ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Зърното, енергията и торовете поскъпват, а климатичните аномалии поставят под натиск европейската реколта. Ефектът върху българския потребител може да се усети с известно закъснение.
Нова вълна на поскъпване при храните може да достигне и до българските потребители през следващите месеци. Причината не е само една – комбинацията от екстремни горещини и суша в Европа, по-високи цени на енергията и торовете и продължаващите войни в Украйна и Близкия изток създава сериозен натиск върху глобалните пазари на земеделски суровини.
Анализ на "Оксфорд Икономикс“ прогнозира, че глобалните цени на храните ще се повишат с 11,8% през 2026 г., а през 2027 г. се очаква нов ръст от 4,8%. Най-силно засегнати се очаква да бъдат зърнените култури, плодовете и зеленчуците и млечните продукти.
За България това е особено чувствителна тема, тъй като хлябът, брашното, тестените изделия и други продукти на зърнена основа заемат важно място в потребителската кошница. В същото време страната е част от единния европейски пазар, което означава, че сътресенията при европейското производство и международната търговия със зърно могат постепенно да се прехвърлят и към българските цени.
Екстремните горещини вече принудиха Европейската асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури "Коцерал" да понижи прогнозата си за общата зърнена реколта в ЕС и Великобритания.
През юли очакванията бяха ревизирани от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. са били произведени около 310 млн. тона зърно.
Германия също очаква по-слаба реколта. Заради сушата и горещите вълни производството там може да намалее със 7% до 41,9 млн. тона.
Тези данни са важни и за България, защото цената на зърното не се определя единствено от това колко пшеница е произведена в страната. Европейският и световният пазар свързват производителите, търговците и преработвателите, а сериозните промени в предлагането могат да се отразят върху цените в целия регион.
Допълнителен натиск идва от войната в Близкия изток и нарушенията на международните транспортни маршрути.
Според "Оксфорд Икономикс" именно петролът, природният газ и торовете са сред основните канали, през които геополитическите конфликти се превръщат в по-високи разходи за земеделието, пишат от БГНЕС.
Цената на дизеловото гориво в световен мащаб е била с 36% по-висока през юли на годишна база, докато цените на торовете се очаква да нараснат с 22% през 2026 г.
За земеделския производител това означава по-високи разходи за обработка на земята, транспорт и производство. А когато разходите се повишат трайно, натискът постепенно се прехвърля по веригата - от производителя към търговеца и накрая към потребителя.
