ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Правителството одобри промяна в наименованието на Института по творчески индустрии и бизнес в структурата на Университета за национално и световно стопанство.
В института са настъпили значителни структурни промени. Към него се присъединява университетският Център по интелектуална собственост. Цялата материално- техническа база и оборудване заедно с изградените информационни системи, електронни платформи за обучение и бази данни, налични материални и нематериални активи на центъра преминават към Института по творчески индустрии и бизнес. В звеното ще функционира още офис за трансфер на технологии, създава се и нов Център за информационно обслужване.
С направените промени се разширява и полето на дейност на института, поради което утвърденото наименование вече не отговаря на обхвата и предназначението му. Във връзка с това то се изменя в „Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер”.
Изменението е съгласно решение на Академичния съвет на Университета по национално и световно стопанство и по предложение на ректора на висшето училище.
Осигурява се широко участие на заинтересовани страни в процеса по програмиране на стратегическите документи на България за управление на средствата от фондовете на ЕС
Правителството прие изменение на Постановление № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 - 2027 г.
Необходимостта от приемане на нормативния акт се обуславя от осигуряване на широко участие на заинтересованите страни в процеса по програмиране на средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. С извършените промени се допуска в тематичната работна група за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони да бъдат включени юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в частна полза и кооперативни съюзи.
Целта е да бъде изготвен балансиран стратегически документ, който ефективно да отразява и адресира потребностите и приоритетите от финансиране, както в земеделския сектор, така и в хранително-вкусова промишленост.
Правителството одобри прехвърлянето на допълнителни финансови средства към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г.
Правителството одобри проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.
Изменението на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” е вследствие на допълнително прехвърлени към бюджета на програмата средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 - 2020 в размер на 30 млн. лева. Целта е с тези средства да се помогне на предприятията от транспортния сектор, актуализиране на наличните свободни средства по програмата за изпълнение на мерки за преодоляване на последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, както и включване на нови специфични индикатори, свързани с мерките по линия на Кохезионната политика за адресиране на кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19.
Съгласно актуализираните данни средствата за подкрепа за МСП, засегнати от кризата, причинена от пандемията COVID-19 са в размер на 942 028 586 лева. Увеличеният финансов ресурс на програмата ще се използва за укрепване на българския бизнес и адаптирането на дейността му в условията на бързото разпространение на COVID-19.
Правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 година
Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план.
Стратегията очертава водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, описани са индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените цели.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване законово регламентираните нива на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.
Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 година
Със свое решение правителството прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през следващата година. Стандартите са съобразени с размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2021-2023 година.
За 2021 г. в сектор „Образование“ стандартите за финансиране на детските градини са завишени средно с 14 %. Стандартите за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка - дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа са завишени средно с 13 %. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са завишени средно с 15 %. Нормативите за финансиране за дейности по подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие и развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са завишени в границите от 10 до 15 %, като някои от тях запазват нивото си от 2020 г. Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е завишен с 16 %, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап е завишен съответно с от 22 % до 39 %, в зависимост от вида на паралелката, в крято се обучава ученикът. Допълващият стандарт за ученик с разширено изучаване на музика е завишен с 16 %, спрямо 2020 г. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2020 г. За подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, в изпълнение на чл. 283, ал. 9 от Закона за предучилищното и училищното образование, се въвежда нов норматив за финансиране.
В област „Здравеопазване“ стандартите за медицинско обслужване в здравен кабинет са завишени спрямо ЗДБРБ за 2020 г. средно с 20 %, тези за яслена група и детска ясла - средно с 22 %, стандартите за здравни медиатори - с 15,6 % и за общинските съвети по наркотичните вещества - с 13,4 %. Във връзка с изпълнение на предвидените дейностите в приетата Национална стратегия за борба с наркотиците 2020-2024 г. се въвежда на нов допълващ стандарт за психосоциална рехабилитация.
В сферата на социалните услуги стандартите за центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи и пълнолетни лица с увреждания и за защитените жилища за лица с увреждания са завишени с 25 %, спрямо ЗДБРБ за 2020 г., а за всички останали социални услуги стандартите са завишени с 15 %. За 2021 г. е предвидено социалната услуга „асистентска подкрепа“ да се финансира като делегирана от държавата дейност. Размерът на месечната помощ на ученик за 2021 г. е в размер на 40 лв., 35 лв. е била през 2020 г.
В сферата на културата стандартът за финансиране на държавните музеи, художествени галерии, Центъра за подводна археология, Културен център „Двореца“ и Българската национална филмотека е увеличен с 10,9 %, а стандартът за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - с 25,8 %, спрямо 2020 г. Допълнително е диференциран стандарт за закрити площи в диапазона от 12 001 кв. м - 20 000 кв. м. в размер на 80 000 лв. и за закрити площи над 20 001 кв. м. в размер на 150 610 лв. За делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, стандартите за музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, както и за читалищата са завишени с 10 %, във връзка с увеличение на разходите за персонала с 10 на сто през 2021 г.
За 2021 г. за делегираните от държавата дейности в областта на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации стандартите за финансиране на местните комисии за борба с трафик на хора, на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и пълнолетните, на денонощните оперативни дежурни и на изпълнителите по поддръжка и по охрана на пунктове за управление са завишени с 10 %.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
2 500 035 лв. за ученически стипендии се предоставят на 73 училища с високи резултати на държавните зрелостни изпити
Правителството предоставя 2 500 035 лева на 73 общински училища в 34 общини за изплащане на стипендии на ученици. Училищата са определени въз основа на представянето на техните ученици на държавните зрелостни изпити по български език и литература и по математика за период от пет учебни години.
С осигурените средства ще се даде възможност на училищата да провеждат училищните си политики за повишаване качеството на образованието.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения по пет решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 114 769 лева обезщетения в изпълнение на пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 02.04.2020 г. - 07.09.2020 г.
Жалбоподателите по делото „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“ се оплакват, че таксата, която са били принудени да заплатят във връзка с иска им срещу общината, е била прекомерна.
Делото „Костов и други срещу България“ засяга въпроса за определяне на обезщетение при отчуждаване на имоти за изграждане на пътища.
По делото „Антонов срещу България“ жалбоподателят твърди, че отказът на властите за период от няколко години да му възстановят неоснователно събрана сума по отменени ревизионни актове, е нарушила правото му на мирно ползване на неговите притежания (оплакване по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията).
По делото „Шейтанова срещу България“ ЕСПЧ изтъква, че по множество предходни дела срещу България е констатирал нарушения на член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията по отношение на прекомерната продължителност на производството по реституция и приема, че и в настоящия случай производството е неоправдано забавено по вина на националните органи.
По делото „У срещу България“ ЕСПЧ счита, че въпреки че производството по сигнал за изнасилване е започнало бързо и са проведени множество действия по разследване, властите са допуснали съществени пропуски.
Правителството се разпореди с имоти
Със свое решение правителството възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия и да продаде, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, имущество, отнето в полза на държавата, с влезли в сила съдебни решения, по дванадесет случая. Това решение е по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество.
„Български пощи“ ЕАД ще продадат недвижим имот в Русе с площ 54 кв.м. Процедурата предвижда пряко договаряне с дългогодишен служител на дружеството. Продажбата ще се извърши по цена, не по-ниска от определената от независим оценител.
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на три имота - публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на обект „Въздушна линия 11 Kv за основно и резервно захранване на тягова подстанция Крумово", част от национален обект „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград-турска/гръцка граница с оптимизиране на трасето за 160 км/ч".
Съгласно друго правителствено решение се апортира движима вещ - частна държавна собственост, представляваща апарат „Подвижно С-рамо NEEO С - ARM 9", в капитала на УМБАЛ „Александровска" ЕАД. Оценката за съответствие със законодателството в областта на държавните помощи показва, че апортирането на движима вещ на държавните лечебни заведения - търговски дружества, не представлява държавна помощ. Апортирането ще отговори на нуждите на лечебното заведение, което е изцяло насочено към задоволяване здравните потребности на пациентите, за чието обслужване е необходим апаратът.
Одобрено е Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единният съвет за преструктуриране като кредитополучател
Министерският съвет одобри Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единният съвет за преструктуриране като кредитополучател, сключено на 7 октомври 2020 г. и предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон. Споразумението се сключва в изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от членството в банковия съюз, и по- специално в Единния механизъм за преструктуриране.
Всяка държава членка, участваща в банковия съюз, предоставя национална кредитна линия за подкрепа на националното си подразделение в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) в случай на евентуален недостиг на средства за финансиране на преструктурирането само на банки в съответната държава през преходния период до достигане на целевото равнище на ЕФП към 31 декември 2023 г. Кредитната линия между Република България и Единния съвет за преструктуриране е в размер на 113 499 099,01 евро. Тази сума съответства на дължимите от българските банки вноски в ЕФП за периода 1 януари 2016 г. - 31 декември 2023 г.
Националната кредитна линия може да бъде активирана само в краен случай - при недостиг на средства в ЕФП и след като са изчерпани всички други източници на финансиране, включително изискванията за преобразуване и отписване на собствен капитал и задължения, наличните средства в националните подразделения и в общото подразделение на ЕФП (към момента в размер на около 30 млрд. евро), както и капацитетът на Единния съвет за преструктуриране да ползва заеми от външни източници. Системата от национални кредитни линии гарантира защитата на данъкоплатците и е фискално неутрална в средносрочен план, тъй като банковият сектор на съответната държава членка е отговорен за погасяване на сумите, изтеглени по кредитната линия.
Кредитната линия ще бъде активна до по-ранната от двете дати - края на преходния период или по-ранното въвеждане (преди края на преходния период) на общ защитен механизъм, чиято прогнозна дата е средата на 2021 г. След съответната дата, споразумението за кредитна линия се прекратява и ангажиментът на страната за заемно финансиране при необходимост отпада.
Одобрен е проект на меморандум за разбирателство относно международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа
Министерският съвет прие решение за одобрение на проект на Меморандум за разбирателство относно организацията, администрирането и финансирането на Международното училище във Върховното Главно Командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) и упълномощи националния военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите на НАТО да го подпише при условие на последваща ратификация.
С участието на страната ни в Меморандума се предоставя възможност за качествено предучилищно, основно и средно образование на децата на командированите български военнослужещи на национални и международни длъжности в района на SHAPE. Наличието на възможност за посещаване на училище от децата на военнослужещите често е решаващо при тяхното кандидатиране за заемане на международна длъжност, поради което пряко влияе върху процеса на подбор и изпълнение на ангажиментите на страната ни за попълване на тези позиции.
Правителството одобри позиция на страната по дело С-319/19, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество пред Съда на ЕС
Министерският съвет прие днес протоколно решение за одобряване на позиция и даване на съгласие Република България да участва по дело С-319/19, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество пред Съда на ЕС.
Поставените от Софийски градски съд въпроси са насочени основно към тълкуване на разпоредби на Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
В одобрената позиция се представят съображения по допустимостта на преюдициалното запитване и се излагат аргументи в защита на тезата, че Директивата допуска рационална правна уредба като тази по главното производство, както и че прилаганият у нас механизъм за отнемане на незаконно придобитото имущество е гражданскоправна мярка, чиито характеристики отговарят на стандартите на международното право и правото на Европейския съюз.
С участието си по делото България има възможността да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Одобрени са резултатите от българското участие в срещи на ресорни министри от държавите членки на ЕС
Правителството одобри резултатите от видеоконференцията на министрите на транспорта на Европейския съюз по теми, свързани с железопътния сектор, която се проведе на 21 септември. В рамките на дискусиите министрите обсъдиха Берлинската декларация и въвеждането на цифровото автоматично свързване (DAC), въздействието на пандемията COVID-19 върху железопътния транспорт, както и внедряването на цифрови технологии в сектора, включително и изграждането на системи за резервации.
България подкрепи и се присъедини към Берлинската декларация, която ще окаже съществен принос за по-бързото въвеждане и функциониране на железопътните товарни коридори и възприемането на общоевропейски решения, произтичащи от иновации и изследвания в железопътния сектор. В позицията на страната ни бе подчертано, че железопътният товарен сектор в значителна степен успя да постигне очакванията по отношение на защитата на товарните транспортни и логистични вериги по време на пандемията. От началото на кризата усилията на България бяха насочени към улесняване на превоза на стоки, вкл. и чрез прилагането на комбинирани транспортни вериги. Въпреки трудностите, превозите с железопътен товарен транспорт в страната ни отбелязаха ръст с близо 17 % през второто тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. и с 9 % спрямо първото тримесечие на 2020 г.
Одобрени са също така резултатите от българското участие в неформалния видеоконферентен разговор между министрите на икономиката и на финансите на държавите - членки на Европейския съюз, проведен на 6 октомври. По време на заседанието участниците обсъдиха Механизма за възстановяване и устойчивост и постигнаха политическо споразумение по последния компромисен текст. В рамките на разговора Европейската комисия представи Пакета за цифрови финанси и Плана за действие относно Съюза на капиталовите пазари, по които се проведоха дискусии. Обсъдена беше и борбата с прането на пари в контекста на Мрежата за борба с финансовите престъпления. Във връзка с Европейския семестър за 2020 г. министрите обсъдиха извлечените поуки и бъдещите действия в контекста на възстановяването. Участниците бяха информирани за подготовката на виртуалните срещи на министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20, както и за годишните срещи на МВФ, в периода 12-16 октомври 2020 г.
На 9 октомври чрез видеоконферентна връзка се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи“ в част „Правосъдие“. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова информира колегите си от ЕС, че с цел осигуряване на необходимите условия за работа на европейските делегирани прокурори и гарантиране на тяхната независимост, Министерството на правосъдието е внесло законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Закона за съдебната власт в Министерски съвет.
Европейската комисия от своя страна осведоми министрите на правосъдието относно процеса по институционализирането на Европейската прокуратура (ЕРРО). Комисарят по правосъдие Дидие Рейндерс заяви, че със създаването на колегията на европейските прокурори на 28 септември 2020 г. е отбелязан важен етап в историята на прокуратурата. Европейският главен прокурор JIaypa Кьовеши обясни, че колегията на европейските прокурори е приела правилата за избор и работа на европейските делегираните прокурори, но въпросът с броя им от всяка държава членка остава отворен. Германското председателство представи проект на Заключения „Достъп до правосъдие - предимствата на дигитализацията" и изложи накратко следващите стъпки към напредъка на процеса на цифровизация на правосъдните системи в държавите членки.
По време на заседанието всички изказали се държави членки, включително и България, изразиха подкрепа за публикуваната през юли 2020 г. Стратегия на ЕС за по-ефективна борба със сексуалното насилие над деца. По темата за антисемитизма министрите се обединиха около идеята за изработване на национални стратегии и планове за действие, които държавите членки да изготвят за борба с антисемитизма, включващи специализирани обучения за разпознаване на такъв вид престъпления, подобряване на регистрацията и събирането на данни за престъпления от антисемитски подбуди, както и за прилагане на обща дефиниция за антисемитизъм, която вече е приета от България.
Правителството одобри също така резултатите от участието на българска делегация в неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика, проведена на 13 октомври. В рамките на дискусията министрите обсъдиха участието и подкрепата на работниците и служителите при преструктуриране и равното участие на жените и мъжете на пазара на труда.
Пандемията COVID-19 оказа дълбоко отрицателно въздействие върху икономиката, което доведе до преструктуриране на много предприятия. Последните месеци подчертаха голямото значение на цифровите технологии и умения за функционирането на съвременния бизнес и общество. На този фон защитата на работниците в случай на преструктуриране става по-актуална от всякога. За целта България ще използва възможности за европейско финансиране за подпомагане на предприятията и работниците и служителите. На европейско ниво трябва да продължи да се прилага балансиран и цялостен подход за справяне с първопричините за неравенството, за да се подобри балансът между професионалния и личния живот.
Съвета „Общи въпроси" (COB) проведе заседание на 13 октомври в Люксембург. България потвърди подкрепата си за главния преговарящ Мишел Барние и неговия подход в преговорите ЕС-Великобритания и окуражи преговарящите да работят усилено за преодоляване на оставащите въпроси. Страната ни напомни важността да се гарантират принципите на недискриминация и реципрочност. Министрите обсъдиха темите от дневния ред на Европейския съвет в подготовка на неговото заседание: пандемията от COVID-19, външните отношения на ЕС и изменението на климата. В рамките на COB, България изрази своята подкрепа и ангажираност за постигането на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни подкрепи и включването на зеления преход, като един от основните стълбове от възстановяването от пандемията от COVID-19. В същото време България изрази позицията, че климатичните цели са въпрос, изискващ политическо решение, като такова решение може да бъде взето само от Европейския съвет въз основа на детайлна оценка, направена от Европейската комисия, за въздействието върху всяка държава членка. Съвет „Общи въпроси" обсъди също и доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото, както и развитието на преговорите по многогодишната финансова рамка.
Неформален видеоконферентен разговор ще проведат министрите на икономиката и финансите на държавите членки на ЕС на 4 ноември. В дневния ред е предвидено да бъдат одобрени заключения на Съвета относно
мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. В рамките на Европейския семестър ще бъдат одобрени и заключения по Специалния доклад на Европейската сметна палата, както и Годишната стратегия за устойчив растеж на ЕС за 2021 г. Съветът ще обмени мнения по актуалното състояние на Плана за действие за справяне с необслужваните кредити и Годишния доклад на Европейския фискален съвет за 2020 г. Министрите ще приемат и заключения за статистиката на ЕС.
Съветът на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в част „Здравеопазване“ ще проведе неформална видеоконференция на 30 октомври. Дебатът на министрите е продължение на срещата на Съвета по здравеопазване от 2 октомври 2020 г. и цели да бъдат обсъдени предложените в проекта на заключения конкретни мерки за реформиране на Световната здравна организация и активното участие на ЕС в този процес, с цел подпомагане капацитета на здравната организация за справяне с извънредни здравни ситуации. България счита, че реформите в СЗО трябва да бъдат обосновани чрез оценка на въздействието. Подготвеността за справяне с трансгранични здравни заплахи следва да бъде в основата на тази оценка, така че реформата да има добавена стойност за всички страни и за СЗО.
Министрите по транспорт на ЕС ще проведат неформална видеоконференция на 29 октомври. В рамките на заседанието ще бъде дискутирана темата „Използването на цифровата революция за постигане на устойчива, безопасна, сигурна и ефективна мобилност в бъдеще“. Българската страна полага усилия за по-широко навлизане на цифровизацията във всички видове транспорт. За България е изключително важно да се наблегне върху постигането на по-равномерен напредък в цифровизацията в транспорта по държави, което да повиши конкурентоспособността на ЕС и за което са необходими непрекъснати усилия на всички заинтересовани страни - ЕС, националните правителства и компаниите в сектора. Очаква се да бъде приета декларация „Интелигентна сделка за мобилност - оформяне на мобилността на бъдещето посредством цифровизация - устойчива, безопасна, сигурна и ефективна“. Българската страна ще изрази подкрепа за всички инициативи на ЕС, които водят до иновативни модели за данни с водещи принципи - оперативна съвместимост, неприкосновеност, сигурност, както и решения, които са полезни за бизнеса и потребителите. Приветстваме и усилията за създаване на общоевропейски пространства за данни за нуждите на научните изследвания и иновациите в полза на осъществяването на цифровата трансформация и постигането на климатично неутрална Европа. Пандемията COVID-19 потвърждава необходимостта от подобряване на свързаността, използването на цифровите технологии и ускоряването на цифровата трансформация.
Правителство одобри отпускането на 53 427 лева за реализиране на проекти в Република Молдова и Грузия
Министерският съвет одобри днес вътрешнокомпенсирани промени на
утвърдените разходи по области на политики по бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г. Със средствата в размер на 53 427 лева ще бъдат изпълнени два проекта на Дипломатическия институт към министъра на външните работи по линия на сътрудничеството за развитие.
Проектът „Изграждане на институционален капацитет на Дипломатически институт към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Република Молдова" има за цел формирането на административен, управленски, експертен, технически и информационно-аналитичен капацитет, съорганизиране на публични прояви, обучение на обучители, на първата в историята на Република Молдова дипломатическа школа.
Вторият проект „Специализирани семинари по Енергийна сигурност и
управление на риска за дипломати, експерти и студенти от Грузия" е с цел
повишаване на експертния капацитет на дипломатическите и държавни
служители, както и на представителите от академичния сектор с цел ефективното прилагане на политиките на ЕС в сферата на енергетиката, разкриване на възможности за инвестиции, в т.ч. и в сферата на чистата енергия, както и повишаване на регионалното сътрудничество.
Утвърдени са нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2021 г.
Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2021 г. за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални програми, които за БНТ са в размер на 2 175 лв., а за БНР - в размер на 516 лв.
Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия и планирания от двете национални медии обем/часове за телевизионна програма и радиопрограма, и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2021 г. Предложените нормативи са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма - 35 040 часа и радиопрограма - 97 090 часа. Те са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни на БНТ и БНР за доставяне на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга.
На база на тези нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.
Нова Стратегия за висшето образование предлага МОН
Министерството на образованието и науката предлага Стратегия за развитие на висшето образование в Република България, която да очертае визията и да осигури устойчиво развитие на системата на висшето образование за периода 2021 - 2030 година. С нея се поставят нови цели, съответстващи на актуалните предизвикателства, свързани с ускореното развитие на дигиталните технологии и с интензивната дискусия в глобален мащаб за целите на висшето образование и за ролята на висшите училища в новите условия.
Водещите принципи в Стратегията са: приемственост, основана на академичните традиции и установените добри практики, иновативност при прилагането на ефективни решения на проблемите, гарантиране на академична автономия, съчетана със сътрудничество между държавните институции, висшите училища и потребителите на кадри, отговорност, прозрачност, отчетност.
Приоритетните области за развитие на висшето образование, заложени в Стратегията са: повишаване на качеството на висшето образование чрез осъвременяване на съдържанието, методите и формите на обучение; ускорено модернизиране и дигитализиране на образователните подходи, методи и практики; осигуряване на достъп до висше образование и учене през целия живот, което подпомага личностното развитие и професионалната реализация на младите хора. Наред с това се предвижда засилване на ролята на научните и научно-приложните изследвания, иновациите и предприемаческите умения на студентите и преподавателите.
Стратегията предвижда още ускорено интегриране на висшите училища в европейските образователни и изследователски мрежи и привличане на качествени мотивирани млади преподаватели. Също така се залага на подобряване на структурата, управлението и системата за акредитация на висшите училища, осигуряване на финансова устойчивост на висшите училища и на финансови стимули за развитие на качествено образование и научноизследователска дейност.
Конкретните цели за развитие на висшето образование до 2030 г., заложени в Стратегията са: осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми, въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми и методи на обучение, които да повишат качеството и да допринесат за изграждане на ефективна връзка между образованието, науката и бизнеса. Стремежът е към осигуряване на пазара на труда с добре подготвени кадри чрез провеждане на научни изследвания и качествено, достъпно и продължаващо през целия живот образование и обучение.
Министерският съвет прие Национална стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2020-2025
Министерския съвет одобри приемането на Национална стратегия в областта на интегрираното гранично управление в Република България 2020-2025. Тя ще гарантира ефективността на граничния контрол и ще допринесе за задълбочаване на сътрудничеството с трети държави с цел намаляване на миграционния натиск и ефективно връщане на лица, както и постигане на оперативна съвместимост с европейските информационни системи и ефективно противодействие на трансграничната престъпност.
Изпълнението на Националната стратегията ще допринесе до по-добро управление на миграционните потоци с постоянна готовност в случай на масово навлизане на мигранти и за противодействие на злоупотребите със системата за убежище. Сред целите е и създаването на обща среда за споделяне на информация с цел повишаване на осведомеността на органите, ангажирани с противодействие на престъпността през държавната граница. В резултат от прилагането на документа ще бъдат укрепени капацитета за разпознаване на уязвими лица и сътрудничеството с международните и неправителствените организации за използване на най- добри практики по отношение на лицата в риск и жертвите на трафик. Ще бъде засилен постоянният мониторинг на работата на отговорните институции за гарантиране на спазването на основните човешки права.
Изпълнението на Стратегията ще доведе и до по-голямо участие в инициативи с европейско финансиране за подобряване на националния капацитет и принос към интегрираното управление на европейските граници, както и до по-ефективно сътрудничество с органите на национално ниво за идентифициране на нуждите от иновации в сферата на граничното управление.
Документът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като държава членка на ЕС да разработи своя стратегия в изпълнение на новия Регламент за европейска гранична и брегова охрана и в съответствие с Техническата и оперативна стратегия за европейско интегрирано гранично управление (2020-2025 г.), утвърдена от Европейската агенция за европейска гранична и брегова охрана през 2019 година. Стратегията обхваща период от пет години, който съвпада с новия институционален цикъл на ЕС. като може да бъде актуализирана при необходимост.
Правителството прие изменения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ)
