ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Реджеп Ердоган определи спечеления трети президентски мандат като победа за цялата държава, народа и демокрацията на Турция. Разликата на балотажа - 52,2% срещу 47,8 за лицето на опозицията Кемал Кълъчдароглу при 84% избирателна активност, говори повече за разделение, отколкото за обединение. И все пак след 20 години управление, първите 10 като премиер, Ердоган влиза в трето десетилетие на власт.
Резултатът несъмнено има горчив вкус за западния политически елит и особено за медиите, които взеха ролята да атакуват 69-годишния президент. Преди първия тур го наричаха деспот и Нов Путин, а социолози и анализатори даваха преимущество на опонента. След 49,5% вот за Ердоган и подкрепа от заелия трето място с 5% националист Синан Оган, по-гъвкавите коментатори започнаха елегантен завой: да внимаваме какво си пожелаваме, защото успех на опозицията ще докара главоболия на Европа да избира между Турция и Украйна за нов член на съюза, да се научим да живеем с Ердоган и да не критикуваме толкова остро неговия вариант на демокрация.
Критичната информационна кампания провокира президента и екипа му остро да отвърнат, че западните медии са пристрастни, опитват да манипулират вота на милионите емигранти и не Западът, а Турция сама избира, пише "Филтърнюз".
Лидерите на САЩ, НАТО и Евросъюза – с малки изключения – подхождаха сдържано, а сега се надпреварват да декларират намерения за задълбочаване на сътрудничеството с Ердоган. Турция е ключов член на Алианса, но провежда своя геополитика, включително по отношение на Русия и Украйна. Автономният подход е причина и Путин, и Зеленски да поздравяват преизбрания си колега и да анонсират засилване на стратегическото партньорство.
Мнозина гадаят какво предстои и ще има ли значими промени в действията на Ердоган. Във вътрешен план анализатори предвиждат още от същото – поляризация на обществото, авторитарен режим, икономическа криза и галопираща инфлация. Опозицията предупреждава, че предстоят тежки времена и турската лира ще продължи да се обезценява заради неуспешните и нестандартни решения на Ердоган. Президентът намекна, че е готов за известни корекции и обещава да намали инфлацията, докато опозицията всъщност била неспособна и можела само да чака заеми от международните финансови институции. Той категорично ще доразвива съвместните енергийни проекти с Русия.
В международен план не се очакват големи промени и Турция ще продължи глобалните си стратегии, които донякъде дублират тези на Китай и Русия. Ердоган може дори да засили своята активност в Кавказкия регион, Централна Азия, Близкия Изток и Африка. Силен коз е, че той получи подкрепа и доверие за своите политики, а сега Западът ще трябва да се настройва за сътрудничество.
Положителен пример дава лично Джо Байдън. В телефонен разговор с Ердоган са обсъдили желанието на Турция да купи изтребители F-16, което беше блокирано заради придобиване на руски ракетни системи. В замяна американският лидер е поискал Анкара да свали възраженията си срещу членството на Швеция в НАТО, аргументирано със закрила на кюрдски активисти.
Канцлерът Олаф Шолц кани Ердоган на посещение, което да даде нов тласък на сътрудничеството по общи приоритети. Германия обаче дава разнопосочни сигнали. Министърът на земеделието Джем Йоздемир призова за остро отношение като към Путин и критикува турската диаспора за масовия вот в полза на Ердоган. Лидерът на най-голямата в Европарламента ЕНП Манфред Вебер пък иска прекратяване на процеса по присъединяване на Турция към ЕС. Липсвало желание и от двете страни, а процесът само усложнявал сътрудничеството по темата с Швеция и гръцко-турския проблем с Кипър.
Генерално, анализатори алармират, че успехът на Ердоган може да поощри популисти и автократи по света да подкопават демокрацията.
От друга страна Турция потвърждава валидна за цяла Европа тенденция. Либералният глобализъм все по-трудно се продава и целокупното население залита към дясно, национално, консервативно. Заклинания от рода „демокрация срещу авторитаризъм“ имат слаб ефект. Унгария и Полша вече не са издънки. Към тях се присъедини Италия, на път е да го стори и Испания. Премиерът Педро Санчес насрочи извънредни парламентарни избори на 23 юли, шест месеца преди редовната дата, защото Испанската социалистическа работническа партия понесе тежък удар на местните и регионални избори от дясната опозиция – Народната партия и Вокс.
Тенденцията е видна и при двете водещи сили на Евросъюза – Франция, където Макрон загуби парламентарната подкрепа, и Германия, където iкоалицията на социалдемократи със зелени и либерали е на път да рухне. Център-дясно и консервативното измести лявото дори в Швеция и Финландия. Социализмът бележи отстъпление и в Гърция, където предстоят нови избори на 25 юни. Населението постепенно разбира, че плаща цената за форсираните "зелени" политики, изсипването на ковид помощи и неефективните антируски санкции с инфлация и риск от рецесия.
