ЕКСПЕРТНО В ПИК: Проф. Антоанета Христова с дисекция на посланията на премиера Борисов - ето как отвърна на атаката на Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Борисов контролира ситуацията и показва отговорно отношение с умерен тон на говорене. Така коментира политическия психолог проф. Антоанета Христова поведението на премиера по време на днешното му интервю, в което трябваше да отговаря на обвиненията на опозицията и президента Румен Радев. Ожесточава ли се войната между институциите, какви да причините за протестите и допуска ли грешки кабинетът коментира още проф. Христова в интервю за ПИК.
- Проф. Христова, като човек, който разбира прекрасно езика на тялото и скритите послания в поведението на политиците, как ви се стори днес премиерът Бойко Борисов в телевизионното си интервю от сутринта?
- Стори ми се като човек, който носи много товар на раменете си. Това беше първото впечатление. Второто е, че независимо от този товар се опитва да държи контрол над ситуацията. Трето - че изключително балансирано и премерено се самоконтролира по отношение на това какво говори и по-конкретно – да не напада. Както самият той каза в един момент от интервюто. Интервюто беше изключително премерено и вербално и невербално. Това беше успешен опит да отговори на всички обвинения, които се сипят ежечасно. Те имат специфична динамика почти на всеки 24 часа.
- Имаше обаче опити да бъде уязвен като се повтаряха въпроси и теми, по които той вече категорично е дал становище, като например оставката на вицепремиера Валери Симеонов, а той неколкократно е казвал вече, че не зависи от него. Подаде ли се на тези опити да бъде уязвен?
- Той беше изключително искрен и когато човек е искрен, трудно може да се подаде, защото просто няма други отговори. А тези са очевидни. Валери Симеонов заедно с целия патриотичен блок имат споразумение с ГЕРБ и оттук нататък отношенията им се базират на определени правила. Те не предполагат състава на коалицията да бъде еднолично решение на премиера. В този смисъл всичко, което се случва вътре в рамките на малката коалиция, разбираемо е в ръцете на тримата й лидери. Така че това е толкова очевидна ситуация, в която на премиера са му вързани ръцете, че няма накъде повече.
Тази ситуация е определена от демократичните правила на избор. Факт е, че българите не избраха ГЕРБ да управляват сами. И това е проблем заради ограничеността на правомощията и ограничеността на отговорността на коалиционните правителства. Ако избирателите са ти дали на 100% правото да управляваш и 100% искат от лидера на твоята партия отговорност, тя се носи еднолично. Но в момента, в който избирателите не са дали това право, а са изискали чрез вота си коалиционен състав, това означава, че ръцете вече са вързани на този, който формира правителство. Това е и част от теорията на коалиционното управление. Тези проблеми се повтарят в различни вариации във всяка държава, която има коалиционно правителство.
- Чии са протестите и блокадите в страната в момента – на опозицията, която ги подкрепя ли, или на лица от крими контингента, които логично са срещу законността, защото някои от тях имат и присъди за затвор?
- Още в началото казах, че има структура, която се променя на всеки 24 часа. Няма протест, който да няма сценарий и се разчита на едно ядро, чрез което постепенно да започне да привлича като магнит хората, които са недоволни.
Тогава, когато обаче имаш бърза рефлексия на правителството да отговори на формулираните искания, се прилага друга тактика от страна на тези, които са стратези на сценария - да търсят грешки. Такива грешки винаги се намират и ето, че една голяма направи Валери Симеонов, защото даде повод.
Втората тактика, която се прилага при правителство, което като сегашното бързо отговаря на исканията и дава, каквото се поиска, е да разширят исканията. Стратегията е да ги направят такива, че да не може да им се отговори с едно действие. Това се случва сега – казват, че им писнало от всичко. Това е механизмът и това е елемент от развитието на процеса.
Автентичното недоволство има конкретика – майките, например, искат законопроект. А сценарийното искане е да се казва „Писна ни”. В момента се случва това и исканията се превръщат вече в абстрактно понятие от една страна, и от друга – промяна в структурата на хората, които имат искания. Все повече виждаме хора със специфично излъчване и поведение пред камерите. Затова мнението ми е, че ситуацията е критична.
- Какъв е изходът от тази ситуация и късно ли е за действие?
- Няколко думи за грешките. Нямаше превенция срещу неравенствата в България, които стават все по-големи. Борбата с корупцията, арестите и въздаването на справедливост с миналата дата, е в правилната посока.
Грешката обаче е, че освен това има огромна група от хора, които показват, че неравенствата растат и броят на хората, които са на най-ниското ниво на социалната стълбица са много, ножицата е огромна. Към този проблем трябваше да има превенция и той се решава с реформи в секторни политики като социалната, здравната и стратегическо развитие на икономиката. Това са нещата, които трябваше да се случат преди.
Засили се международната политика, което е безспорно важно и има връзка между развитието навън и вътре в страната, но тази връзка е не се разбира тук и сега от бедния човек.
- Премиерът днес няколко пъти подчерта, че за всичко това дават пари и в това отношение има осезаемо развитие не от вчера, а от две години насам, след като България първо трябваше да даде над 7 млрд. лв. за КТБ и АЕЦ „Белене”. Не са ли това неоспорими факти и не искат ли прекалено бързо хората да има растеж?
- Всичко това е очевидно. Очевидна е и борбата с олигарсите. Хората не вярват обаче, че реално ще има наказание. Въпреки това, те сега се чувстват зле и нямат ежедневието, което са свикнали да имат. Семействата им страдат, бизнеса е спрял, в стрес са от прокурорски проверки. И те имат интерес от нестабилност и промяна на властта.
Десните също, защото искат да се говори за тях и да се върнат на политическата сцена по време на предизборна кампания.
Интерес има и президентът Радев, защото иска да расте имиджа му на опозоционен лидер, на лидер на обществено мнение. Видели сме вече играчите, които имат интерес. Всички те обаче не са толкова важни, защото от значение е българинът, който е на най-ниското ниво на социалната стълбица. А той има интерес да види, че се грижат за него и отношението към него е като към човек, за който се мисли.
Затова, когато му се казва, че са дадени тези пари и че ще има повишение, той го разбира, но все пак той днес си плаща сметките и си купува сиренето. И затова смятам, че повече реформи и говорене по отношение на този човек и необходимите промени, които се случват и ще се случват в негово име е нещото, към което трябва в момента да се обърне управляващото правителство, за да преодолее кризата, в който се намира. А сега сме в етапа на социалните проблеми. Трябва да има рефлексия към тях.
- Казахте, че Румен Радев се държи като опозиционен лидер и други анализатори са давали неведнъж мнение, че има намеци за политическа кариера от негова страна. Партия ли ще прави и как отговори на тези нападки Борисов?
- Реагира много точно – отговори премерено и с необходимия тон за запазване на отношения и с това, че показа, че не иска да води война от негова страна. Отговори му също така и на всички въпроси.
- Добър коз за кабинета ли е най-добрият доклад от Европейската комисия, който до момента сме получавали.
- Добър коз е, защото нас винаги ни сравняват с Румъния, а от гледна точка на общественото мнение човек е конкуриращо се същество и сега, когато ти казват, че си по-добър от съседа, е хубаво. Хубаво е и, че има напредък. Но пак напомням, че Европа е далече за тези най-бедни хора, за които говорихме и част от които са автентично на улицата. Докладът освен това не е оправдание.
В миналото винаги, когато управляващи партии са опитвали да правят имидж с външна подкрепа или са викали на помощ свои посестрими партии от Европа, никога не се успявали. Винаги погледът на човек е към неговото ежедневие. Международната политика е на друго ниво и е работа за по-интелектуални асоциации.
Политиката, която печели избиратели е политика на тук и сега.
