ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От началото на годината министърът на туризма Ангелкова твърди, че туризмът ще е на плюс, едва сега се вижда, че въпреки добрите данни на НСИ този бранш регистрира спад с около 30%.
И пак се намират „оптимисти” сред управляващите, които се заричат, че през зимата ще реализираме бонус при записванията за ски курортите. Върху икономиката на България, върху малкия и среден бизнес в България влияние оказват много фактори, а намаляването на кредитирането, което се забелязва от известно време, е резултат от влошаването на бизнес средата. Това е така, защото предприемачите са достатъчно трезви и зрели – те си дават сметка, че не могат да рискуват с нов кредит и да ликвидират и малкото, което все още функционира, смята Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камар.
Друг е въпросът дали банките са в състояние да предоставят в момента по-добри условия за малкия и среден бизнес. Струва ми се, че това е много труден разговор с тях. Но истината е, че кредитирането е в пряка връзка от състоянието на икономиката. Като цяло ще бъдем доволни, ако приключим годината не с очаквания икономически растеж, защото това няма как да стане, а с резултат близък до 1-2%, колкото бяха първоначалните прогнози. Иначе можем да се похвалим със сектори, които продължават да работят добре. Например, много от фирмите, които се бяха изнесли в Украйна - ишлемето, шивашкото производство, заради тежката криза там, отново се прибраха в страната. Други печеливши са много от немските компании, които продължават да инвестират в страната – примерно, в Технологичния парк в Божурище. Там се предвижда от следващата година работните места да бъдат удвоени.
Разбира се, не всички бизнеси отчитат загуби, но като цяло картината не е в светли тонове. И тази тенденция може да се регистрира от протестите и готовността за тях, изразена от работещи в отделни браншове. Макар че тази мярка е крайна, смятам, че пътят е преди всичко през диалога. Позицията на Софийската търговско-промишлена камара е, че е наложителен закон за търговските камери, за да има единна точка, в която да се събират проблемите на браншово ниво. И чак след това да се тръгва на разговор с правителството. А не всеки бранш, както сега, самостоятелно да си решава въпросите в своя полза със законодатели и изпълнителна власт.
Ако има резултат при едните, скача другият бранш, който смята, че неговите интереси са нарушени. Това не е продуктивно, диалогът е сбъркан, провеждан по този начин. Несправедлива е и диспропорцията, според която заплащането в държавния сектор сериозно надвишава това – в частния. Каквито и мними съкращения да се правят там под формата на обещания, виждаме, че бонусите им растат. И има абсурди – обикновени чиновници, които не поемат никаква отговорност, вземат в пъти по-големи възнаграждения от заетите в частния сектор, които са с високо ниво на квалификация и компетентност.
Спомнете си един министър, който каза, че като депутат не бил в състояние да си храни децата със заплатата си на народен избраник. Разбирате ли за какво става дума? В България имам усещането, че и при това правителство не се чува гласа на бизнеса. Бизнес организациите са четири, разделени са, а фирмите са обезсърчени от този факт. Те виждат, че диалог няма и всеки от тях гледа индивидуално да си решава въпросите с властта, както и докъдето може. Логично – резултатите са незадоволителни.
Ситуацията в Европа е много тежка, особено със сегашните мигрантски неволи. И ако това не се промени, няма как да се подобри прогнозата за бизнеса, който винаги се стреми към спокойствие и политическа стабилност. Стана пределно ясно, че ЕС не може да се развива като социалистическа държава. Някои превратно го приеха като един мощен източник на пари, т.е. има кой да ги дава, дайте да ги усвояваме. Това са едни много познати стари щампи. Както и движенията на едни милиарди от една страна към друга за запушване на разни „дупки” в системата.
Това не може да продължава повече. ЕС трябва да си направи сериозна равносметка на парите, които се харчат, защото се оказва, че 90% от еврофондовете са проблемни. И не само у нас. Еврофондовете станаха източник на финансиране не само на инфраструктура, но и на корупционни схеми, с последващо обогатяване на едни за сметка на други. Ето това за мен е социализъм – едни пари се раздават като че ли са ничии. Има какво да се преосмисли в този европейски модел – включително и за субсидиите за земеделие, които изкривяват пазара. Защо не се дават субсидии, например, в машиностроенето? Отговор няма, а е логичен въпрос. И представителите на бизнеса ненапразно питат.
Изкривяването на пазара е голям проблем! В глобален план ще припомня един анализ отскоро на швейцарската банка Credit Suisse, според който средната класа в света е спаднала до 14% и продължава да се свива. А тя се захранва предимно от малкия и среден бизнес. Наистина световното население се увеличава, а потребността от работна ръка намалява. Затова в последно време се активизираха дискусиите за т.нар. нова икономика. Те бяха инициирани първо в САЩ, където много икономисти констатират, че сегашният неолиберален икономически модел, т.е. движейки се по този път, натрупва огромни напрежения в обществото. Те няма как да бъдат решени от само себе си. Пример за това са и сегашните емигрантски потоци в Европа. Те доказват, че в едни райони на света икономическата, политическата и социална обстановка , въобще, условията за живот вече са паднали толкова ниско, че действително хората вече няма какво да губят и тръгват нанякъде. Но е грешка да се върви към Европа, защото тя не е най-динамичния пазар и няма да може да поеме това гигантско преселение - не може да осигури на всички работа и препитание.
ЕС не е съставен от страни-нови „азиатски тигри”, които се развиват със стремителни темпове. Ще се породи и друг огромен проблем – повечето мигранти са ниско образовани и ще се появи силно напрежение между тях и местните работници в конкуренция за нискоквалифицираните работни места. Не виждам някой в ЕС да се е загрижил за този процес, който на този етап изглежда неуправляем и непрогнозируем.
