ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разломът в село Енчец е крайно опасен, но няма да засегне стената на язовир "Кърджали". Това е първоначалното заключение на експертния екип от Минно-геоложкия университет, който инспектира поразените от движещите се земни пластове в района на Кърджали, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. Вчера екипът огледа проблемните зони в селата Сипей, Енчец, Невестино, гребната база, района на Психоболницата в Кърджали, Костино и Кобиляне, както и сградата на филиала на Пловдивския университет.
Целта е да се изготвят експертен анализ и предписания за решаването на тежкия проблем, както и да се пресече безотговорното говорене на всички, изразяващи отношение по тези процеси, уточни днес кметът Хасан Азис. Веднага след празниците се очаква писменият доклад на експертния екип. Доц. Стефчо Стойнев с опит от над 250 подобни кризи, определи проблема като социален. "Свлачищата се превръщат в социален проблем, докато преди години бяха екологичен такъв. Те засегнаха вътрешността на населените места, жилищни и публични сгради. Причината в последните години да се наблюдават много подобни процеси е свързана с превенцията. В последните 25 г. тя е забравена като понятие и като дейност. Инвестициите на държавата се свеждат само до комисията по бедствията и авариите, реагира се само аварийно за укрепването им, но превенция няма. Преди 20-25 г. МРРБ разполагаше с близо 20 млн.лева именно за превантивни цели и свлачищните процеси не бяха масово проявени", коментира той. Най-големите свлачища са в село Сипей на площ около 14 декара, има разрушени къщи.
Още през ноември-декември 2014 г. започна развитието на процесите там. В южната част на селото над 16 къщи попадат в свлачище, което тепърва се активизира. В нови 10 къщи в северната част вече има пукнатини, което показва, че процесът напредва и се задълбочава. Според доц.Стойнев конструктивните нарушения при тях все още са поправими, но в Сипей трябва да се приложат спешни мерки за ограничаване на свличанията, заяви той. В село Енчец обаче ситуацията е далеч по-критична, свлачищните зони са 3. Пътят към селото е с пропадания, необходима е аварийна техническа намеса. Второто свлачище е най-голямото в района, то започва от първата къща, минава през цялото село, през двора на училището и е поразило една къща, която вече е необитаема. То не може лесно да се види, защото зоната на хлъзгане на земните пластове е много дълбока - ако в Сипей дълбочината е 3-6 метра и е възможно процесите да бъдат овладени, то в Енчец става дума за хлъзгателна повърхнина повече от 20 метра, обясни експертът от МГУ. Според него затова там признаците на движението са много малки и е наложително задълбочено проучване. Спешно трябва да се направи мониторингова система за наблюдение, която включва както геодезични репери, така и специализирани устройства, поставени в дълбочина, тъй като обхватът на свлачището е огромен, подчерта той. Третото свлачище в района на Енчец е на гребната база на Националната федерация по кану-каяк и е свързано с подземните води, то е сравнително плитко с дълбочина на хлъзгателните повърхнини 2-2,5 метра и няма сериозни деформации по сградите. Изключение прави една, която се движи самостоятелно като кутийка и се е отместила с около 15 сантиметра навътре в язовир "Кърджали".
Собствеността е на Министерството на младежта и спорта, ангажиментът за укрепването е на ведомството. Няма обаче опасност разломът в селото да удари стената на язовир "Кърджали", тя е стабилно защитена и се намира в коренно различна геоложка среда. В Невестино пред окончателно разрушаване е единственият път към и в селото, има къща с тежки конструктивни нарушения, още 3-4 са под риск, установили експертите при вчерашния оглед. Свлачище е засегнало не само района около Психоболницата в Кърджали, но и оградата на здравното заведение, и напредва към сградата, както и към помпената станция. "Свлачищният натиск е много голям и има опасност да повлече станцията, която водоснабдява няколко населени места. Тя трябва да бъде сериозно укрепена, а водопроводите да бъдат преместени от рисковата зона", препоръча доц. Стойнев. Един от корпусите на филиала на Пловдивския университет в Кърджали е силно компрометиран, но причината не са свлачищни процеси, а това, че висшето училище е в най-ниската градска част преди терасата на река Арда. Там се дренират много подземни води, тъй като едната част на сградата е върху чакъла на речната тераса, а другата – върху бентонитовите глини, обясни експертът. Направени са технически предписания за изграждане на дълбок дренаж и подобряване на основите на цялата сграда на филиала. Преди седмица кметът на Кърджали внесе в МС искане за спешно финансиране на дейностите по ограничаването на свлачищните процеси и укрепването на поразените райони в размер на близо 12 млн.лева. В него обаче не фигурира най-застрашеното село Енчец. Отговор от комисията няма, пари също.
