Ето какво анализира НАСА, докато астронавтите от Artemis II са в леден вакуум
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докато астронавтите от мисията Artemis II са защитени от ледения вакуум на космоса по време на пътуването си, телата им остават изложени на потенциално високи нива на радиация – опасност, която НАСА внимателно проучва.
Полетът им около Луната ги отвежда по-далеч в космоса от всеки човек досега – на повече от 1000 пъти разстоянието между Земята и Международната космическа станция.
Магнитосферата на Земята осигурява известна защита срещу космическите лъчи и слънчевите частици за астронавтите на МКС, но такава защита липсва при мисии до Луната.
Изследването на въздействието на радиацията е ключово, тъй като НАСА планира в бъдеще да изгради база на Луната и да изпрати хора до Марс.
Американската космическа агенция е инсталирала сензори за радиация в капсулата „Орион“ и е взела кръвни проби от астронавтите преди излитането, за да ги сравни с резултатите след завръщането. По време на мисията се събират и проби от слюнка, а здравословното състояние се следи чрез смарт часовници.
В капсулата са поставени и модерни компютърни чипове, които могат да имитират определени физиологични функции, като например тези на органи. Екипът е избрал да симулира костен мозък, тъй като той е сред тъканите, най-бързо повлияни от радиация и други стресови фактори.
Според учения от НАСА Стивън Платс, събраните данни ще помогнат да се разбере разликата между ниската околоземна орбита и дълбокия космос.
„Очакваме да наблюдаваме много повече галактическа космическа радиация – идваща от свръхнови и присъстваща навсякъде – за разлика от радиацията от Слънцето“, каза той.
Платс отбелязва, че освен повишен риск от рак, радиацията може да засегне централната нервна система и кръвообращението.
„Тя може да доведе до възпаление в мозъка, което увеличава риска от заболявания като Паркинсон“, обясни той.
Тъй като мисията Artemis II продължава само 10 дни, рискът от радиация не е толкова висок, но при по-дълги мисии – например до Марс – опасността значително нараства.
Провеждани са обширни медицински изследвания и върху астронавтите от програмата „Аполо“, но технологиите днес са много по-напреднали, отбелязва Брус Бетс от Планетарното общество.
Друг ключов аспект е психичното здраве при дълги мисии. Изолацията и ограниченото пространство могат да се окажат най-голямото предизвикателство.
Платс сравнява разликата между условията на МКС и малката капсула „Орион“ като преминаване от „шестстайна къща… към кемпер“.
