Експерти в дебат ще стигнем ли европейците по заплати: Пазарът на труда определя и нивото на заплащане
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ще стигнем ли европейците по заплати и какви са причините страната ни да е на едно от последните места в Европа по средна заплата. Това коментираха пред БТВ бившият министър на икономиката Лидия Шулева и експерта от КНСБ Ваня Григорова.
„Минималната заплата в момента е около 48 процента от средната и е в границите, в които и ЕС определя – анализира Лидия Шулева. - Това обаче не ни прави доволни от равнището на минималната заплата. Изобщо, доходите се генерират от икономиката и доколко инвестициите в икономиката са правилно насочени от работодатели и правителство, това са факторите които ще определят ръста на доходите в България. Сега имаме втори проект за План за възстановяване и устойчивост, като е много важно да се види как може да бъде подкрепена икономиката. В последните години има устойчив ръст на заплатите, който се диктува от пазара на работната сила. Когато нямаше достатъчно работна сила и работодателите бяха принудени да увеличават заплатите, за да крадат работници, тогава заплатите растяха. Като пример мога да дам Ай Ти сектора, а там не съм чувала да имат синдикати. В скандинавските страни има колективно договаряне и там заплатите са прилично високи.
Имам критики по отношение на инвестициите от бюджета по отношение на икономиката. Изхарчиха се в последните години около 2 млрд. лв. за саниране на няколкостотин частни жилища. Не съм срещу санирането и енергийната ефективност, но като имаме предвид изключително ниските доходи и нуждата да се инвестира в икономиката, нещата изглеждат доста разбалансирани. Нужни са ясни приоритети. Ясно е, че ситуацията сега около пандемията от коронавируса е доста по-специфична. Преди това обаче бе факт, че имаше доста безработни, заради отлива на инвеститори в други страни, където условията са по-добри за тях. Не трябва да говорим доколко това е социален дъмпинг. Полша привлече 1 млн. украинци, които инвестираха в икономиката им и това не им повлия негативно .Колективното договаряне е принцип и не съм срещу него. Никой не пречи на никого да си прави синдикални организации и да си преговаря. Лисабонският договор не допуска определянето на трудовите възнаграждения на европейско ниво, централно. Казва се, че това е право на всяка държава и национален приоритет. Налагането на една заплата отнема конкурентни предимства на страните, които се мъчат да се изравнят с останалите”.
„Проблемите няма как да се решат с постановления на Министерския съвет – категорична бе Ваня Григорова. - Общото увеличаване на заплатите е ключът, защото иначе всички ще останем с минимални работни заплати. Проблемът е, че за пореден път виждаме документ, облечен в едни намерения, който е кух. Трябва да направим така, че написаното в директивата да стане малко по-работещо. Колективното трудово договаряне е това, което е заложено в директивата. Това е европейският път през социалния диалог. Работникът е равностоен на работодателя и сядат и преговарят като равни. Това е начина и в скандинавските държави и увеличаване на заплатите. Дефицитът на пазара на работна ръка влияе на заплащането, но бизнеса и днес и преди сериозната безработица пак твърди, че няма работна ръка. Човек, дошъл от трета страна, реално ще бъде благодарен и на по-малко като заплащане, когато няма работа. В директивата е заложено, че работодателите трябва да спрат да пречат на колективното договаряне. Определянето на ефективни правила, реално, ще превърне директивата в нещо ефективно”.
