ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ЕС ще представи дългоочакваната реформа на фискалните си правила, която силно раздели държавите членки по въпроса как да се насърчат инвестициите и същевременно да се засили контролът върху държавните разходи.
Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, иска да реформира правилата, известни като Пакт за стабилност и растеж, които ограничават размера на заемите, които 27-те държави-членки на блока могат да вземат.
Но предложенията разделиха блока на по-пестеливи северни държави, включително Германия, и по-разточителни южни държави като Италия.
Германия, която е твърд защитник на фискалната дисциплина, се опасява, че Брюксел ще разхлаби прекалено бюджетната "усмирителна риза" на ЕС и ще подкопае справедливостта в блока. Италия и други страни твърдят, че правилата ограничават способността им да инвестират.
Понастоящем пактът предвижда публичните дефицити на държавите да не надвишават три процента от брутния вътрешен продукт, а дългът да остане под 60 процента от БВП.
Европейският съюз преустанови действието на правилата през 2020 г., за да позволи на държавите членки да налеят пари в икономиките си по време на пандемията от коронавирус.
Това беше удължено миналата година, за да се позволи на държавите да увеличат разходите си, за да защитят домакинствата и бизнеса от високите цени на енергията, предизвикани от руската война в Украйна, и да избегнат рецесия.
Оттогава дълговете на държавите-членки на ЕС нараснаха главоломно, а единственото нещо, за което всички страни са съгласни, е необходимостта от реформиране на пакта.
Правилата трябваше да влязат отново в сила през следващата година, но миналия месец Брюксел заяви, че ще има постепенно връщане, като препоръча на държавите-членки да ограничат разходите си през 2024 г.
Когато Комисията за първи път обяви плановете си за реформа през ноември 2022 г., тя заяви, че целите за трипроцентов дефицит и 60-процентов дълг ще останат, но ще има повече гъвкавост чрез индивидуални планове за намаляване на дълга, съобразени с нуждите на всяка страна.
ЕС иска да даде свобода на действие на държавите да инвестират в цифрови и екологични технологии, докато Брюксел се бори с предизвикателствата, идващи от САЩ и Китай, където енергийните разходи са по-ниски, а щедрите субсидии рискуват да отблъснат предприятията от Европа.
Комисията вероятно ще даде на страните по-голяма свобода на действие при възстановяването на бюджета и ще им даде повече време да намалят дълга си в замяна на реформи и инвестиции.
Понастоящем пактът предвижда, че всяко ниво на дълга над 60% трябва да се намалява с една двадесета част всяка година, но тази мярка се счита за неприложима, тъй като може да наложи болезнени икономии на задлъжнелите страни. Всъщност тя никога не е била прилагана.
Дългът на държавите от ЕС се покачи след финансовата криза от 2008 г. и след пандемията от ковид. Днес дългът на Италия е почти 150%, а на Франция - около 110%, което е доста над допустимите граници на блока.
След като предложенията бъдат представени днес, ще последват месеци на вероятно ожесточени преговори между държавите членки и Европейския парламент, тъй като различните държави искат промени по различни причини.
Андреас Ейсл, изследовател в Института "Жак Делор", посочи пред АФП няколко причини за разделението, сред които са значителните различия в икономическите модели на страните членки.
"Някои страни, като Германия, функционират в голяма степен по експортно ориентиран модел, докато други, като Франция, отдавна постигат растеж по-скоро чрез вътрешно потребление. Тези различни модели поставят различни изисквания към ролята на фискалната политика", каза той.
