, и на срещата със сдружението на общините, която проведохме, поехме този ангажимент, но да не остават с впечатление, че така ще продължава.
Дончев!
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Едно допълнение, господин премиер, за да няма каквато и да е било неяснота, както и да не излъчваме неправилни сигнали по отношение на въпросния механизъм за съфинансиране на финансовите корекции.
Причината за присъствието му в бюджета е не само невъзможността на част от бенефициентите да си платят финансовите корекции – това, разбира се, е факт и въпросът е поставян на няколкото последни срещи с Националното сдружение на общините. Голямата и чисто моралната причина е друга. Това са стари корекции от стария програмен период в голямата част, от които е абсолютно невъзможно да се индивидуализира вината – каква е вината на бенефициента, каква е вината на управляващия орган и каква, например, е вината на несинхронизирано навреме законодателство – част от детските болести на началото и средата на предишния програмен период. Както знаете, голямата част от тях са от 2013-та и най-вече от 2014 година.
Ние имаме право на съображения, че част от тях са резултат от безмерна жестокост, не и без политически нюанси. Правеха се няколко опита да се пресеят, да се прегледат, да се прецени коя от тях колко е справедлива, но със задна дата това не винаги е възможно, така че това е най-добрият възможен механизъм. Обръщам внимание, че те не се покриват напълно, има съфинансиране – първо, и второ – това е еднократен акт, който решава детските болести от стария програмен период. Оттук нататък всяка финансова корекция се урежда по реда на ЗУСЕСИФ или на Закона за еврофондовете – ако в нея има формални нарушения, коригираният има право да обжалва.
Имам един чисто редакционен коментар, става дума за чл. 84, ал. 6, аз съм го представил на колегите от Министерството на финансите. Ако е отразен, да не повдигам повече темата, но автентичният вид на записа дава възможност за разнопосочно тълкуване едва ли имаме интерес от нещо подобно.
БОЙКО БОРИСОВ: Рашидов!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин премиер, колеги, вземам думата, разбира се, да ви кажа, че ние подкрепяме основните политики и параметри на проекта за бюджет 2017 година, но представеният от Министерството на финансите проект, който несъмнено е съобразен с основните финансови и социални цели на страната, не създава условия за нормално осъществяване на възложените ни политики и програми в отделни дейности.
Имаме недостиг (като казвам недостиг – никога не е стигало) поне 2 милиона необходимост от финансиране на българското филмопроизводство. Най-малкото 1 милион за българското кино да качим, тъй като ние още не можем да спазим Закона за българското кино, но напоследък се появи нещо много положително и това са българските сериали, които вземат една добра инерция и би било добре там да можем също да отделим едни средства да финансираме и наистина да се продължава да се правят добри български сериали.
Разбира се, че са ни необходими за библиотеките и за книгата минимум 2 милиона лева. Те трябват и повече, но аз казвам минимум, трябва да отпуснем малко средства, защото наистина дълги години българската книга е в един застой и ние не можем да попълним по никакъв начин дефицита, който се получава в българските библиотеки – те са 4300, господин премиер.
За опазване на културното наследство, за археология, проучване, консервация и реставрация, за една година ние сме раздавали на всички български археолози, които работят неуморно, 500 хиляди лева. Минимум (не се разбира)… лева, поне да започнем много активно да довършваме това, което е започнало да се работи и да разкриваме нови археологически обекти, защото неотложни са, примерно, обекти като Тракийския храмов комплекс в Четина могила, Старосел, който е в окаяно положение, Александровската гробница, която има опасност да загубим този изключителен оригинал, Мадарският конник, Ивановските скални църкви и много други още важни обекти, които са в критично състояние. Ние говорим за тези, които са неотложни и абсолютно необходими.
За развитие на материалната база на културата. Колеги, трябва да ви кажа, че години наред не са пипани собственостите и имотите на Министерството на културата. В окаяно състояние е филхармонията в центъра на Бургас. Това е една сграда, която може би ще рухне и недай си, Боже (да се молим на Господ да не се случи това), което в Италия се случва.
Остана една малка част от музейния комплекс. Би било неприятно да не си довършим един национален музей, който се смята за един европейски и един от най-добрите музеи в България.
В Пловдив държавната опера, 2019 година Пловдив е столица на културата, материалната база е ужасна в това отношение и къде ще посрещнем хората аз не знам, но операта в Пловдив трябва да се поднови и да се направи, защото тя в момента е наистина една съборетина, която е опасна и за работа, а е паметник на културата.
Една сграда от началото на кубизма в архитектурата е Дом „Витгенщайн” във Виена. Тя поставя в световната архитектура началото и е национален паметник на културата на Австрия. Министърът на културата ме уведоми, че има клауза при недобросъвестно стопанисване има опасност да ни вземат паметника.
Така че, просто ви докладвам, че това са неотложните няколко обекта и може би за това ще са необходими още малко средства.
Тук има едно нещо важно, те не са голямо перо – 300 хиляди лева се борим да получим, това е Националният институт за паметниците на културата.
Колеги, 160 хиляди паметници на културата има да се обработват не можем да наберем и работници при 400 лева заплата. Това са хора с висше образование и ценз, с 400 лева заплата ние не можем да назначим хора. Няма как да бъдат обработени, дори магистрали не можем да построим, ако тези хора не работят, нямат условия да работят. Петнадесет човека експерти обработват 160 хиляди преписки.
Разбира се, тук трябва да се вдигнат малко заплатите, защото вече дълги години ги държим, но те намаляват самите хора, господин премиер. Ако не беше сигналът толкова притеснителен за всички нас, а да не говорим, че сега са залегнали да актуваме всички чертежи и градоустройствени планове на всички общини в България. Така че, предстои една тежка работа и тук, много моля, в това перо поне едно 300 хиляди лева трябва да намерим възможности да им дадем, иначе ще загубим паметници на културата и няма да можем да обработим тези документи.
Така, че ние не искаме нищо повече освен това.
Колеги, само няколко думи ще си позволя да кажа, за да приключа.
На българската култура нека да не гледаме като нещо, което едва ли не е една веселба. Не ми се искаше да казвам тези думи, не искам да засягам никой, разбира се, не е целта това. Но ако ние не развиваме националната си култура, ако ние не произвеждаме талантливите хора на България, тези които наричаме с охота гении – те не се формират от общообразователната система, те се формират в самия живот по един странен начин. Ако ние нямаме Вазов, нямаме Йовков, нямаме Елин Пелин, нямаме Дебелянов – вижте, нашата образователна система няма какво да учи. Ние в момента изучаваме точно тези хора, които формират националната ни идентичност и министерството формира тези личности. Бъдете сигурни, казвам ви, че след десет, двадесет години, ние ако не създадем условия да развиваме и да вадим имена и учебници, защото те не четат, а тях ги четат колеги, това исках да разберете, затова ви го обяснявам, ще има бели страници в христоматията на България в бъдеще. Защото за нас литературата не може да свърши до Христо Фотев и до Иван Пейчев. Трябва нещо да се случи в живота. Не може до Владимир Димитров-Майстора да свърши българското изобразително изкуство като хронология на развитие – световни имена, имена, които са лицето и огледалото ни. Така че, просто ви моля, не искаме нито много, но толкова, достатъчно, за да можем да оцелеем до края на тази година.
Така с уважение, иначе, благодаря на господин финансовия министър, че и за сценичните изкуства е предвидил тук и, разбира се, и в капиталното, което можем да реализираме като базата, която имаме и е налична ще реализираме, но останалото е необходимо.
Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Аз мисля, че най-малко нашето правителство заслужава упрек, защото има 8 милиона повече за сценичните изкуства, а през годината целево – като се започне от разкопките в Плиска, Перперикон, по Бургас… На миналия Министерски съвет 50 хиляди лева за разкопки се дадоха. Целево направихме театъра в Пловдив и къде ли не още. Така че, доста пари допълнително са отишли и ще отиват за култура. Целта на бюджета беше да оправим това, което най-много, и затова е увеличението там, при сценичните работници, където имаше проблем. Иначе за 50 хиляди лева или 300 хиляди лева винаги можем да вземем решение и да ги направим и в движение.
Така че, предлагам сега да не пипаме сметките. Така, както е предложено, да отиде в парламента, защото повтарям, ако видиш и направиш едно изчисление, поне едно 7-8 и нагоре милиона са отишли повече през годините. Затова казах – с мобилизацията на МВР, с приходните агенции и с това, че прокурорите поеха този ангажимент да можем да повишим събираемостта и да се ликвидира контрабандата в огромните размери, която беше и не случайно тези над 3 700 до края на годината ще минем 3 милиарда 800 милиона повече събрани за двете години. Като прибавите близо 100 милиона за преградното съоръжение, непланирани в бюджета. Като прибавите всички разходи, които вървят по завишената охрана по границите – и на армията, и на МВР. Като прибавите за тези две години над 260 милиона повече за пенсионерите, които са дадени. Да не говорим за общините и за инфраструктурата, за болници, поликлиники и училища, читалища. Да не забравяме това, което даваме допълнително и за църкви, манастири, джамии.
И не на последно място, Вежди, моите оплаквания непрекъснати са били, точно защото знам, че като дойде този момент всеки има по нещо да се направи и то е от изключителна важност. Но само за тази година сметни: 1 милиард и 300 и 1 милиард и 200 в енергетиката, които разплащаме – 2 милиарда и 500 милиона живи пари, живи пари! Ти ме питаш за 50 хиляди лева. Но, ако не ги платим тях, 90 милиона са лихвите – колкото е бюджетът на Министерство на културата. Трябва ли да ги заложим, да не ги платим? Трябва да платим, за да не плащаме тези чудовищни лихви.
Това са възможностите към момента.
Приемаме точка 1.
