ЕКСКЛУЗИВНО И САМО В ПИК! Бившият главен прокурор Никола Филчев с взривяващ коментар пред медията ни за ареста на Десислава Иванчева
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият главен прокурор Никола Филчев винаги е интересен събеседник. Агенция ПИК го потърси за коментар около събитието, разтърсило държавата – ареста на кметицата на столичния район „Младост” Десислава Иванчева. Още по времето на извършването на процесуално-следствените действия пред Спортната палата, върху прокуратурата се изсипа вълна от гневни коментари, преминали в лични нападки към водещите лица в случая за начина, по който беше извършен този арест. С Никола Филчев разговаря Ивайло Атанасов.
- Г-н Филчев, защо всички агресивно нападнаха прокуратурата при ареста на Десислава Иванчева, след като тя реално си е свършила работата?
- Не познавам случая. Най-важното – не познавам доказателствата и фактите. Едно мога да кажа – дълго време ни сочеха някакъв румънски модел, при който се извършваха арести на конвейер. Искаха да видим този модел, при който се извършваха поголовни арести, на колкото се може по-високопоставени държавни служители. Когато обаче беше извършен един такъв акт, вие виждате каква е реакцията - събраха се толкова негативи.
- Хули, обиди, обвинения в непрофесионализъм...
- Именно. Първо – много приказки. Второ - стана улично правосъдие. Ама улицата няма да дава правосъдие! То иначе няма нужда от съд, направо да ги бесим по площадите. Да се свиква митинг и на всеки митинг да обесят по десет души. Може ли това нещо – улицата да преценява какви са доказателствата, достоверни ли са те, за какво да бъдат обвинени задържаните, какво били извършили и какво не. Малко уважение към съдебните органи, към съда, прокуратурата, следствието. В България всички разбират от две неща – от футбол и от правосъдие. Затуй улицата не бива да съди, стана улично правосъдие. Направено е така, както компетентните органи са преценили, че трябва в конкретния случай да се извърши задържането, претърсването, изземването. Събират се доказателства, ние трябва само да чакаме следващите действия и решения на съда.
- Ако си спомняте, подобен случай имаше и с убийството в Пловдив (на Жоро Плъха – б.ред.) – влязъл, пък не влязъл, бил там, пък не бил там и една тълпа се събра пред полицейското управление, след това пред прокуратурата...
- Ако в представата на цивилизованото общество е правосъдието да се раздава на улицата от тълпата, тогава символът на правосъдието щеше да бъде една тълпа с тояги. Богинята на правосъдието е Темида, с везните и със затворените очи.
- Начинът на ареста сякаш отприщи тази атака срещу прокуратурата?
- Всеки арест е унизителен, няма щастлив арест! Няма щастлив арест, всеки е унизителен. Разбира се ако аз бях разпореждал тази операция, щях да я разпоредя по друг начин. Ако вие разпореждахте, щяхте да я извършите по трети начин. Така са преценили органите, какво са искали, какво не са искали, можем само да гадаем. Смятам, че съдебните работи трябва да се решават от съда.
- Разбира се, иначе нямаше да има нужда и необходимост от съд...
- Моят апел е: Оставете правораздавателните органи да си вършат работата, оставете прокуратурата и следствието да си свършат работата. Това, което сега се развива, ме връща 15 години назад. След като месеци в медиите се внушава, че нашата прокуратура нищо не работи...
Така се случи, че по искане на прокуратурата на една чужда държава, в един ден извършихме две такива акции – претърсвания, трябваше да се изземат доказателства. Настана такъв вой – веднага правозащтници скочиха: „Нашата прокуратура се държи по един варварски начин! Така ли се постъпва в цивилизована Европа?”. Постъпва се така, както трябва, както го изисква интересът на правосъдието, за да се запазят доказателствата. И тази преценка се прави от компетентните органи, не от телевизорите.
Това е моят апел – оставете прокуратурата да си свърши работата. И пак се връщам назад - месеци наред се внушаваше от разни соросидни и незнам какви си журналисти, че нашата прокуратура нищо не върши и в един ден, когато се наложи да се направят две претърсвания в офисите на две големи фирми, настана такъв вой за варварския облик на нашата прокуратура, за нецивилизования начин – абе веднага изправиха прокуратурата на подсъдимата скамейка!
- Сега сякаш е същото, но освен това се чете и морал – как е трябвало, как е можело да се извърши този арест?
- Моралът е вътре в закона. Всичко, което е законно, то е и морално. Процедурата се развива съобразно правилата на Наказателно-процесуалния кодекс. В случая се следва законът. Представите за морал на всеки един са различни – докато си прокурор, твоят морал е един. Ако станеш крадец, твоят морал е друг. Моралът е много разтегливо понятие, зависи от ситуацията. Щом са извършили законовите изисквания, спазени са законовите правила, то е морално. Да не бързат просто... Представям си сега как се чувстват те – какво да направим? Последното, за което е мислено, е как ще се чувства обвиняемият на едно по-шумно място или в някое мазе, или на тавана в ареста. Мислено е да се запазят доказателствата. Това е бил мотивът.
- Явно това е бил водещият мотив?
- Вижте, това са такива... Първо, има хора, които нищо никой не ги пита, а сега се чувстват задължени да участват. Второ – има хора, които вътрешно, иманентно, обичат да създават настроения срещу прокуратурата, това им е присъщо. А всъщност тайната мечта на тези всичките, които нападат прокуратурата, те всички са неосъществени прокурори. Искали са да станат прокурори, ама не могат. Това е тайното желание, като по Фройд – че искат те да бъдат прокурори.
