ЕКСКЛУЗИВНО! Една от първите жертви на отвличанията в България Стефко Колев: Близките на похитените да събират пари!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дни след щастливата развръзка около отлвичането на Адриан, в предаването „Събуди се“ на Нова телевизия застава една от първите жертви на отвличания - собственикът на фирма „Руен” Стефко Колев.
16 години след случилото се Колев разказва ужасните си преживявания, докато е бил в плен, за събирането на откупа от 1 млн. лева, за съсипания си бизнес.
Колев сподели, че близките му събрали парите, поискани от похитителите, от негови приятели и бизнес партньори. Задълженията си изплащал 10 години след отвличането.
„Ще се радвам Адриан да е последният отвлечен – заяви Стефко Колев. – Мисля, че ако по мое време се бяха взели точните мерки по отношение на разследването и наказания, може би след това нямаше да се случат толкова много неща“.
След това Стефко Колев се връща към отвличането.
„С една бяла кола ми препречиха пътя – спомня си Колев. - Излязоха с автомати и пистолети. Измъкнаха ме от моята кола и ми сложиха белезници. Не се изплаших. Тогава си помислих, че става дума за някаква полицейска проверка и ще се изясним в полицията. Когато ми сложиха на главата един чувал от зебло и ме хвърлиха на задната седалка, а шофьорът ми в багажника, се усъмних, че става нещо. Когато ме прехвърлиха в друга кола, им предложих да ми вземат колата и да ме оставят. Помислих, че ми крадат колата. Те обаче казаха, че не се интересуват, което ме усъмни за нещо друго. Изобщо обаче не мислих за отвличане. С трета кола ме закараха в някаква къща, където ми обясниха какво точно искат.
Поисках 4 милиона откуп. После ме накараха пред диктофон да кажа, че тази сума трябва да бъде събрана. Отказах. Тогава извадиха една горелка, запалиха я, събуха ми обувките и чорапите. Заплашха, че ако не го направя, ще ми изгорят краката. Тогава приех, но им казах, че е абсудрно да намеря 4 милиона. После намалиха на 2 милиона.
Казаха, че става дума за нов бизнес с отвличания и ако не платят, ще ме убият, за да разберат всички, че като някой е отвлечен, трябва да се плати. Записаха ме, че близките ми трябва да съберат 1 милион лева за да ме видят жив. Дали записа на шофьора и го изхвърлили край Княжево“.
Стефко Колев си спомня, че е останал в тази къща седем дни.
„Имаше един стар дюшек. Ядох суха храна – сирене, хляб, колбаси. Даваха ми и бира. Предложиха ми дори накротици, ако употребявам. Говорихме си с момчетата, които бяха като пазачи, на най-различни теми.Те си говориха да дискотеки, къде се събират. Като ги питах защо правят тези неща, те ми казваха: „Нали знаеш какъв е живота. Труден!“
Не ги виждах, защото главата ми бе овързана със скоч, като всеки ден добавяха по още един пласт. Чувах основно лай на кучета.
Жена ми, ми каза, че човекът, с който е преговаряла по телефона, е бил много любезен. В началото дори тя помислила, че е някой познат.
Парите за откупа съпругата ми е събрала от мои познати и партньори. Събрахме 1 милион“.
Стефко Колев си спомня, че по онова време е имал само около 6 000 лева.
„Имаше момент, в който ме беше страх, че ще ме убият – спомня си Колев. – В последния ден, когато дойдоха някакви хора и казаха, че парите са предадени, а не ме пускат, се притесних. Казаха, че станал някакъв фаул. Казаха обаче, че и това, което са взели е добре. Пуснаха ме чак на другия ден. Изхвърллиха ме като чувал. 30-40 минути ми трябваха да си махна скоча от очите. Останал ми е белег от скоча. Бяха ми взели часовника, който по-късно бе открит при обиск у единия от извършителите. Върнаха ми го, но не го нося. Опитвам се да забравя.
При две от следващите отвличания ме търсиха близки на отвлечените. Първото, което им казвах бе да се обърнат към полицията. А след това и да събират пари.
Лошо впечатление ми направи, че после в съда нито един прокурор не ме викна, за да разбере за какво точно става дума.
Знам, че двама от бандата са убити. Йоско се издирва от Интерпол, а другите са на свобода“.
Стефко Колев заяви, че смята, че е преодолял психологическата травма. Най-тежко обаче е било, че се е срутил целият му бизнес, тъй като е имал да връща много пари.
„Парите за отвличането не са ми ги подарили – казва Колев. – Те са ми дадени в заем и то при много високи лихви. Стигаха до 8 процента на месец. Успях за 10 години да върна парите. Около 40 процента от сумата бяха с лихви. Останалите бяха събрани от приятели. Върнах 1,7 милиона. Чувствам се жертва и на престъпниците, и на държавата. До толкова, че държавата позволява да я има тази престъпност“.
