ЕЦБ: Войната в Близкия изток е довела до рязък спад в потреблението в еврозоната
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Военният конфликт в Близкия изток е оказал осезаемо влияние върху потребителското поведение в еврозоната, като още през първите седмици след началото на бойните действия домакинствата значително са ограничили разходите си. Това показва най-новият Икономически бюлетин на Европейската централна банка.
Според анализа причината не е толкова в реалното намаляване на доходите, колкото в рязкото влошаване на потребителското доверие. От ЕЦБ предупреждават, че евентуално ново изостряне на конфликта може отново да доведе до свиване на разходите и да окаже натиск върху икономическия растеж в еврозоната.
Експертите отбелязват, че след началото на войната в края на февруари настроенията сред потребителите чувствително са се влошили. Макар впоследствие да е отчетено известно възстановяване на доверието, то все още остава под нивата отпреди конфликта, което продължава да влияе негативно върху икономическата активност.
По данни на ЕЦБ спадът в потреблението през април е бил приблизително два пъти по-голям от обичайните исторически колебания и е сравним с реакцията на европейските домакинства след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
„Това показва, че при мащабни геополитически сътресения доверието на потребителите има особено силно отражение върху реалната икономика“, посочват анализаторите на централната банка.
Годишният номинален ръст на потреблението в еврозоната се е забавил до около 2,5% през април, след като през по-голямата част от предходната година се е движил между 3 и 4%. Според експертите основният принос за това имат домакинствата с по-високи доходи, които са отложили част от покупките си и са ограничили разходите, които не са от първа необходимост.
От ЕЦБ смятат, че това поведение е продиктувано от опасения за ускоряване на инфлацията вследствие на конфликта и за евентуално намаляване на реалната покупателна способност. Проучването на институцията показва още, че около 40% от анкетираните не очакват евентуалната загуба на реални доходи да бъде компенсирана в бъдеще.
