Експерти за системата на обучение в училищата: Докато мисленето не измести зубренето, образованието няма да се промени
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българските ученици имат проблем с четенето и разбирането на дълги текстове и трудно правят разлика между твърдение и факт. Това показват последните резултати от Програмата за международно оценяване на учениците – ПИЗА, разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Резултатите бяха коментирани пред БТВ от Искра Джанабетска, съосновател на българската платформа "Книговище", която насърчава четенето, и писателката Мария Лалева.
„Проблемът е многослоен – анализира Искра Джанабетска. - От една страна, се наблюдава, че децата се дистанцират от училището, защото то не може да направи така, че да им е интересно. В момента много настървено говорим за техническите науки и малко настрана остават хуманитарните и четенето. Имаме необходимост да се говори малко повече за ползите от четенето и как децата ще се научат през четенето на много умения впоследствие”.
Според нея, докато зубренето не се измести от реалното мислене, няма да има промяна. А това, по думите й, става чрез говорене, четене, обсъждане и задаване на въпроси.
Според писателката Мария Лалева резултатите на ПИЗА са повод да се замислим каква е отговорността на възрастните.
„Приели сме децата като огромна кофа, в която наливаме необходимите според нас знания, без да ги питаме дали те виждат смисъл в това и дали ще им е полезно. Образованието ни има колосален проблем – не ангажира децата емоционално. Образователната ни система не дава свобода децата да покажат, че могат да мислят”, смята Лалева.
Искра Джанабетска и Мария Лалева коментираха и скандала около „превода” на „Под Игото”.
„Живеем в свободна държава и всеки може да прави каквото си иска – заяви Мария Лалева. - За мен осъвременяването на „Под Игото” не е уместно, тъй като това е богатство на езика. Вазов е цяла епоха в литературата ни и архаизмите, диалектните думи са едно богатство. Трябва да си обичаме историята на езика”.
„Направих си труда да прочета част от адаптираните фрази на „Под Игото” – каза Искра Джанабетска. - Това е лош превод, който ограничава произведението. Надявам се това да не окуражи подобни безмислици и в бъдеще да не се правят подобни текстове”.
