Ето кого гласи Христо Иванов за служебен правосъден министър на Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много се изговори и изписа за нелепата ситуация от неделя, при която лидерът на „Да, България“ Христо Иванов гузно се опита да прекъсне откровенията на бившия жълт депутат Димитър Ламбовски по адрес на един от митичните босове на родния ъндърграунд Младен Михалев – Маджо. И ако издънката е поредната в публичния живот на най-слабия министър на правосъдието в българската история, нелепи изглеждат опитите на менторите и съучастниците му да го изкарат жертва на нечий заговор или провокация. Защото за пореден път ставаме свидетели на ярка демонстрация на шизофренно възприятие за морал, ценности и върховенство на правото.
Никой не му е виновен на Христо Иванов, че под диктовката на гурото на неолибералния естаблишмънт по света и у нас Иван Кръстев, успешно покръстен от циничния Вежди Рашидов като Българския Квазимодо, се увлече да изпълнява същата стратегия, която от години в Русия неуспешно тества Алексей Навални. Агентът на чуждо влияние, какъвто в действителност е Иванов, си повярва, че с подкрепата на западния мейнстрийм, подсигурен му от тандема Иво Прокопиев-Кристалина Георгиева, вече почти е влязъл в ролята на ръководител на изпълнителната власт. Само че Христо Иванов за пореден път демонстрира незрялост и сектантска екзалтираност, като за сметка на разум и далновидност, варварски се зае с изпълнение на изначалното му поръчение – „изчегъртването“ на българския главен прокурор. Името в случая няма значение, защото преди шест години, когато по нареждане на задкулисни кръгове, Христо Иванов целенасочено бе инсталиран като правосъден министър, той за първи път предприе действия по изпълнение на поръчението на задкулисието – да унищожи прокуратурата. В продължение на година и половина Христо Иванов лъжеше безочливо как нямал негативно отношение по адрес на тогавашния “обвинител №1” Сотир Цацаров. Ситуацията днес не е по-различна – основната задача на партията на Иванов е гарантиране на невъзможността прокурори да разследват корумпирани български политици, натрупали безчетни богатства олигарси и симбиозата между тях. Различно е единствено това, че задкулисието разполага с нов подизпълнител - президентът Румен Радев. Дали ще им се получи – едва ли – макар и с множество поражения, държавата все още има имунитет да се справи с истинското задкулисие.
Но да се върнем към Христо Иванов, който бе пратен да акостира на брега на „душманина“ на българите – в какъвто несъмнено е превърнат от пропагандната машина на Иво Прокопиев почетният председател на ДПС Ахмед Доган. На аудиторията обаче бе спестено, че Иванов и Иво Мирчев, който изглежда вече не е толкова успешен ИТ-мениджър, а обикновен държач на стик за телефон, са съпровождани от втора лодка с професионален оператор и фотограф на нея. Присъствието на този екип очевидно е целяло ползването на акцията в Росенец за пропагандни цели. Ясно е, че дори и прокуратурата да не беше влязла да обискира кабинети в президентството, Иванов щеше да се заеме с „изчегъртването“ на Гешев, чрез лансиране на „опорната точка“ – как разследващите не искат да проверяват Доган. Само че прокуратурата направи инспекция в Росенец, бяха установени нарушения, каквито се оказа, че има и на „Буджака“. Но край Созопол, където е лятната вила на основния кукловод на Иванов – Иво Прокопиев, Иво Мирчев изглежда не му стиска да държи стика на телефона.
Проблемът на Христо Иванов изобщо не е в това, че Ламбовски му шепне за Маджо, а политикът го срязва с класическото: „Шшшшъъътттт…“. Много по-голям проблем е, че Христо Иванов изобщо не проявява елементарна политическа хигиена, при положение, че има арогантното самочувствие за това как държи патента за нея в родната политика. Контролирано, пред свързваната с бегълците от правосъдието Васил Божков и Цветан Василев телевизия бТВ, Иванов и Ламбовски дадоха своите обяснения за случката от „Орлов мост“. И двамата обаче признаха, че в последните седмици са имали лични срещи и разговори, далеч от микрофони, камери, а вероятно и с оставени телефони в съседната стая. Излиза, че „борецът с мафията“, за какъвто ни представят Христо Иванов, няма проблем да се вижда с протеже на една от най-емблематичните мутри от Прехода. Тогава с какво точно се различава Христо Иванов като лидер на „Да, България“ от Румен Петков като лидер на АБВ? Вече с нищо – защото и първият и вторият имат очевидно близки контакти с един от малцината оцелели босове на бившата силова групировка СИК. И ако преди 15-години МВР значеше „Маджо вика Румен“, то тази абревиатура сега изглежда гласи „Маджо вика Ристьо“. Появата на Маджо в този момент също не е случайна, с оглед на отношенията му с Васил Божков – „Черепа“ - през изминалите 30-тина години.
Дружбата между лидера на „Да, България“ и пиколото на сикаджийския бос, освен, че рязко отдалечи Христо Иванов от стола на изтощения Бойко Борисов, направи публично достояние грозната истина, че кукловодите, стоящи зад родния еквивалент на Грета Тунберг, са готови да влязат в тайни договорки с най-видните представители на организираната престъпност, стига това да им осигури властта. Шептенето между Иванов и Ламбовски несъмнено подейства като леден душ на групировката, ангажирана с „изчегъртването“ на Гешев и далеч по-рисковото – ликвидираното на независимостта на държавното обвинение. Като за начало –„Антикорупционният фонд“, копиран от руското творение на родния Квазимодо и поради което кадрово (и не само) зависим от Иво Прокопиев, ще се наложи да се прости с опита да компрометира органите на специализираното правосъдие чрез одиозната сапунка „Осемте джуджета“. Това трябваше да е ясно на Николай Стайков, Филип Гунев и Андрей Янкулов още когато решиха да експлоатират свидетел като Димитър Ламбовски, чийто истории със сигурност ще извадят от строя и най-модерният „детектор на лъжата“. Да заложиш на политически хамелеон, ползван като фиктивен собственик на различни бизнеси от силов бос, не би могло да оправдае каквато и да е цел, още по-малко тази за дискредитиране на прокуратурата. Това със сигурност не те прави борец за върховенство на закона, а съучастник на тези, срещу които разследващите са се изправили. Проблемът е още по-голям, защото излиза, че Христо Иванов, който като политик не би трябвало да има каквото и да е отношения с АКФ, спуска свидетелите, които уж „независимите“ експерти и „разследващи“ журналисти трябва да представят в своите просветителски репортажи. Не, че някой някога се е съмнявал в това, че „антикорупционерите“ са поредният инструмент на олигархията за противодействие на прокуратурата, но е друго, когато бъде верифицирано от самите „борци“. Та нали именно Христо Иванов в поредица свои изяви в изминалите години, оправдаваше и искаше да се чува гласът на беглеца от правосъдието Цветан Василев, на „гнилата ябълка“ Румяна Ченалова (където също се появява одиозния образ Димитър Ламбовски – отново като свидетел на криминални схеми) и на Васил Божков – Черепа.
Христо Иванов несъмнено нанесе много тежък удар и на вярващите му симпатизанти от т.нар. „градска десница“, особено на тези от тях, които са истински почтени. Още по-голямо ще е разочарованието им, когато разберат, че това изобщо не е прецедент. Христо Иванов е проектиран като задкулисен инструмент за натиск и диверсия. Такъв е в продължение на над десет години, в които се занимава с изграждането на скритата мрежа от зависимости, оплела с пипалата си софийските съдилища и върха на Върховния касационен съд. Докато беше министър на правосъдието, Иванов задкулисно бе дирижиран от адвокатското лоби на защитниците на най-известните обвиняеми и подсъдими лица в последните десетилетия. Резултатът бе налице – за година и половина управление, Иванов нанесе незапомнени щети върху системите на МП, главните дирекции “Охрана” и “Изпълнение на наказанията”, Агенцията по вписванията и дори системата за случайно разпределение на делата.
И сега Христо Иванов се договоря. Скрито и задкулисно, както е обучаван да го прави. Договаря се с президента Румен Радев, макар публично да го притиска и да иска от него да се разграничи от про-руските си зависимости. Иванов има за задача да убеди държавния глава, ако все пак се стигне до назначаването на служебен кабинет, за министър на правосъдието да бъде определен – адвокатът Георги Атанасов.
Ако това се случи, то значи, че задкулисието у нас е изпълзяло на припек, защото духовният ментор на Христо Иванов ще е поел изпълнението на задачата по „изчегъртването“ на прокуратурата в собствените си ръце. И понеже няма нищо случайно, нека все пак си припомним кой е един от многото известни клиенти на колегата на Георги Атанасов – Ина Лулчева, а именно - Пламен Бобоков, за когото у нас премиерът е „босът“, а президентът „шефът“, а неподписани съдебни решения получава директно от президентския съветник, с когото уговаря посланически назначения по телефона. Пламен Бобоков, с когото Васил Божков по неговите откровения, планирали да почиват в Тайланд през отминалия февруари. Ето това е българското задкулисие, на което Христо Иванов е само един (пореден) изпълнител.
Коментар на Димитър Николов* за "Правен свят"
