Епископ Тихон удари мощно рамо на ваксините: Те са спасителният ни пояс
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ваксината е един от начините да преодолеем вируса. Другият начин е да изградим антитела, след като сме се разболели, но това е временно. Това каза Тивериополски епископ Тихон, който стана първият духовник у нас, който се ваксинира срещу коронавируса.
"Не съм целял да покажа нищо. Просто исках да подкрепя проф. Ангелов, когото познавам още от работата му в Александровска болница. Това, че е станал министър и донякъде политическо лице, не означава, че не може като лекар да се произнесе по такъв въпрос", обясни още той пред "Монитор" мотивите си да се ваксинира.
"Вярвам на обществото от лекари. Ако нямаме доверие на нашите медици за здравето си, питам тези хора как се качват тогава на маршрутка например? Толкова ли е сигурно, като пътуваме? Или пък с какво доверие се качват в асансьори, след като непрекъснато чуваме, че има инциденти с тях? Примерите са много. Ненапразно учени ни призовават да се ваксинираме, защото няма да издържим на този натиск, на тази пандемия, а ние проявяваме лековерие", продължи владиката.
"Моето убеждение е, че тези, които имат открития в науката, получават просветление за пътя си. Неслучайно преди министерството на образованието се наричаше на просвещението, сега никой не иска да му "просветва". Всеки иска да е образован, но самото образование не говори за някаква мъдрост и просветеност", изтъкна роденият в Германия духовник.
"Само че не разбирам едно – уж, от една страна, търсим спасение, а когато ни се подава такова, ние го отхвърляме. Изведнъж решаваме, че това не може да бъде чак такъв спасителен пояс", изрази своето учудване той.
"Липсват ни желанието и търпението да се вгледаме в нас самите. Затова ще апелирам за това. Страхуваме се от самите себе си, срамуваме се понякога дори. Не бива да бъдем толкова критични, но пък е и безотговорно да не се вгледаме в себе си и да не потърсим онези неща, от които най-много ни е срам, че сме сторили. Нека ги анализираме, да си ги кажем на нас самите и да си помислим дали трябва да ги вършим и занапред. Това вглеждане в себе си е от съществено значение. Не искам да убеждавам никого в религиозната вяра, в Бога, искам хората да я открият сами. Тогава те ще са достигнали сами до Бог, а това е най-ценното", отговаря той на важния въпрос какво ни липсва в днешно време.
