ЕКСПЕРТЕН АНАЛИЗ: Само Борисов с план за спасяване на 100 000 работни места в Маришкия басейн
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Точно десет дни преди изборите енергийният център на България е оставен в почти пълно забвение от борещите се за властта партии – регионът на Стара Загора и Маришкият басейн се заобикалят като горещ картоф от почти всички кандидати.
А това е необяснимо – държавният и трите частни ТЕЦ-а произвеждат около 1/3 от цялата електроенергия у нас, а според синдикатите близо 100 000 работни места зависят пряко и непряко от енергийния център.
Спрямо Зелената сделка обаче, за всеки произведен мегават час електроенергия, централите трябва да заплатят около 1.2 тона въглеродни емисии. А тяхната цена се покачва стремглаво през последните години:
Шокиращо е, че цената де факто се е повишила около 8 пъти за половин десетилетие – или казано по-просто, вече близо 2/3 от цената на произведената електроенергия от българските въглищни централи за мегават всъщност е за въглеродни емисии.
Към момента българската държава успява да покрие тези разходи чрез различни сложни инструменти, но те могат да продължат до 2025 г. – след това Брюксел ще забрани държавната намеса за подкрепа на разходите за въглеродни емисии.
И именно тогава ще настъпи реалната криза в Маришкия басейн – централите е възможно да затворят, а дори една от тях да хлопне врати, въглищните мини ще фалират. По веригата след енергийните работодатели идват логистични компании, хранителна индустрия, поддържаща и ремонтна дейност, транспортно и жилищно обезпечаване, и така до заветното число от 100 000 зависими работни места.
Не трябва да се подценяват и ефектите върху енергийната сигурност и независимост на България. Една от дългогодишните гордости на нашата икономика е износът на ток, а хлопнат ли кепенците на българската въглищна енергетика, това ще затрие не само капацитета ни за износ, но и ще означава траен, устойчив и на моменти толкова мащабен внос, че вероятно ще трябва да внасяме от няколко съседа едновременно.
На фона на тази криза единствената партия, която дава конкретно предложение за спасяване на работните места и производството на ток, е ГЕРБ.
Министрите на Борисов заложиха свързване на Маришкия басейн с газопреносната система, което ще позволи на ТЕЦ-овете да бъдат преобразувани в газови, а в по-следващ момент и захранени частично с водород.
Както ПИК от година аргументира, това е единственото работещо решение в средносрочен план, тъй като въглеродните емисии на природния газ са с 75% по-малко, отколкото на въглищата и произвежданата електроенергия от газови централи може да бъде конкурентна на пазара и изгодна за държавата.
В допълнение газовите централи в Старозагорско ще повишат като цяло потреблението на природен газ в България и ще облекчат американския натиск върху Балкански поток, доказвайки, че проектът не обслужва единствено транзита на руски газ.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов предложи да се работи и върху инвестиции в улавяне и складиране на въглеродните емисии, което ще осигури поне още десетилетие работа на въглищните блокове и съответно въглищните мини. Подобна инфраструктура е все още доста скъпа, тъй като процесът изисква сам по себе си енергия, но в Маришкия басейн би бил изгоден, тъй като енергийният ни ресурс е изобилен и евтин.
Още повече, разходите за депониране на въглерода биха могли да бъдат споделени както между местните електроцентрали, така и между няколко сериозни завода, които също имат подобни емисии.
За съжаление, нито една друга партия не дава конкретни решения и визия как да се реши енергийният проблем в Стара Загора.
Демократична България и Христо Иванов убеждават през видеата си, че само техните гениални експерти в листите знаят как да запазят работните места, но не изричат и дума дали ще затворят електроцентралите и въглищните мини.
Кандидатът на БСП Драгомир Стойнев правилно напомня за помощта, която той лично е оказал на миньорите и мините, но и дума не обелва за бъдещето – как социалистите ще запазят енергетиката в региона и ще продължат ли започнатата именно от тях война с американските инвеститори, която сериозно подрони репутацията на българската икономика във Вашингтон.
ДПС енигматично говори за нови водородни мощности, но никой от движението не е обяснил нито откъде ще дойде токът за производство на водород, нито откъде ще дойдат милиардите евро за водородни мощности и електролизери, нито какво ще правим с десетките хиляди работни места, които ще бъдат излишни.
Партията на Слави Трифонов генерално игнорира проблема в Стара Загора и сипе обиди и хули по управляващите, все едно те ще сложат хляба на масата на миньорите и ще платят за училището на децата им.
За Мая Манолова, която смята, че в маришкия басейн миньорите копаят въглища под земята, пък всеки коментар е просто излишен...
И неслучайно пишем „за съжаление“, тъй като кризата с въглищната енергетика идва със страшна скорост и за България е полезно ГЕРБ да има активна опозиция по въпроса, която да притиска и дава „зор“ на Борисов...
