ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За срещата на новия турски президент Реджеп Ердоган с председателя на етническата партия ДПС, която функционира в България, научихме първо от турските медии. Едно на нула за тези от нас, които много безразсъдно ни наричат конспиративно мислещи. Разговорите между двете делегаци в комплекса Чанкая са били затворени за медиите – дори за турските. Били са конспиративни.
За българските медии - дума да не става, че може някой дори да ги информира, камо ли да ги допусне на нещо подобно. Той небългарският президент Росен Плевнелиев си позволява да унижава българските медии в отечеството ни, като ги ограничава от събития с участието на турски официални лица и имами, обвинени по т.н. „имамско дело“, пък какво да кажем за турския.
Имам предвид срамния случай отпреди година и два месеца, когато по настояване на Росен Плевнелиев не бяха допуснати български медии на вечерята-ифтар по случай Рамазан Байрам и предшестващата я среща в Пловдивското мюфтийство с тогавашния турският вицепремиер Бекир Боздаг. На тази среща присъстваха и 13 имами, вкл. двамата обвинени по делото за разпространение на салафизъм под шапката на фондация „Ал Уакф ал Ислами“, пазарджишкият Абдуллах Салих и смолянският Неджми Дъбов.
Нека кажа така – не може да има силна национална политика по какъвто и да е въпрос, след като не може да се постигне консолидирано разбиране по този въпрос, вкл. и сред върховете на държавната власт. Тук е така – в момента, в който даден политик решително започне развързването или разсичането на възел от проблеми, който е търпян и завързван в продължение на десетилетия, веднага се появява много консолидирана и вредна в мисленето и действията група от „българи“ на публични позиции, които започват да работят с бясна страст против. Затова си мисля, че тук скоро оправия няма да има. Не е възможно да има, защото племето е виновно. Основно то. Племето избира тези „вождове“.
Нужна е промяна на механизма на елитогенезис, но това са дълбоки води, да не задълбавам там. Не са за това племе, нито пък за това време. Ще изядем солта, боя, ще си платим и тогава ако има останали поумнели – те ще измислят нужното. Ако!
Какво всъщност ни съобщиха с конспиративната среща между Ердоган и Местан? Нужни са ми поне петдесет хиляди знака, а аз не мога да надскоча 5500, в най-широкия вариант – 7000. Това е единствената причина, ако този текст Ви изглежда незавършен. За да компенсирам това донякъде, ще пиша демонстративно тезисно. Първо, Анкара залага основно на ДПС за провеждането на своята неоосманистка политика в България.
Главно чрез възможностите на ДПС да консолидира сериозен електорален ресурс на всеки избори, с което се превръща в силов фактор, пласиращ нужните публични лица във властта. Тези публични лица са с демонстративно изразявано антибългарско мислене и поведение и често са директно подбирани от криминалитета. Извод: криминалната шайка ДПС ще усили действията си като ударен отряд за дестабилизация на центровете на властта в България чрез пряко внедряване на криминалитета в публичната власт и оттук – съсипването на възможностите за единна национална политика по стратегически направления.
Второ, новият лидер на ДПС Местан явно е мотивиран подходящо и посочен като годен да провежда тази деструктивна политика на господарите си в Анкара. Нека не Ви заблуждават витиеватите изказвания на филолога Местан – под тях и зад него се надига мътната вълна на протурския ислямизъм, който заплашва да потопи в кръв не само страната ни, но и Балканите.
Смятате, че е преувеличено? Не, не е. Даже мисля, че сме закъсняли. Вижте снимките на ислямистите в Пазарджик и селата наоколо, в Смолянско и общините в тази област и сравнете знамената, невербалните знаци и надписите с това, което виждате всекидневно в т.н. „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Всичко е идентично. До най-малката подробност. Тукашните проводници на тази смъртна заплаха за държавата и нацията ни гравитират основно около ДПС и НПСД. Апропо, някои неинформирани коментатори сравняваха ръкостискането и сядането на една маса на Ердоган и Местан с раздалечеността на Касим Дал, който бил преди преди две години и половина на десетки метри от Ердоган по време на партийния конгрес на Партията на справедливостта и развитието. На тези коментатори само ще кажа, че преди две седмици Касим Дал беше на един метър разстояние на обща снимка с Ахмед Давутоглу, основната омайна сирена на неоосманизма, който днес вече е премиер на Турция. Дано не издавам класифицирана информация, но в нашето контраразузнаване има данни от външно наблюдение, вкл. видеа на засечени срещи на същия човек и на поне пет депутати от ДПС в попредния парламент от срещите им със служители на турските специални служби.
Един министър на вътрешните работи преди време ми разказваше, че когато е бил на посещение в Турция през 2010 г. заедно с тогавашния премиер Борисов, а в делегацията бил и Касим Дал, по едно време Дал се шмугнал в една стая на сградата на турския парламент и се задържал известно време там. С кого се срещал и какво е правил, остава пълна загадка, която самият Касим Дал никога не споделил. Централата на Касим Дал на бул. „Т. Александров“ често беше посещавана от личния емисар на Ердоган за Балканите. Това също е засечено от нашите служби, даже си мисля, че се знае и какво е говорено там. Нека не подценяваме днешните ни служби – част от тях нямат нищо общо с комунистическите си предшественици и си вършат работата доста по-добре от тях.
Проблемът е, че от дейността им нищо не се доразвива като успех. И как да се доразвие, след като всеки опит за париране на тази антибългарска дейност на тези две партии се посреща веднага с врещене от коалиционните партньори на НПСД, каквито са ДСБ например. И с врещене от един генерал от контраразузнаването, който колчем някой пипне любимите му Ердоганови протежета почва да се блещи по медиите, че виждате ли, Касим Дал бил подслушван и разработван. А какво да се прави, ако този човек престъпва закона с контактите и действията си? Същата партия ДСБ, от която е въпросният генерал, беше в основата на приемането на националпредателската декларация /заедно с ДПС, ГЕРБ и БСП в попредния парламент/, която обяви т.н. „възродителен процес“ за етническо прочиставне.
Ето тук е големият въпрос и вече следва третото заключение - в тази си разрушителна дейност ДПС и нейните функционери, както и лилипутите от НПСД имат на своя страна немалка група български партии, политици и граждани. Трудно се разбива такава консолидирана в мисленето и апетита за власт мешавица. Трябва да завършвам, затова само ще припомня какво каза на традиционната среща в местността Демир Теке баба край Исперих на 26 май 2012 г. Ахмед Доган: „Особено ние като официални лица, депутати, кметове задължително трябва да се изказваме на български. Защото самата Конституция забранява...Това не е демократично. И не може да бъде демократично. И това не е само в България така...Аз съм убеден, че 2020-та година, до 5-10 години този въпрос ще се реши по един естествен начин”.
Дали има някой, който да не разбира какво ни готвят Ердоган, ДПС, Доган и Местан? Добре, нека ви кажа: готви ни се съдбата на Македония. Нека погледнем какво се случи за последните двадесет години в съседната ни бивша югославска република. След сблъсъците между Армията за национално освобождение и македонските сили за сигурност със стотици жертви, последва Охридското споразумение. То беше подписано от правителството на Република Македония и представители на етническите албанци на 13 август 2001 г.
Споразумението беше под егидата на САЩ и ЕС, а американският посланик Джеймс Пардю, който дойде в България през 2002 г., е с особена роля за това споразумение. То наложи албанския като втори официален език в Македония, след промяна в конституцията, че такъв статут ще получава всеки език, който се говори от етническа общност, която представлява над 20 % от населението на страната.
Десет години след това албанците там започнаха процес на т.н. „свръхпрочит” на Охридското споразумение или искания за налагане на албанския като задължително изучаван официален език в цяла Македония.
